// Вие четете...

Роли в живота

С Божията помощ стават чудеса.

„Никой не обича оковите дори и да са златни.“

По това време, около 1010–1015 г. пленяването и задържането на благородни противници се описва като обичайна практика. Съдбата на пленниците обаче понякога е твърде различна и зависи по-скоро от случайността, отколкото от правосъдието. Някои имат късмет, други — не, и плащат за първите. Това личи от историята на „хорепископ“ Беноа, определен за наследник на епископа на Лимож Еб и брат на херцог Гийом IV, който е заловен и ослепен от Ели, граф на Перигор. Малко след това виконтите на Лимож (бащата и неговите синове съвладетели) пленяват същия този Ели и брат му Алдебер „дьо ла Марш“. Залавят ги, по думите на Адемар, „чрез вероломство“. Ели се оказва в голяма опасност, когато херцог Гийом IV научава това и оказва натиск върху виконта: „По «съвет» на херцог Гийом той трябваше да бъде ослепен като отмъщение за хорепископа.“ Ала ето че става чудо и той бива спасен. „С Божията помощ той избяга от тъмницата и малко след това умря като поклонник в служба Богу на път за Рим.“ Твърде възможно е в случая позоваването на Всевишния да е предлог от страна на виконтите на Лимож, които по този начин се измъкват от затруднението. Те сигурно са го оставили да избяга, както на времето постъпва с някои свои пленници. Подобно чудо обаче е в пълно съответствие с класовата солидарност между рицари от най-знатно потекло, както и с позицията на виконтите в тройната политическа игра между Поатие, Лимож и Перигьо. След случилото се аквитанският въздух вече не е толкова здравословен за Ели и той потегля на поклонение тъкмо навреме под покровителството на свети Петър. Въпреки това покровителство обаче той умира по пътя Бог знае поради каква причина. Дали все пак не го е застигнала ненавистта на херцога?

Намеренията на виконтите на Лимож стават очевидни за нас, ако вземем предвид по какъв начин се отнасят те с брата на Ели Алдебер дьо ла Марш, заловен заедно с него. „Той бил държан затворен дълго време в кулата на Лимож и накрая освободен, след като се оженил за сестрата на виконт Ги.“ Не бива да си въобразяваме, че това става в резултат на някаква романтична страст, подобна на любовта между Фабрицио дел Донго и Клелия Конти, нито пък че това е епизод в духа на XII в., при който галантният рицар съблазнява госпожицата въпреки волята на бащата и брата. Напротив, в случая рицарят феодал усърдно преговаря с равни нему мъже и постига помирение с цената на скъсване на стария съюз и сключването на нов, основан без съмнение на чисто материален интерес — придобиването на замък и на владение. В действителност третият брат е този, който изгубва очите си, след като един ден се оказва в плен на херцога при положение, че именно той няма нищо общо с покушението срещу хорепископа!

Все пак Бог проявява известен интерес към тази практика — Бог, тоест епископите, канониците, абатите и монасите. Той, естествено, не се стреми да премахне въобще вземането и задържането в плен на противници. На няколко пъти Адемар от Шабан описва как Всевишният закриля силните на деня, херцог Гийом, графовете Юбер и Ели и не изпитва към тях никаква ненавист: Адемар би могъл да се убеди в това чрез прочита на Житие на свети Жеро от Одон от Клюни, ако това произведение му е било известно. Смята се, че по Божията воля едни от тях са се спасили от смърт, други от ослепяване, а трети, като Ели, успяват да избягат.

Действително в Аквитания, а скоро след това и във Франкия (вероятно по подражание) мнозина спасили се от плен рицари отправят благодарности към мъртви светии, чиито мощи са помогнали за тяхното избавление. Те не го приписват единствено на Бога, но също така (чрез делегиране, както уточняват духовниците) на някоя легендарна мъченица, като света Фоа от Конк, чиято непоколебимост пред лицето на нейния гонител и духовната й победа над него са първообраз на тяхната собствена победа. По време на затворничеството те я призовават на помощ, уповават са се на нея, нерядко дават обети и накрая тя им се явява, разчупва оковите им, отваря вратите пред тях, приспива тъмничарите им, а при нужда им осигурява незабелязано преминаване през голямата зала на кулата и дори безопасен скок от високите стени. Това е основната причина за разпространението на култа към света Фоа от Конк, поне според твърдението на Бернар от Анже, духовник от Северните школи, дошъл през първото десетилетие на XI в. да изучава извършените от нея (от 982 г. насетне) чудеса, които по-късно описва в солидни трактати на латински език. Не след дълго света Фоа си намира последователи, като свети Леонар от Нобла в Лимузен, света Онорин от Конфлан край Париж и много други чак до Нормандия, което доказва колко често из цяла феодална „Галия“ през XI и XII в. биват вземани в плен рицари.

Тези чудеса свидетелстват за широкото разпространение на един обичай, който би могъл да бъде сметнат все още за варварски, ако не вземем предвид факта, че той измества убийството на противника. Ала дали те не свидетелстват в същото време и за повсеместното договаряне между благородници, вече донякъде рицарско по своята същност, както и за наличието на политически ходове за избягване на конфликтите? Инак биха изглеждали твърде странни многобройните случаи на вериги, които падат сами, и на тъмничари, които потъват в дълбока дрямка. Дали в действителност тези вериги са били толкова здрави? Дали света Фоа единствена кара тъмничарите да затварят очи? В Турен дамата Беатрис решава да пусне на свобода цяла група пленници, но един от рицарите в замъка мрази до смърт един от тях и го задържа. В края на краищата обаче човекът все пак успява да избяга! Беглецът потегля да изкаже своята признателност на светията или на светицата и да разкаже за извършеното чудо, като по този начин сам се превръща в техен поклонник, който се радва на закрилата им и по този начин осигурява известна безопасност както за себе си, така и за съучастниците си, защото така и не разобличава предателството им пред сеньора.

В противовес на тези случаи, сред чудесата на света Фоа има една история за неуспешно бягство, струвало твърде скъпо на съучастника, който в крайна сметка все пак бива изцелен от светицата. Това се случва малко след 982 г. Рицарят Жербер от замъка Калмийак във Веле се слави със своята храброст и набожност. Той проявява милост към трима пленници на своя сеньор, които са васали на църквата в Пюи и следователно на самата Дева Мария. Те отправят към него молба за помощ и успяват да трогнат сърцето му (или пресметливия му ум с примамливо предложение?). Тогава „подлагайки на опасност собствения си живот, той доставя ножове, скрива ги под дрехите си и незабавно им ги доставя заедно с въже, за да се спуснат по стената на кулата, като обещава да не ги издаде“. Нима най-доброто средство да се излезе от подобно положение не е разказ за чудо? Уви! Тези дръзки люде дори не дочакват нощта, биват разкрити, заловени и издават Жербер на неговия сеньор, „тираничния и жесток“ Юг, който го осъжда на ослепяване. Присъдата е изпълнена от „другарите по васалитет“ на осъдения „въпреки тяхното отвращение“…

Без да стигаме до възхвала на феодалния „тиранин“ Юг, трябва да напомним, че той все пак е бил направен за посмешище и че нито в този разказ, нито другаде деспотизмът не се проявява като същностна черта на средновековното сеньорство. Потисничеството е по-скоро предмет на полемика между сеньори, а това, напротив, свидетелства за известна бдителност от страна на обществото и за силата на моралния натиск. Именно този натиск, намерил израз в съчиненията на духовници и монаси, дава обяснение на бягствата, представяни като „чудодейни“. В „Чудесата на света Фоа” се разказва за временно освободени пленници срещу съответни заложници, които се възползват от този „отпуск“, за да отправят молитви към светицата, а без съмнение и да подирят посредничеството на монасите от Конк. През XII в. ще се сблъскаме със случаи, когато рицари дават честната си дума, в замяна на която получават най-любезно свободата си. Общо взето, към хилядната година липсата на достатъчно „рицарство“ в поведението на рицарите води до необходимостта от чудеса. Ала, от друга страна, нима самото им наличие и броят им не предвещават появата на куртоазното рицарство?

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар