// Вие четете...

Съдба ли е морето

Съкращение, разпродажба и ограбване на МО.

„Каквито са управниците, такава е и войската.“

Защо планово и масово съкращаване на БА? Да си припомним, че през 2002 г. 39-то Народното събрание постави 2010 година като срок за професионализацията на Българската армия. Намеренията и действията на Министерството на отбраната показват, че що се отнася до числеността (45 хиляди), планът ще бъде изпълнен до края на 2003 г.

Променяйки Закона за отбраната и въоръжените сили, на 5 април 2002 г. депутатите определят, че личният състав на въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Така Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана са извадени от състава на въоръжените сили.

Започва масова сеч сред българските бойци, стотици поделения биват затваряни и оставяни на произвола на съдбата!

Масовото съкращаване на Българската армия по „План 2004″ не пожали поделението в Радомир, където е съхранявано Самарското знаме. Интересното в случая е, че 130-те дка. площ, многобройните сгради, гаражите, басейнът, стадионът, волейболното игрище, където хиляди младежи са изпълнявали воинския си дълг, вече се охраняват от 24-годишна девойка – Милена Иванова, едноличен собственик на софийската охранителна фирма „Рамзес“.

Както се случва във всички закрити поделения, цялото военно имущество е разпродадено. Според началник-щаба, вече бивш, са правени всякакви опити да се спаси казармата, но нищо не се е получило. Техниката и част от състава на закритото поделение от Радомир са отишли в софийското село Доброславци, където пък (също в период на „погребване“) е била Първа авиобаза. Военните заедно с градската общественост и екипа на местния музей до последно изтъквали пред шефовете в министерството, че поделението в Радомир освен друго има осезаема историческа стойност, че тук са първите построени в България след Освобождението казарми, и че в тях се е съхранявало Самарското знаме. Командването, заедно с над 8 хиляди военнослужещи се разделят преждевременно с работата си в отбранителното ведомство през 2003 г. и се отправят със смачкано самочувствие към бюрата по труда.

Тази повсеместна гледка на изоставени без помощ от държавата военни допълва по смущаващ начин триумфалното влизане на цялата ни държава в НАТО. При гласуването на резолюцията, с която се ратифицират протоколите за присъединяване на България към алианса, един сенатор се обърнал присмехулно към министрите от „Нова Европа“ с думите: „Благодаря ви за вашия пример!“

Кои са участниците в големия грабеж?

За да се покаже загриженост за правилната употреба на закритите поделенияв края на 2003 г. е взето решение от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) бившите казарми край Разград, Сливен, Дългопол и Симитли да се превърнат в привлекателни места за бизнес, така поне казва шефът на фондация „Микрофонд-София“. Същият този човек е известен повече като шеф на фондация „Ресурсен център“, която участва в процеса за социална адаптация на съкратените от армията военни.

От по-ранен период обаче фондацията се занимава с кредитиране и тъй като тази дейност се е разраснала, била обособена в „Микрофонд-София“. Проектът за казармите край Разград и Симитли е финансиран по програма ФАР „Икономическо и социално сближаване, Финансов меморандум 2004”.

В началото на 2003 г. се говори, че ще излезе 3 млн. евро, но шеф на фондацията не желае да се обвързва с цифри по много причини, както той сам се изразява. Най-баналната е, че парите нямало да стигнат. В крайна сметка двата обекта си поделят общо 4,2 млн. евро, които им се предоставят от еврокомисията. Така двете общини щели да бъдат модел за цяла Югоизточна Европа как казармите могат да се преобразят и да служат за граждански цели.

Общините нямат право да продават до 10 години сградите и терените в зоната на бившите казарми. Това е едно от изискванията на проектите за конверсия, спуснат от ЕС. Целта е да се осигурят собствени приходи за общините и да се повиши стандартът на живот на хората в съответното населено място. Дали това става реалност, е отделен въпрос, но по-интересното в случая е, че ако трябва за всяко едно поделение да се дават такива субсидии, нямаше ли да излезе по-евтино, ако ги оставим на циганите да ги разрушат за метал?!

„Българската армия беше 108 хил. човека, сега от Генералния щаб обявиха, че е почти сведена до определената й численост от 45 хиляди. Разликата е почти 60 хил. души, които съставляват един голям град. Тези хора са живели и работили в своя икономическа, социална и културна среда, която им е давала пълна автономност. Сега освободените сгради, хангари, автопаркове и складове представляват един хипотетичен град. Целта на конверсията е да се върне всичко това на обществото.“ – това твърди шеф на фондацията.

При едно от посещенията си в САЩ той бил видял как се конверсират дори военни летища, само че за това трябват огромни средства, каквито нямаме, а иначе може да се помисли например, дали на закритото военно летище в Добрич да не се оборудва регионален център за ремонт на селскостопанска техника. Колкото до Разград и Симитли в обновените там 35 сгради и халета щели да заработят фирми, да се развие търговия на едро и да има офиси. Всичко това неминуемо щяло да активизира бизнеса в двете населени места и да даде работа на стотици хора, включително и бивши военни. Същият обаче не се ангажира за какво ще се използват обновените сгради, за да не ограничава възможните идеи, и да не настъпи господарите си олигарси по опашките.

На човек може да му падне ченето, четейки и слушайки за тези бълнувания и грандомански планове на шефа на фондацията. Всъщност на всички е ясно, че нищо от изговореното няма да стане, важното е да се въртят едни пари…

Вижте само за какво става въпрос според намеренията на същия този. „След 2,5 г. всичко в двата района трябва да е различно.” За целта трябвало да бъдат направени нови пътища, нови системи за ВиК и електрозахранване. Когато всичко е готово, проявилите интерес фирми щели да представят своите проекти пред специална комисия, която да ги класира според ефективността им. Предимство щели да имат тези, в които участват съкратени военни. Най-привлекателното в проекта било, че фирмите ще ползват сградите в продължение на 10 години, без да плащат наем.

Освободеният казармен район до Разград е с площ 219 дка. и има 29 сгради. Според „експерти” в района можело да се създаде завод за биодизел, складове за зърно, търговска база за минерални торове, гъбарник, фермерски център, винарна, рехабилитационен център.

Край Симитли е било базирано танково и пехотно поделение. Районът е с площ 165 дка. и 67 сгради, подходящ е за военен център за складиране и унищожаване на оръжия.

Въпреки милионите левове вливания за преструктуриране на сградния фонд може би само в Симитли до някаква степен плановете имат успех, тоест частичен с оглед на 10-годишното не събиране на наем. За поделението в Разград се обявяват безумни цени за незастроените имоти – 5 стотинки на кв. метър, а за поставянето на подвижни конструкции – 1 лев и 20 ст., като договорът за превръщането на казармата в център за бизнес е подписан през 2005 г. между местната власт, МРРБ и програма „ФАР“, която отпуска над 2 млн. евро за инфраструктурата и ремонти.

Каква е схемата на ограбването.

Една от фирмите, която присъства постоянно в охраната на армейските имоти, е „Рамзес БГ“ ЕООД. Тя е на бившия изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Държавна собственост на МО“ Петър Ненков. Той бе освободен от министър Николай Свинаров, след като военна прокуратура започна проверка по сигнали за липси на горива и материални средства в складовете под негово подчинение. Ненков се е опитал да прикрие дейността си и затова охранителната фирма „Рамзес БГ“ е регистрирана на името на жена му Милена Атанасова Ненкова. Двамата имат и семейна фирма „Сибелиус СЕМ“ ООД. Схемата при Ненков е много показателна. Когато през 2003 г. той си тръгва от агенцията, на негово място е назначен Иван Гаврилов Иванов. На този пост Иванов изкара до 2005 г., след което беше назначен за зам.-министър на отбраната от квотата на ДПС.

Какво пише в. „Сега”, от 28 май 2009 г. със заглавие „През 2004 г. МО обяви ударна разпродажба и замени на имоти.”

В началото на 2004, покрай всички тези съкращения Министерството на отбраната дава заявка да се превърне в един от крупните играчи на пазара на недвижими имоти в страната като обявява старт на ударна разпродажба и замяна на терени и сгради, ползвани от армията. Очаква се до края на годината ведомството да се освободи от близо 100 стопанисвани от него имота (подобни на гореспоменатото Радомирско поделение), като част от тях ще бъдат продадени, а други ще бъдат отстъпени на фирми срещу строителство на апартаменти – така наречените заменки . Министърът Николай Свинаров уточнява, че това се предвижда за всичките 6000 военни имота, както и за съкратената при армейската реформа бойна техника.

За начало на разграбването са предложени три от най-атрактивните имоти на министерството в София, Бургас и Созопол. Със заповед на Свинаров е обявен търг с явно наддаване за продажбата на 35 декара в столичния квартал „Ситняково“. Имотът, известен като „Попова шапка“, се намира на ул. „Черковна“, до новата сграда на Военно историческия музей. Навремето там е била централата на военната полиция, а после се е помещавало и бившото управление за предказармена подготовка „Воинтех“. Площта на терена е достатъчна за цял жилищен квартал и към него се проявява интерес от много строителни фирми. По думите на Свинаров, балансовата стойност на „Попова шапка“ е над 500 хил. лв. В наши дни там се извисява МОЛ Сердика. А със сумата от 500 000 лева може да се купят 4-5 апартамента. Други 40 декара пък в Бургас, военните се надяват да заменят за жилища за армията, тъй като по това време картотекираните военни, които се нуждаят от жилище са около 20 000, а само в София – над 4 000 души. Голям интерес предизвиква и търга за курортния комплекс „Смокините“ край Созопол. Имотът е част от активите на военните заводи „Терем“. По неофициална информация от военното министерството той е разположен върху 128 декара. На 7700 кв. м е построен хотелски комплекс с 400 легла, голям детски плувни басейни, три бара, ресторант механа, магазини. Върху близо 14 декара има недовършено строителство на хотелската част. Имотът е ипотекиран срещу кредит за заплати в „Терем“ и банковата оценка на стойността му е 12 млн. лв.

Как продадоха недвижимите имоти на МО?

Със закриването на строителни войски идва ред и на дружеството „Военно строителство инженеринг“ ЕООД (известно в близкото минало като КЕЧ). Продажбата му минава без излишен шум и набързо. Заключението, че дружеството е било атрактивно, а обявената цена – повече от приемлива, може да се направи от светкавичната продажба на 100% от дяловете му на фондовата борса още в първия ден на търга – 1 март 2004 г. Постигната е два пъти по-висока цена (8 200 000 лв.) от стартовата 4 030 830 лв. и въпреки това държавата е загубила най-малко 10 млн. лв. от сделката.

Във финансовия меморандум, предназначен за участниците в процедурата по раздържавяването, е записано, че капиталът на дружеството е 18 156 890 лв., разпределен в 1 815 689 дяла, всеки с номинална стойност от по 10 лв. Едноличен собственик е държавата, представлявана от министъра на отбраната. След фалстарт на раздържавяването (АП открива приватизационна процедура, а седмица по-късно я закрива), „Военно строителство инженеринг“ ЕООД е включено в списъка за продажба на търговските дружества с държавно участие. На 16 февруари 2004 г. АП определя и процедурата – продажба на фондовата борса чрез неприсъствен публичен търг. В публикацията за търга в „Държавен вестник“ (бр.14 от 20.02.2004 г.) обаче дяловете на дружеството се предлагат на цена 2,22 лв., която е пет пъти по-ниска от посочената във финансовия меморандум – 10 лв. за дял…

Недвижимите имоти на „Военно строителство инженеринг” ЕООД са в София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Русе и Банско. Преди старта на приватизационната процедура обаче със заповеди на министъра на отбраната Николай Свинаров (от 29 октомври 2003 г.) и разрешения на Агенцията по приватизация тръгва предварителна разпродажба на най-атрактивните терени. В Пловдив са продадени 29 дка. в местността Гладно поле, в непосредствена близост до магазин „Метро”, и гарнизонен стол (незавършено строителство) с площ 1821 кв. м на „Цариградско шосе”. Във Варна – 115 дка. в кв. Галата, в Русе – имот на ул. „Независимост“ (6239 кв. м), и в Банско – парцел с площ 3064 кв. м в централна градска част заедно с незавършената и необорудвана сграда „Хотел три звезди“. Няма яснота за процедурите по продажбите и постигнатите параметри на сделките.

През фондовата борса се закупуват 100 дка. терени със застроени работилници и складове в столичния район „Сердика”, 28,5 дка. с постройки в „Красна поляна“ и 63 дка. в района на Панчарево. Купувачът получава и 3770 кв. м имот в Пампорово с не достроена сграда, 53 дка. застроени терени в Пловдив, два апартамента от по 98,2 кв. м във варненския квартал „Аспарухово” и един в ж.к. „Вл. Варненчик” (102 кв. м), както и 104 дка. заедно със сградите в гр. Плевен. Допълнителна екстра са построените към всяка база на дружеството бетонови центрове и варови стопанства с транспортната и монтажна техника – самосвали, бетоновози, автокранове и др. В правния анализ на дружеството е посочено, че техниката е амортизирана, но работеща.

Въпреки официално обявените вече намерения за освобождаване от многобройните имоти на армията продължава неяснотата дали военното министерство разполага със стратегия  за начините, по които ще става, и резултатите, които ведомството ще търси от мащабното разпореждане с държавни ресурси. След неколкократни запитвания дали агенция „Държавна собственост“ разполага с такъв документ, директорът й Иван Гаврилов отговоря положително, но не казва нищо повече от това. Той не може дори да съобщи и какви са печалбите от досегашните продажби на имоти от ведомството. Гаврилов обяснява, че трудно би дал отговор на въпроса, защото по-голяма част от имотите агенцията е заменила за жилища. „Тази замяна е предпочитана форма от ръководството на Министерството на отбраната. Предстои професионализацията на армията и за всеки кадрови войник ще е необходимо жилище. Налага се министерството да създаде доста солиден жилищен фонд“, мотивира се шефът на „Държавна собственост“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар