„Имаш ли цел ще намериш пътя.“

Създаването на ниско орбиталната спътникова навигационна система е била истинска революция в навигацията. За първи път корабите на Русия са могли да си определят с висока точност своето място във всяка точка на Световния океан с руска система.

Благодарение на опита по създаването и използването на тази система идеята за спътниковата навигация бързо е намерила свои съюзници и в другите родове войски и народното стопанство. В Русия са израснали много колективи от опитни разработчици, които са били в състояние уверено да водят делата към по нататъшния прогрес на СРНС.

Със създаването на спътниковите навигационни системи е била открита нова ера в глобалната прецизна навигация.

Ниско орбиталните спътникови радионавигационни системи (СРНС) по принцип осигуряват високо точна глобална навигация за корабите от ВМФ и корабите на Морския флот. Но заради дискретността на сеансите на обсервации и тяхната значителна продължителност тази система не е била пригодна за използване на бързоходни обекти, на първо място на летателни апарати.

Към времето на 1971-1972 г. САЩ са стигнали до извода за необходимостта от разработването на единна военна СНС, а също са изпълнили много организационно технически мероприятия по разработката на проекти за гражданска многоцелева СНС. Но нито един от американските проекти към това време не било възможно да бъде приет за основа на разработка на аналогична руска система заради редица причини. Основни от които са били следните:

• особеностите на географското положение на Русия изключвала възможността за непрекъснато наблюдение за движението на ИСЗ на цялата орбита;

• необходимостта за редица потребители да определят не само координатите на мястото, но и поправката на курсоуказателя. Това на свой ред изисква специален режим на работа на системата, установяването на допълнителна апаратура на ИСЗ и на кораба.

По тази причина Института е стигнал до извода да направи цял комплекс от изследвания, а именно:

• анализ на методите за навигационни определения;

• да се обоснове мрежата от ИСЗ и зоните на покритие;

• разглеждане на методите и точността на прогнозиране на ефемеридите на спътниците;

• да се обоснове избора на радио техническите методи за измерване на навигационните параметри;

• да се направи анализ на влиянието на условията на разпространение на радио вълните на точността и надеждността на навигационните измервания;

• да се анализира очакваната точност на определяне на мястото и поправките на курсоуказването;

• да се обоснове общата структурна схема на апаратурните комплекси на системата.

В последствие е започнала работата по търсене и извършване на изследвания на нови принципи за построяване на три координатна спътникова навигационно геодезична система.

В резултат на работата по изследванията са били определени принципите на оперативно тактическото използване на системата и сформирането на тактико техническите изисквания към нея.

Работата над създаването на тази система, която в последствие е получила названието ГЛОНАСС, е започнала от 1972 г. Следва да се признае, че съвместното изпълнение на Института и промишлеността за преработката на принципите за построяване и структурата на перспективната система са били отвлечени, не са били на основата на толкова голям експериментален материал, както в САЩ, в редица случаи, недостатъчно са били отчитани потенциалните възможности за развитие на елементната база. Следва да се отбележи, че принципиално системата ГЛОНАСС и НАВСТАР (САЩ) се оказали построени практически на един и същи принцип (използване на псевдо далечини с измерване на псевдо шумови последователности на сигналите на височина на спътниците от 20 000 км). Някои различия в селекцията на сигналите, далечината на последователностите може да се отнесе към частност. За копиране не може да става и дума, тъй като към момента на публикуване на проекта НАВСТАР основните изисквания към характеристиките и построяването на руската система са били вече формулирани.

В хода на разработката на техническите предложения по ГЛОНАСС през март 1973 г. в Москва е било проведено съвещание по обобщените изисквания към тази система. През юли 1973 г. в Красноярск е проведено разширено техническо съвещание по разглеждането на изискванията към системата и възможностите за нейното създаване. Материалите от това съвещание са били използвани при разработката на техническите предложения по системата.

При създаването на СРНС ГЛОНАСС са взели участие голямо количество организации, чиито ядро са съставлявали предприятията, разработили СНС от първо поколение.

През декември 1976 г. е издадено постановление на Правителството на Русия по разработката на проекта на системата ГЛОНАСС. За осигуряване работата по нейното създаване, а също по осигуряването на другите СНС през 1977 г. към Института е било създадено специализирано управление от пет отдела.

През същата година Института съвместно с други организации е изпълнил тактико техническата обосновка на СРНС ГЛОНАСС, изработил изискванията към системата за контрол на нейната точност и единната координатна система, а също към оценката за ефективността на системата, към осигуряващата я инфраструктура и апаратурата използвана от ВМФ

През 1976-1978 г. в Института са продължили изследванията по обосновката на характеристиките на СРНС ГЛОНАСС, на основание на които съвместно с други заинтересовани организации е било подготвено ТТЗ за разработката на системата. В това задание са заложени при пълно развръщане на СРНС да се осигури следващата точност: по координати от 20-30 м, по-височина от 10-20 м, по съставляващата на вектора на скоростта от 3,5 см/с.

Сложността за достигане на зададената точност на навигационните определения, а също ограниченията на възможността по развъртане на системата на ИСЗ, средствата от наземния комплекс за управление и на корабната апаратура е довело до необходимостта от по етапно създаване на тези средства и развъртането на системата. Били са набелязани три основни етапа.

Първи етап (1981 г.) – създаване на експериментална система от 4-6 космически апарата (КА), което е трябвало да осигури периодично (в течение на 2-4 ч в денонощието) наблюдение от територията на Русия на навигационното „съзвездие” от четири КА. Очакваната точност на този етап трябвал да е 50-100 м по координати и 5-10 см/с по съставляващите на скоростта.

Втория етап (1984) е предвиждал да бъдат развърнати в системата до 9-12 КА, които да осигуряват обсервации в течение на 70% от времето с точност 20-60 м по координати и 3-5 см/с по скорост. Не пълното развъртане на системата е било заради задържане създаването на навигационната апаратура за потребителите, която на този етап е била в неголямо количество (развръщането на щатната система от 24 КА при неголямо количество от потребители е били икономически не оправдано).

Трети етап – развръщане на щатна система от 24 КА.

През ноември 1978 г. е бил основно завършен ескизния проект на системата. 12 октомври 1982 г. е изведен първия КА на системата ГЛОНАСС. През 1983 г. са изведени в орбита още два КА.

През 1990-1991 г. са били направени държавни изпитания на системата при ограничен състав на КА. По техните резултати на пределна погрешност (Р=0,997) за определяне на мястото е била 58,2 м, а съставляващите на вектора на скоростта – 3,9 см/с.

През 1993 г. с разпореждане на президента на Русия системата ГЛОНАСС е била приета на въоръжение във ВМФ и другите видове ВС. През този период на орбита са функционирали 8 КА. Към края на 1995 г. системата е била с 24 КА. Реализиран бил диференциалния режим на нейната работа, при които в осигуряването на локалната работа точността на определяне на координатите на мястото е била от няколко единици метра.

Със СРНС ГЛОНАСС е била открита нова ера – ерата на глобалната прецизна навигация и ще е основната за Русия навигационна система в близките 20-30 години.