// Вие четете...

Управлението

Съвременни инструменти на грабежа.

„Много роби не чувстват, че са роби.“

Съвременното човечество: „хранителни вериги“ и „хранителни пирамиди“. От това, което ние казахме, може да се направи извод, че в „капиталистическата икономика“ съществува многослойна (пирамидална) система на експлоатация на обществото, която с нещо напомня на това, което в биологията и екологията се нарича „хранителна верига“.

Ако не използваме изтънчените научни определения, то по просто може да кажем, че „хранителна верига“ — това е последователно „изяждане“ на едни индивиди от други индивиди: на индивидите от вид А — от индивидите от вид Б; индивидите от вид Б на свой ред се оказват храна за индивидите от вид В и т.н. Например, червеят е храна за птицата, птицата — за котката, котката — за вълка, а вълкът — за „царя на животните“ лъва. Доколкото индивидите, намиращи се в началото на веригата са с най-многочислени популации, а тези в края на „веригата“ — най-малочислени, то процесът на придвижване на „храната“ може да представим във вид на пирамида, на върха на която завършват „хранителните вериги“.

При „паричната цивилизация“, където човекът се е превърнал в „homo economicus“ (по-правилно е да кажем — в „икономическо животно“), също възникват своеобразни „хранителни вериги“. Само че в този случай по веригата се движи не храна, а богатства (изразявайки се на професионалния език на „икономистите“ — „стойности“). В началото на „веригата“ се намират най-простите видове, чиято популация се изчислява на милиарди. Именно те подобно на дъждовните червей създават от „неядливата земя“ (природните ресурси) хранителна органична субстанция, която може да се нарече „храна“ (продукт на труда, имащ стойност).

По веригата този продукт се премества към „по-сложните“ (по критериите на „паричната цивилизация“) индивиди. „Най-сложните“ и не многобройни индивиди — са лихварите. Те се явяват „избраните индивиди“, „царете“ на „икономическите животни“, те са „венеца“ на пирамидата и при тях завършват „хранителните вериги“ на обществото. За да избегнем критики от страна на ерудираните читатели в разпространение идеите на „социал – дарвинизма“, ще назовем описаната по-горе „архитектурна конструкция“ не „хранителна пирамида“, а „лихварска пирамида“. В най-общи линии такава „лихварска пирамида“ може да представим на три етажа.

1. На горния етаж се намират лихварите, получаващи богатства от по-долните етажи, но, преди всичко, от средния етаж.

2. На средния етаж се разполагат така наречените промишлени и търговски „капиталисти“, които обогатяват лихварите:

а) чрез плащане на лихва по получените от лихварите кредити;

б) чрез предаване на лихварите на собствеността си поставена в залог, в случай на неплатежоспособност;

в) по пътя на принудителна продажба на лихварите в периоди на кризи на своите активи по ниски цени (по-късно тези активи се препродават от лихварите в периоди на икономически подем на по-високи цени на оцелелите „капиталисти“ или на новото поколение появили се „капиталисти“).

3. На долния етаж се намират обикновените граждани, които обогатяват лихварите направо или чрез „посредниците“ от средния етаж:

а) чрез плащане на лихви по получени кредити;

б) чрез предаване на лихварите на залозите в случай, че не могат да плащат вноските;

в) по пътя на създаване на свои продукти на труда (стоки и активи), които отначало стават собственост на промишлените и търговските „капиталисти“, а след това по време на кризите се „експроприират“ от лихварите.

Към последния пункт (в) следва да добавим: лихварите могат да поглъщат създадената от трудещите се „хранителна субстанция“ само след като тя от натурална (стокова) форма се превърне в предимно парична форма, защото за лихварите само „паричната субстанция“ се явява леко усвояема.

Картинката която ви представихме, разбира се, е силно опростена. Например, на горния етаж лихварите си имат своя йерархия, за което ще говорим по-нататък. При всичкото опростяване описаната схема на „пирамидата“ позволява не само на студентите от икономическия факултет, но и даже на обикновената домакиня бързо да определи своето място в тази „архитектурна конструкция“. Така също, не е необходимо да се четат стотици страници от „Капиталът“ за това, че да се разбере простата истина: така наричаните „кризисни свръхпроизводства“ възникват защото, цялата парична маса, намираща се в обръщение в страната, постепенно се „съсредоточава“ на горния етаж на „пирамидата“; средният и долният се оказват без пари (обезкръвяват се), което води до рязък срив на производството и потреблението (парализа на долните части на обществото).

Ще приведем някои примери, показващи, как лихварите от отделните страни съсредоточават в своите ръце националното богатство.

Валутният курс като инструмент на грабежа. Сред методите за прехвърляне на стойности („хранителната субстанция“) от долния етаж на средния днес особено голяма роля играе използуването от развитите страни на завишения курс на своите валути по отношение на валутите на страните от ПМК. Съответно курсовете на валутите на страните от ПМК се оказват занижени.

Как се проявява това? Проявява се в отклонението на курсът на валутата от паритета на покупателна способност (ППС) на сравняваните валути. ППС — това е съотношението на цените на стоки и услуги в страните, чиито валути сравняваме по своята покупателна способност. За оценка на съотношението на цените се определя набор от стоки и услуги, така наречената „кошница“. Изчисляване на ППС на много валути вече в продължение на няколко години се осъществява от различни международни и национални организации.

Да разгледаме например ситуацията с РФ. ППС на рублата и долара на САЩ се публикува в сборника на Росстат (руският статистически институт). Та ето по данни на Росстат, покупателната способност на долара на САЩ през 2005 г. примерно е била равна на покупателната способност на 14 рубли. А на валутния пазар с 1 долар през същата година е можело да се купят 27 рубли. Получава се, че фактически валутният курс на рублата през 2005 г. по отношение на долара е бил занижен (ако се сравни с ППС на двете валути) почти два пъти. В отделни години на миналото десетилетие курсът на рублата спрямо долара е бил занижен три пъти и повече. Какво означава това за Русия?

Първо, че Русия, експортирайки своите суровини (преди всичко нефт, природен газ, дървесина, руда и др.), които на световния пазар се плащат с долари, губи ½ до 2/3 от валутната печалба. Очевидно е, че за развитите страни (по точно за монополите в тези страни) такава ситуация е много изгодна. Ако назовем всичко с истинското му име, то това е откровен колониален грабеж, но без използуване на явна сила.

Второ, чуждестранните износители на капитал, разполагащи с валута (в нашия пример американски долари), могат да изкупуват в Русия предприятия и други активи по цени, които се оказват 2 — 3 пъти по-ниски, отколкото цените които се определят на основата на ППС. Отново имаме откровен колониален грабеж, при това властите на страната и „професионалните икономисти“ с гордост говорят за милиарди чуждестранни инвестиции. „Професионалните икономисти“ с всички сили ни внушават, че на Русия е необходимо „подобряване на инвестиционния климат“, „привличане на чужди инвестиции“, „създаване на условия за чуждите инвеститори“ и др. подобни бълнувания. Чуждите инвеститори, разполагащи с американски долари, имат 2 — 3 кратно преимущество в сравнение с руските инвеститори, разполагащи с рубли. Фактически се провежда целенасочено унищожаване на националните стокопроизводители.

Трето, цените на онези стоки, които се изнасят в чужбина, на вътрешния пазар се продават по доларова цена преизчислена по валутния курс, а не по ППС. Това означава, че населението и фирмите в Русия плащат повече, най-малкото 2 — 3 пъти повече за ред стоки и услуги при които голяма тежест в цената имат суровините. Извършва се плащане на прекомерна цена за автомобилен бензин, дизелово гориво, изкуствени торове, електричество, цимент, други строителни материали, комунални услуги, продоволствени стоки и т.н. По веригата на между отрасловите връзки тези повишения на разходите водят до ръст на цените на авиационните и ЖП билетите, строителството на жилища и други недвижими имоти и т.н.

„Ако в световния средностатистически продукт суровинната съставляваща не превишава 20%, то в руския средностатистически продукт тя е от порядъка на 50%… цялата страна… е надплатила през 2005 г. на доставчиците на суровини приблизително 6 трилиона рубли, което било над една трета от БВП на Русия за 2005 г.“ по-голямата част от тези „луди“ пари в реалния сектор повече не се връщат, тъй като там рисковете са високи, дълги сроковете на възвращаемост на инвестициите, ниска рентабилността. Те отиват основно на фондовия пазар и пазара на недвижими имоти, създават там нездрав „бум“ и подготвят почвата за поредния „срив“ на тези пазари.

Всичко това прави невъзможно рентабилната работа на много предприятия и цели отрасли на руското стопанство (промишленост, селско стопанство, услуги), води към тяхното затваряне и обща деградация на страната. Фактически експортно суровинния сектор изсмуква всичките „сокове“ от останалите сектори на руската „икономика“.

Ние дадохме за пример Русия, но, по принцип, такъв механизъм на разрушително въздействие върху националното стопанство на занижения валутен курс на своята валута е присъщ за всички страни от ПМК.

Възниква въпрос: по какъв начин се постига отклоняването на валутния курс от ППС (завишаване — за страните от „златния милиард“ и занижаване — за страните от периферията на световния капитализъм)? На първо място, с помощта на ЦБ на страните от ПМК. Те се занимават с активно изкупуване на валута на страните от „златния милиард“ (ЗМ) (на първо място долари на САЩ), което изкуствено завишава курса на чуждата валута. Тоест ЦБ от ПМК фактически работят против своите страни, обслужвайки интересите на страните от ЗМ (средния етаж на „световната лихварска пирамида“). Без ЦБ на страните от ПМК действуващи като „пета колона“ на Запада колониалната експлоатация на тези страни не би могла да достигне такъв размах. Затова ЦБ на страните от ПМК бе преувеличение може да наречем филиали на ФРС на САЩ.

В допълнение към ЦБ на страните от ПМК започнаха да създават институти със странни имена „суверенни фондове“. Става дума за фондове на правителството, в които започнаха да акумулират свръх доходи от експорта на природни ресурси и други стоки. Декларира се, че фондовете са необходими за създаване на някаква „въздушна възглавница за безопасност“, която трябва да защити страните от ПМК от рязко падане на цените на изнасяните ресурси (например в условията на криза). В Русия, по конкретно, бе създаден Стабилизационен фонд, който преди две години беше преобразуван в два нови фонда — Резервен фонд и Фонд на националното благосъстояние.

Важно е, че суверенните фондове натрупват парични ресурси в чужда валута. Затова името „суверенни“ звучи като издевателство — тези фондове подкопават курса на националната валута, а, следователно, и суверенитета на страната. И думата „благосъстояние“, която фигурира в имената на редица фондове, може да се интерпретира като — благосъстоянието на страните от ЗМ, а не на тази страна, която е учредила фонда.

Отчитайки, че в условията на днешната финансова криза ФРС на САЩ е включила на пълна мощност „печатната машина“ и е започнала да наводнява със „зелена хартия“ световната „икономика“, доларовите запаси на централните банки и суверенните фондове се обезценяват, което напълно устройва световните лихвари.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар