// Вие четете...

Управлението

Съвременните „събирачи на данъци“.

„Господарското куче има повече права, отколкото кучето на селянина.“

Корупционно – разбойническа вертикала на властта. Корупционно – разбойническа вертикала на властта е съществувала още в Римската империя. Вертикалата на властта в Римската империя била предназначена, на първо място, за събиране на данъците в провинциите и доставката им в метрополията. Но там, където има държавни пари, там има и корупция. А понякога и насилие, свързано с „отнемането“ на пари от гражданите по места. По този начин, това е било не само вертикала на властта, около която са се „хранили“ римските и местните чиновници, а също и „законни“ и не много „законни“ „помощници“.

След 2000 години ние имаме подобна картина: с финансовите „сокове“ на почти целия свят, влязъл в границите на Pax Americana, се храни метрополията САЩ. Читателят ще възрази: нито в Русия, нито в другите страни по света данъци за бюджета на Америка не се събират. Още повече, няма в Русия и в другите страни „прокуратори“ и „наместници“, които би трябвало да отговарят за събирането на имперските данъци, няма „бирници“, които да работят за чуждестранния „събирачи на данъци“. Да, разбира се, пряко събиране на данъци в провинциите на Pax Americana не се извършва. Но има други, не по-малко ефективни методи за изпомпване на „соковете“ от провинциите в метрополията. Провинциите изпращат в метрополията нефт, пшеница, текстил, автомобили, машини и оборудване, неизброими видове стоки. В замяна получават „зелени хартийки“ наричани долари. А след това тези „зелени хартийки“ частично заменят за други хартийки, които се наричат задължения на министерство на финансите на САЩ. Всички тези хартийки са просто грим, който е призван да създаде илюзията, че никакво ограбване не се извършва. Прилича на номер на факир или илюзионист. Та нали да „разменят за стоки“ своите „хартийки“ в Америка няма с какво. Известно е, че Америка подобно на Римската империя нищо не произвежда, а само употребява. Чист вид на държава – паразит. Ако някой рискува да поиска каквото и да било материално в замяна на „хартийки“, то рискува да получи напълно „материални“ бомби и снаряди. Като ярък пример на това, как Америка реагира на исканията за обмен на „хартийки“ за нещо материално, може да вземем случая с френския президент Шарл де Гол. Америка след Втората световна война успяла да постигне това, че доларът бил приравнен към златото, с обещанието, че при поискване незабавно ще обменя зелените „хартийки“ (доларите) за злато от резервите си. Френският генерал след големи усилия успял да обмени в средата на 1960-те години няколко милиарда долара за злато от американските резерви. В следствие на това Америка започнала да счита Де Гол за свой враг, като му разигравали всякакви гадости. Американските спецслужби провокирали през 1968 г. „студентските вълнения“ във Франция, след които Де Гол бил принуден да слезе от поста президент. Да отбележим, че Америка до началото на 1970-те години поне на думи обещавала да обмена доларите за нещо материално от своето национално богатство. Сега вече тя не дава даже устни обещания по този повод.

Формално днес ги няма онези „действуващи лица“, които по време на Римската империя се наричали „събирачи на данъци“, „наместници“ и т.н. Фактически те си остават, само с други имена. И грабят те днес вече целия свят в полза на своя джоб. А мимоходом и за държавната хазна (данъци за бюджета).

Кои са съвременните „събирачи на данъци“? Това са транс националните банки и транс националните корпорации. Във Вашингтон те получават „под аренда“ отделните страни и цели континенти, които стават сфера на необуздания им грабеж. Както и по време на Древния Рим, те внасят в държавната хазна (американския бюджет) един динарий (долар), а в своя джоб слагат два или три динария (долара) чиста печалба.

Съвременните „наместници“ са американските мисии, „авторитет“ и „влияние“ които се подкрепят с военни бази и контингенти на американски войски в чужбина.

Поразително сходство между епохата на античността и съвременния капитализъм може да видим и в частта касаеща системата от информатори, и връзките на „прокураторите“ с „организираната престъпност“ в провинциите на империята, и корумпираността на правозащитните органи (тази корупция съществува и в метрополията, но в периферията на империята е доста по-развита) и т.н. Достатъчно е да си спомним американските съветници, които през 90-те години на миналия век дойдоха в Русия, както и в България да „помагат“ за провеждане на приватизацията и другите „реформи“. Ето какво казва по този повод председателят на комитета по икономическа политика и предприемачество в Държавната Дума на РФ Е. А. Федоров: „… историята на Руската държава (РФ) се базира на десетки хиляди американски съветници, които стояха във всички министерства и ведомства на Русия… И, например, имущественото министерство, Росимущество, това е шест етажна сграда…, целият шести етаж заемаха американските съветници. И те назначаваха, кой да бъде олигарх, кому да продадат руските предприятия. Те назначаваха кадрите… правилата за икономически оборот… написаха същите чикагски момчета (американските съветници, които се ръководят от постулатите на чикагската икономическа школа, тоест на монетаризма“.*

* „95% от руската промишленост принадлежи на чуждестранни офшорки“.

След като американските „съветници“ назначили руските олигарси, започнал вторият етап на „реформите“. Ето как ги описва Е. А. Федоров: „… системата на управление беше олигархична, когато начело на Русия стоеше Политбюро във вид на седем банкерщина, както тогава ги наричаха, много хора ги помнят (популярно в руските СМИ през 1996 г. и по-късно, това са имената на седем банкери, някои казват девет, едри представители на руския финансов бизнес — олигарси)… зад всеки олигарх бяха закрепени министерства… тази седем банкерщина формираше цялата власт в страната, която й беше подчинена… министрите бяха сътрудници на тези седем или осем олигарси…“.

Изпълнявайки своите служебни задачи, получени в метрополията (Вашингтон), американските съветници на първо място са работили за финансовата олигархия на САЩ. Но заедно с това, те самите съумели да „заработят“ големи пари в Русия, крадейки държавни пари — както руски, така и американски. Срещу такива „наместници“ в САЩ били заведени съдебни дела (естествено за кражба на американските, а не на руските пари).

На постовете си стоят и „бирниците“ (под различни имена). Те помагат на транс националните корпорации и банки да грабят туземното население в провинциите на Pax Americana. Например, руските „бирници“, те си имат своя йерархия, свое „разделение на труда“, своя финансово разбойническа вертикала на властта.

През 1990-те години „най-прославени“ руски „бирници“ били такива личности като: Е. Т. Гайдар (организирал в икономиката „шоковата терапия“, изразяваща се в това, че премахнал целият държавен контрол в сферата на ценообразуването, провел „валутна либерализация“, окончателно отменил държавния монопол над външната търговия и т.н.) и А. Б. Чубайс, организирал приватизация на отечествените предприятия в интерес на западните „инвеститори“. Тези „бирници“, а също и по-малки „бирници“ (Г. Явлински, Б. Федоров, Е. Ясин и др.) активно участвали в подготовката и провеждането на „стопанските реформи“, тоест в създаването на условия за последвалото необуздано разграбване на Русия. Тази категория може да наречем „бирници реформатори“.

Друга категория „бирници“ са местните олигарси, които „прокураторите“ от Вашингтон през 1990-те години, в началото на руските „реформи“, „назначили“ да събират данъка от своя народ. Описването на механизма на събиране на данъци излиза извън рамките на този труд. В крайна сметка, тази дан се концентрира на сметките на компании и банки на местните „бирници“ и във вид на печалба по различни канали безпрепятствено (всички валутни ограничения са свалени) излиза извън пределите на Русия. Така или иначе, тази печалба се оказва на сметките на западните „събирачи на данъци“ — транс националните банки и транс националните корпорации, а също така (чрез системата от данъци) — в държавната хазна на метрополията (САЩ и водещите страни на Запада). Във всички страни такива местни „бирници“ е прието да се наричат „компрадорска бужоазия“.

В кратки срокове „бирниците реформатори“ заедно с „бирниците олигарси“ по нареждане на Запада подложили страната на ограбване, което по своите мащаби и последствия може да бъде приравнено на най истинско военно нашествие. Фактически това е било акт на агресия от страна на Запада без обявяване на война и пряко използуване на оръжие.

Според оценката на О. А. Платонов, общите щети, нанесени на Русия в резултат на прехвърлянето на нейни материални и културни ценности на Запад по време на управлението на криминално космополитния режим до 1997 г., достигнали не по-малко от 800 млрд. дол. Този сбор се състои от следните основни събираеми:

а) използуването на американския долар като средство за обръщение вътре в страната — 50;

б) занижени цени на руската продукция, доставяна зад граница — 30;

в) последствия от изтичане на „мозъци“ зад граница, кражба на технологии (изчислено по методика на ООН) — не по-малко от — 200;

г) придобиване на контрол над руски предприятия (в резултат на приватизация) и износ на продукцията на тези предприятия не по-малко от 250;

д) нелегално изнесени капитали („бягство на капитал“) и нелегално изнесени реални ценности — 220.

Около 70% от икономическата вреда, нанесена на нашата страна през посочения шестгодишен период, следва да поставим на сметката на САЩ.

Очевидно, че през 2010 г. общата вреда от ограбването на Русия от световните лихвари вече се измерва с трилиони долари. Имаме пълни основания да твърдим това. Достатъчно е да припомним тъй наречената „уранова сделка“, която не се афишира в СМИ. Сделката е била сключена през 1995 г. и се състояла в това, че Русия поемала задължението да достави 500 т плутоний и оръжеен уран, а САЩ да заплати 12 млрд. дол. До 2000 г. по това съглашение в САЩ постъпили 75 т ядрени материали, а през периода 2000 г. до края на 2008 г. — още 277 т. Към настоящия момент по-голямата част от урана и плутония вече е на разположение на САЩ. Посочената сделка е нанесла ущърб не по-малък от приватизацията на предприятията. Към момента на сключване на сделката пазарната цена на 500 т ядрени материали е била не по-малка от 8 трилиона долара. Може да кажем, че Америка е получила тези материали почти безплатно. В края на 1980-те години в СССР и САЩ имало примерно по 30 хил. ядрени заряда, в които (във всяка от страните) се съдържало 500–550 т оръжеен уран и плутоний. Според американски източници, Америка е натрупвала това количество ядрени материали в продължение на половин век, похарчвайки за добив и обогатяване 3,7 трилиона долара. Колко сме похарчили ние е неизвестно. Но може да се досетим, че значителна част от нашата икономика в следвоенните десетилетия е работила за създаването на ядрените заряди (разходи за откриване, добив и преработка на ядрените материали, създаване на оборудване, подготовка на кадри и т.н.). А главното — в резултат на „урановата сделка“ ние се лишихме от ядрен щит, което е невъзможно да се оцени в парични единици.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар