// Вие четете...

Истината е в избора

Съвпадения и разлики в индивидуалностите.

„Дойдоха като ангели, отидоха си като дяволи.“

Нека сега обсъдим и онези два типа индивидуалности, които са несъвместими за брак с когото и да било. Да се ожените / омъжите за човек, представител на която и да е от двете, означава да се обречете на нещастие и мъки. Тези два горчиви хапа не могат да бъдат подсладени по никакъв начин. Ако все още нямате брак, но подозирате, че партньорът ви носи някоя от двете опасни индивидуалности, бягайте, колкото се може по-скоро, по-бързо и по-далеч от него.

Ако вече сте женени / омъжени за човек с някоя от двете индивидуалности, разберете, че независимо доколко неудовлетворителна е връзката ви сега, в бъдеще гарантирано ще стане още по-лоша, дори страшна. Веднага започнете да обмисляте как бихте могли да се измъкнете. С подобен тип личност до себе си – било мъж, било жена, – каквото и да изживявате в момента, то е направо „цветя и рози“ в сравнение с това, което ви очаква. Ако не сте в състояние да се измъкнете от брака самостоятелно, на всяка цена потърсете помощта на близки и приятели, а ако трябва дори на професионалисти, колкото по-скоро и по-решително – толкова по-добре.

Не е нужно да ви се казва, колко лоша е връзката и бракът ви с такъв човек – и сами вече си го знаете.

Социопатът се интересува единствено от това да налага собствената си власт и да има неограничена лична свобода, като изобщо не се интересува за нуждите или чувствата на когото и да било друг край него. В повечето случаи социопатите са мъже, поради генетично заложените в мъжкия пол по-слаба нужда от любов и усещане за привързаност и по-силна нужда от власт и контрол.

Нуждата за оцеляване на социопата е по-слаба от средно статистическата, но все пак той има достатъчно силен инстинкт за самосъхранение, за да може да се концентрира за кратки периоди върху онова, което прави. За социопата е характерно, че при него почти не съществува нужда от любов и усещане за привързаност, докато нуждата му от лична свобода е огромна. Той е непрекъснато в движение, като се опитва да удовлетвори огромната си нужда от власт, което постига за сметка на всеки, когото успее да измами, изнуди или ограби. Нуждата му от удоволствие чрез усвояване на нови познания и забавления е променлива – когато е по-силно изразена, той с радост учи всичко, свързано с начините да измами и използва всеки срещнат. Удоволствие му доставя и да унижава и подиграва хората независимо от тяхната компетентност. За социопата единственият стойностен и компетентен човек на света е той самият. В началото на една връзка социопатите могат да бъдат вълнуващо изживяване, защото са непрекъснато в движение и изпълнени с чар, докато задвижват нещата около поредната си измама. Но поради слабата си нужда за оцеляване, повечето са непоследователни. Животът със социопат може да е кошмарен, но не и скучен.

За социопата не представлява никаква трудност да измами хората за своята същност, защото е напълно и искрено убеден, че от него няма по-добър и по-стойностен човек на света. При общуването може да е забавен и дори да изглежда мил. Ако се случи да му обърнете внимание, че въпреки съвършенството си има все пак и някои недостатъци, той е в състояние охотно да се съгласи с вас и дори да ви похвали за прозорливостта. И сигурно ще ви каже колко много цени любовта ви и че тя ще му помогне да се промени. А също и че цял живот е търсил жена като вас – което впрочем е истина, защото той действително е търсил лесна и доверчива жертва. Помнете обаче, че вие не търсите мъж като него. За този безскрупулен хищник животът е безкраен лов, а вие сте плячката. И без да се замисля, ще си послужи с всяко оръжие и с всички средства, за да се докопа до вас – в играта на социопата няма правила.

Човек с такава индивидуалност е генетично лишен от способност да изпитва любов и усещане за привързаност към когото и да било. Може и да е чаровен и привлекателен, но то е само за да ви използва, а не защото наистина се интересува от вас. Щом получи каквото иска от жената, социопатът бърза да се измъкне, ако тя се опита да го задържи, защото нуждата му от неприкосновена свобода е огромна. Ако жената е особено настойчива в твърденията си, че не може да живее без него, социопатът може и да остане при нея, с надеждата, че тя ще направи всичко за него, без да очаква нищо в замяна, освен поредната си порция бой и унижения. А е повече от сигурно, че ще я бие – дори под претекст, че не е отгатнала желанията му, но няма да й каже какво иска, а след боя ще й подхвърли „Друг път да знаеш“.

Ако имате някакво подозрение, че сте се обвързали със социопат, огледайте се за приятелите му. Той няма никакви приятели – според думите му, те или живеят много далеч, или са безкрайно заети, за да се виждат, но можете да бъдете сигурни, че тях просто ги няма. За едно единствено нещо можете абсолютно да разчитате на социопата, а именно че за нищо не можете да разчитате на него. Никога! Ако някога направи нещо, за каквото сте го помолили, то е или по погрешка, или като част от някаква схема за по-нататъшното ви използване. Ако при някоя от първите ви срещи ви заведе на скъп ресторант, а после обяви, че си е забравил кредитната карта и ви поиска вашата на заем, за да плати сметката, никога повече не се виждайте с този човек – и не забравяйте да си приберете картата. Ако не си я вземете веднага, а след това той каже, че я е забутал някъде и ще ви я върне, като я намери – веднага се обадете в банката и закрийте сметката по нея. Социопатът няма кредитни карти, но вече си прави планове как ще пазарува с вашите.

Безделникът е най-необичайният типаж от всички, с които се срещаме в живота си. Той с лекота установява близък контакт с хората и първоначално на вас също може да ви е приятно и леко с него. Но когато го опознаете по-отблизо – и особено ако се омъжите за него – безделникът ще ви разочарова все повече и повече. Сред безделниците може да има и жени, но те остават повече в сянка, защото в нашето общество все още е приемливо жената да не работи и да бъде издържана от мъжа.

За разлика от социопата, който бързо показва истинската си същност и намерения, безделникът преследва целите си бавно и подмолно. Възможно е да се обвържете много здраво с него, преди да започнете да осъзнавате с какъв човек сте свързали живота си. И освен това той не ви използва директно – наранява ви по-скоро с онова, което не прави, отколкото с постъпките си. Но в крайна сметка поради дълготрайното си обвързване с него, което може да отнеме години от живота ви, безделникът ви наранява много по-дълбоко и болезнено, отколкото би ви наранила (ако оцелеете, разбира се) няколко месечната авантюра с повечето социопати. Наричаме човека с подобна индивидуалност безделник, защото не работи. Въпреки че обикновено не прекалява с пиенето, а може и изобщо да не употребява наркотици, безделникът прилича на алкохолиците и наркоманите по това, че някой – съпруга, роднини, приятели – трябва да му осигурява средствата, нужни за оцеляването му. И също като алкохолика и наркомана, безделникът обикновено винаги си намира в кого да се впие.

Това е човек, който изглежда напълно способен да работи и за известно време дори може да се задържи на някоя работа, особено на млади години, но никога повече от година – две наведнъж. Обикновено го уволняват, но често и сам напуска. Когато наближи и особено след като навлезе в четиридесетте си години, вече няма никакъв шанс, че пак ще се хване някъде на работа. Оттам насетне безделникът разчита на другите да се грижат за него.

Смята се, че безделникът има много слаба нужда за оцеляване – значително по-слаба от тази на социопата – и много силна нужда от власт – почти колкото тази на социопата. Но напълно е лишен от онова яростно желание да работи упорито, за да оцелее, поради което много рядко, за да не кажем никога, може да удовлетвори нуждата си от власт.

Слабата нужда за оцеляване обяснява и липсата на стремеж да направи нещо за себе си, още по-малко пък за другите. А високата нужда от власт е напомпала до такава степен самомнението му, че той живее с нереалистичната представа, че почти всичко, което някой би поискал от него да направи, е под достойнството му. Но именно взаимовръзката между тези две нужди – желанието за огромна власт и пълната липса на стремеж да работи, за да я осъществи – е същностната част от личностния профил на безделника. Приказките и идеите му са грандиозни, но делата – нищожни.

Нуждата на безделника от свобода е средно силна, понякога малко над средното ниво. Той често е в движение, но то по-скоро е не толкова от желание за свобода, колкото просто за да запълва времето си с нещо. Безделникът обича да се вижда с познати, да се среща с нови хора – и да говори за себе си. Непрекъснатото говорене за себе си или за хората, които познава, е характерна негова черта – той говори на човека насреща си, не разговаря с него. Изобщо не проявява интерес към това, което вие бихте искали да кажете, а дори да успеете да вземете думата и да го кажете – то просто минава покрай ушите му. Безделникът не се интересува истински от никой друг, освен от самия себе си. А изглежда и не си дава сметка какво всъщност представлява като личност, и особено не може да прозре, че с каквото и да се занимава, каквото и да си въобразява, че прави, той всъщност не работи.

Безделникът притежава способността да получава любовта на другите – нещо чуждо на социопата. Харесва му да бъде обичан и особено много му допада да е търсен за приятелство. За разлика от социопата, той умее да завързва и да поддържа приятелства, стига от него да не се иска нищо, което би го затруднило – например да се хване и да се задържи на постоянна работа. Когато му поискат да поеме и да върши своята част от задълженията и отговорностите, съпътстващи всяка по-близка връзка – каквато е и бракът, – той много умело се измъква и на него не може да се разчита. Ако сключите брак с такъв човек, знайте, че се обвързвате с малко дете, което никога няма да порасне. На него му доставя такова удоволствие, че му дарявате обичта и приятелството си, че демонстрира страхотно шоу на признателност, с което ви замазва очите и ви кара да си въобразявате – както са се заблуждавали и родителите му, – че може да ви върне поне малка част от тази обич и всеотдайност. В действителност обаче не може; той просто я няма, за да ви я даде.

Затова пък има доста силна нужда от удоволствие чрез усвояване на нови познания и забавления – по един напълно детински начин. Обикновено обича училището и живота в него, а групата на така наречените „вечни студенти“ в по-голямата си част е съставена от типични безделници. Понякога завършва каквото е записал да учи, но най-често се отказва – и то накрая, което е типично за този тип личности и вероятно се дължи на страха им, че след като завършат, може да им се наложи да започнат работа и да трябва да прилагат на практика наученото. Когато все пак се случи да се хване на работа, безделникът обикновено нищо не прави, освен да краси работното си място и да говори.

Това е човек, който почти няма контакт с реалността на живота и живее в някакъв свой измислен свят. Изглежда напълно нормален и ако не се иска и не се очаква нищо от него, може да се държи като нормален човек. Но не е. Ако се омъжите за безделник, ще имате чудесен компаньон – стига да можете да го издържате финансово, да се нагърбите с цялата работа и да не искате нищо от него. Ако все пак поискате да поеме поне малка отговорност, не само че няма да го направи, но ако настоявате може да стане твърде заядлив и нападателен. Случи ли се да свърши нещо – от време на време и по негово собствено усмотрение, – безделникът го прави по-скоро за себе си, отколкото за когото и да било друг.

Най-общо казано, ако безделникът заеме чрез семейни връзки някое високопоставено и добре платено място, може и да се задържи на него, без обаче да върши каквото и да било, освен да дава безсмислени нареждания.

Безделникът обикновено живее в миналото, обладан от фантазията си, че тогава е бил компетентен, преуспяващ и всичко е било повече от прекрасно. Той обича да говори за своите несъществуващи грандиозни постижения в миналото. Ако е работил няколко седмици, после месеци наред, че и години, ще се говори за това. Миналото му, каквото той го помни, е винаги повече от добро. Бъдещето му е изпълнено с грандиозни планове и безкрайни възможности, които само чакат да протегне ръка. Това, което безделникът не иска да прави – и не го прави, – е да живее в настоящето, да работи, да поема отговорност и задължения. За него животът е винаги „преди време“ и „скоро ще“, но никога не и „сега“.

В повечето случаи безделникът се жени и има деца, така че ако състоянието му е генетично заложено, може да се предаде и на поколението му. Той казва, че обича децата, но очевидно не ги обича достатъчно, за да се хване здраво на работа и да направи нещо повече за своите собствени. Докато децата му са малки, обича да играе и да се забавлява заедно с тях. Към края на пубертета обаче те може да прозрат същността на баща си много по-точно от който и да било друг. По това време децата на безделника обикновено изгубват интерес към приказките му и престават да го гледат с възхищение, а и той също сякаш престава да се интересува от тях. Това, че изгубват интерес към баща си е добре за децата, защото иначе може да стане така, че да изживеят огромно разочарование.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар