// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Схеми на управление.

„Целта е нищо, движението е всичко“.

В крайното обобщение може да има само три схеми на управление:

1. Схема на програмно управление.

2. Схема на програмно – адаптивното управление.

3. Схема на предиктор – коректор (предуказател – поправчик).

Всичките три схеми ние ще ги разглеждаме и сравняваме по-между им от две изходни положения:

– С отчитане на задействането в разглежданите схеми на управление на всички основни елементи в общата схема на управление (обект, субект, среда, преки и обратни връзки, резултат);

– С отчитане присъствието в схемите на управление на информация:

• за миналото състояние на системата;

• за текущото състояние на системата;

• за бъдещето състояние на системата.

На рисунката този отчет е отразен в известната вече на читателите буква „Ж“.

Схема на програмното управление

На рисунка 12–55 вие виждате такава схема. Тя напомня обща схема на управление. Но, както вие виждате, в тази схема:

– не се отчита влиянието на средата;

– не се отчита нито миналото състояние на системата, нито настоящето състояние и няма отчет на възможното бъдещо състояние;

– няма обратни връзки. Тоест резултата от поведението на обекта на управление не се отчита.

Как тогава работи такава система? Много е удобно да разглеждаме такава схема с примера за проста ракета, полета на която е изобразен на рисунката. В ракетата още преди полета се складира програма, в която е записано кога и как ракетата е длъжна да „завива“ към целта, как трябва да работят двигателите … и всичко. Ако някой е слушал репортажи от изстрелване на ракета, то е чул как звучат докладите: „Протяжка включена“. Това означава, че е включен механизъм, на който е била записана информация за полета: колко секунди ракетата трябва да лети право нагоре, кога тя трябва да започне да „завива“ към целта, как трябва да премине този „завой“, кога ракетата трябва да изключи двигателите, на коя секунда от полета тя трябва да „отдели“ от себе си „главната част“ (спътник или ядрена бомба).

И ето представете си. Излетяла такава ракета, програмата работи, но … вятър подухнал и ракетата я отнесло малко встрани. Но тя „не чува“ това. Тягата на двигателите намаляла, но ракетата „не чува“ това, а значи е започнала да „изостава“ от набелязаната траектория.

В резултат на „пречките“, които действат на ракетата както отвън (вятър, дъжд, сняг), така и отвътре (качество на горивото, процеса на изгаряне, което влияе на тягата, вибрациите – „тресения“ на корпуса на ракетата и много друго), ракетата се отклонила от програмата, и като следствие, не попаднала точно в целта. Добре е, ако отклонението е малко. А ако „пречките“ са били по-силни, то може да се каже, че напразно са изстреляли такава ракета. Доста по-големи се оказали „пречките“ до целта.

Аналог на такова управление не в техниката, а в обществото на хората, се явява стриктното планово директивно – адресно управление. Плана – на всяка цена! „Всички да сеят царевица!“. Трябва, не трябва, време, не време и т.н. – „даваш план!“ и край. „Нашата цел – комунизъм!“ И всички вървели към набелязаната цел без да отчитат това, което ставало в обществото. В резултат „не попаднали в целта“, а се изгубили така здраво, че станало даже не смешно, а им се доплакало:

И сега много демократизаторски реформи, не гледайки на разглаголстването на демокрацията, плурализма, „конструктивния подход“, „пазара“ и много други красиви слова, тези „реформи“ се осъществяват също така дървосекачески и „самоволно“. Тоест по схемата на програмното управление. Ще направим извод: В схемата на програмното управление:

1. Във външните обратни връзки отсъства информация за състоянието на:

– външна среда;

– обекта на управление в системата за управление не се използва.

2. Управляващият сигнал има функция за време (т.е. това е стриктен „програмник“, както на ракетата). Това може да бъде информация, постъпваща по каналите за вътрешна обратна връзка в системата на управление. За човешките системи „система на управление“ – това означава „министерство“, „правителство“, „администрация на президента“. Или всичко това в мащаба на региона или града.

3. Отчет за влиянието на поведението на обекта върху всички смущаващи въздействия се произвежда на стадия на проектиране и създаване на:

– обекта;

– неговите системи за управление;

– програми за управление.

И ако конструктора не е отчел нещо на този етап, а ракета е полетяла, то „провала“ е обезпечен.

Същото се отнася и за нашите „реформи“, които устойчиво и всички без изключение завършват и досега с крах. „Може да не летим натам?“. Време е „реформаторите – демократизатори“ да се замислят за това. При това, отдавна им е време.

4. Нивото на максималното възможно качество на управление зависи („явява се функция“) от степента на съответствие на програмата с реалните условия на нейната реализация. Тоест ако „конструктора“ (управленеца) е отчел всички възможни въздействия и правилно е оценил тяхната „сила“ и време, то „полета е нормален“, в целта ще попадне почти точно. А ако „конструктора“ (управленеца) е отчел не всички, или е отчел, но невярно е оценил „силата“ на някакво смущаващо въздействие, то резултата е „провал“.

5. Прямота на поведение отсъства. Това е очевидно, тъй като „всичко е строго по програма“ („в съответствие с указанията на на ЕС и посолството на САЩ“).

Схема на програмно-адаптивното управление.

Погледнете на самата схема и на рисунка 12–56.

Рис. 12–56

На схемата са известни за нас елементи. А на рисунката е изобразена ракета, която трябва да „свали“ вражеския разузнавателен спътник, който се върти около Земята и фотографира всички наши военни обекти.

Какво виждаме ние в схемата на програмно-адаптивното управление:

1. Външни обратни връзки има.

Тоест системата за управление на ракетата оценява резултата на полета на ракетата и дава сигнал за отстранение на възникващи грешки при полета.

2. Отчита се въздействието на средата на полета на ракетата.

3. Управляващият сигнал изхожда непосредствено от „програмника“.

Тоест всичко е, както и в първата схема. Но при това на управляващия сигнал от програмника се „натрупва“ и втори управляващ сигнал, който отчита смущенията, действащи на ракетата.

4. Отчита се текущото състояние на полета на ракетата („настояще“ – „Н“ в буквата „Ж“).

От това следва, че управляващия сигнал зависи не само от програмата, но и от реалните параметри на полета: т.е. и от „външната среда“, и от „вътрешните“ параметри на ракетата. Информацията за тях постъпва за обработка и изпълнение по веригите на външните и вътрешните обратни връзки.

5. Тоест от т. 4 следа, че реакцията на системата на смущение до някаква степен е пряка.

6. Тъй като се отчита не само текущото състояние на поведението на ракетата в полет („настояще“ – „Н“ в буквата „Ж“), но се отчита и „М“ – „миналото“ поведение на всички параметри на ракетата, то това съществено повишава устойчивостта на процеса на полета.

7. В такъв вид, качеството на управление по такава схема е значително по-високо, отколкото по схемата на програмното управление.

Но и то може да се окаже недостатъчно. И ето защо.

8. Системата за управление на ракетата („субекта“), „забелязвайки“ отклонения на ракетата от набелязаната траектория, незабавно „взема мерки“ за това, да я върне на нужния курс. Ракетата започва да се връща назад, на зададената траектория. Но тъй като ракетата е много тежка и много инерциална, то за да достигне правилното положение на нужната траектория, тя не може веднага да се спре и „застине“ на тази траектория, тя се движи по инерция малко по-далеч оттам, където е трябвало да се установи. Тоест нея я „отнася“.

Системата за управление „забелязва“ това възникнало „отклонение“ („занасяне“) и отново започва да връща ракетата на нужния курс. И отново за сметка на инерцията ракетата „прескача“ нужната точка на траекторията.

Ето така, колебаейки се около зададената траектория, ракетата се движи на „зиг-загове“. Тоест реално ракетата лети не строго по траекторията, а непрестанно „прескачайки“ от нея ту в ляво, ту в дясно, ту нагоре, ту надолу… Тоест всяка такава система се държи като колебателна система.

9. Освен това, за сметка на още много „тънки“ нюанси в системата на управление става непрестанно натрупване на грешки – не съгласуване с разчетената траектория. В резултат на това, летяла нашата ракета, летяла, но спътника не свалила. Пропуснала.

Аналог на работата на такава схема в обществото отново се явява работата на нашите мъко – реформатори, които се шматкат от една страна в друга, излизайки от границите на балансировъчния режим.

Същото е и с реформите на село. Отначало – „фермер – това звучи гордо“. Сега, когато селото е унищожено, него започнаха да го възраждат по пътя на „нац. проекта“. А там мъже вече няма – само старци.

Същото е и в армията…

За такова положение на нещата е виновна не само схемата на програмно – адаптивното управление. Адаптация (лат. adaptation „приспособяване“) – приспособяване, процес на приспособяване.

Опитите на реформаторите да се „приспособят“ към ситуацията без ясна дългосрочна стратегия за управление на страната в условията на едновременното въздействие на „световното задкулисие“, насочено към разруха на страната, по принцип не могат да доведат до успех.

Именно приспособяването към ситуацията се смята от ръководството на държавата за главно направление в работата. Доктрина – това е разгърнат метод. В качеството на метода тя не може да указва посочва целта, тя се явява способ за реагиране на ситуацията, създаване на нови направления за движение“.

Какво се оказва, че ръководителя на страната не е задължително да има цели за управление на страната, достатъчно било само да се „реагира на възникването на ситуации“! Такова откровение принадлежи на Едуард Бернштейн (един от вождовете на немската социал-демокрация 1850–1932):

Схема на предиктор-коректор. (предуказател – поправчик)

На схема 12–57 е видна отличителната особеност на управление по принципа „предиктор – коректор“.

Тази отличителна особеност се заключава в това, че системата на управление отчита прогнозите за бъдещето. Спомнете си, уважаеми читатели, всичко, което се каза за прогнозирането, пророчеството, за чувството за мяра, за матрицата – матрьошка – фуния, за устойчивостта.

На рисунката вместо полета на ракетата е изобразен условно „полета на човечеството на планетата Земя“ към набелязаната цел – „полета към Бог“. Не в пряк, разбира се, смисъл, а в смисъл на стремление към живот в съответствие с Божия Замисъл по отношение на човечеството като супер система, която Бог е създал за някакви цели. Ние сме длъжни да разпознаем тези цели и да строим живота в съответствие с тези цели. За да може вектора на грешката да бъде минимален. Спомнете си за глобалния еволюционен процес и за глобалния исторически процес.

Управление в схема „предиктор-коректор“:

1. Построява се на основата на прогнозиране на поведението на системата, изхождайки от информацията за:

– миналото нейно поведение;

– текущото й състояние;

– въздействието на средата.

2. Системата за управление реагира не само на вече извършеното отклонение от идеалния режим, но на първо място реагира на тези „точки“ от „горната част“ на „буквата Ж“ (тоест всички възможни пътища за по-нататъшно развитие), които имат тенденция за реализация.

3. Тоест от т. 2 следва, че преките и обратните връзки преминават („заключени“) през прогнозираното бъдеще.

4. Информацията за миналото се използва за намаляване (минимизиране, свеждане до минимум) на грешката, която все пак с течение на времето може да се натрупва от допусканите грешки в прогнозирането на „това, накъде да вървим“, по „какъв път“ да вървим от всички възможни пътища в „горната част на буквата Ж“.

5. Вектора на състоянието в тази схема е по-голям от вектора на състоянието в схемата на програмно-адаптивното управление, тъй като освен „миналото“ („М“) и „настоящето“ („Н“) в него влизат и параметрите (показатели, критерии) от „бъдещето“ („Б“).

6. Такава схема притежава пряко, нешаблонно управление. Това е обусловено на първо място от необходимостта да се осъществява прогнозиране, а това е много разностранен процес и в същото време – цялостен, който изисква творчески подход.

7. Качеството на управление тук е най-високо, тъй като свежда до нула разликата (фазовото действие) между:

– смущаващото въздействие и;

– управляващото въздействие.

Тоест още не успяло смущаващото въздействие да възникне, а то вече е отчетено занапред! И не трябва да се губят сили за шматкане „насам-натам“ („колебания“ както в схемата с програмно-адаптивното управление), тоест за поправяне на грешките.

8. Тази схема позволява да се използват ресурсите на системата за повишение на запаса от устойчивост на управление и повишение на производителността на системата по отношение вектора на целта. В две други по-рано разгледани схеми тези ресурси се изразходват за удължаване на отклонението от идеала (за шматкане „насам-натам“).

Схемата на работа, изобразена на рисунката, е пределно проста. Вие виждате 3 стъпки и 4 точки.

1-ва стъпка към 1-ва точка. Осъществява се прогноза за развитие на основание чувството за мяра и всичко това, което бе разгледано по-рано за прогнозирането.

Започва се движение към набелязаната цел (вектор на целта), към точка № 1.

Едновременно непрестанно се оценява състоянието на системата. И ако „нещо не е наред“, то се осъществява чрез коригиране не само на методите и начините за постигане на целта, но се осъществява и с коригиране на самата цел. Тоест отново се прави прогноза (в т. 2)

2-ра стъпка. Започва се движение към коригираната цел, т.е. към точка №2. Отново се оценява състоянието на цялата система и при изясняването на някакви недостатъци отново се осъществява коригиране:

– или на методите за постигане на целта;

– или коригиране на самата цел;

– или и едното, и другото заедно.

И така нататък. Вярно е, това се прави не дискретно (на части), а се прави непрекъснато.

Такава схема се използва както за много големи, така и за малки супер системи (фирма, предприятие, отрасъл, град, област, страна, човечество).

Що се отнася до държавата, то за информационната поддръжка на ръководството на страната е необходимо да се създаде Прогнозно – Концептуален Център (ПКЦ), който би се занимавал с прогнозиране развитието на обстановката в страната и в света и би изработвал предложения по коригиране на курса. Такъв ПКЦ ще замени куп всякакви „съветолози“, „политолози“, „стратегически центрове“, „институти за глобални проблеми“ и всички други подобни. За това, какъв трябва да бъде ПКЦ и за неговата работа ще говорим отделно.

Уж всичко е просто и понятно. Или не!

Именно тук е корена на всички проблеми, беди и страдания на човечеството, тъй като именно тук възникват въпросите „накъде да вървим?“, „какъв е смисъла на живота на всеки човек и човечеството като цяло?“.

След това следва въпроса, има ли Бог или няма Бог.

И ако „Бог има!“, което признават мнозина, то възниква въпроса „какъв бог действително е Бог?“ Тоест, има Бог, който го има. А има бог, който всъщност го няма.

Оттук ние стигаме до религиозните вярвания и религиозните конфесии.

За мислещите и логически разсъждаващи хора трябва да е очевидно, че човечеството „в своето развитие“ вече е достигнало до глобална криза на системата, че човечеството е вървяло (а по-точно са го водили) не където трябва!

Затова човечеството е достигнало до такъв рубеж, когато трябва да се признае грешността на пътя и за да се избегне глобалната катастрофа и спешно да се пренасочи в нужната посока – да се застане на пътя към Богодържавие.

Тоест това, което са учили и Христос („… да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята“), и Мохамед („… Води ни по правия път, по пътя на тези, които Ти облагодетелства…“, „… Вече ясно се отличи правия път от заблуждението. Който вярва в Аллаха, той се е хванал за надеждна опора, за която няма съкрушения“, „И нека бъде сред вас община, която призовава към добро, призовава одобрено и удържа от неодобреното. Тези са щастливи“).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар