// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Схема за управление на човечеството.

„Всичко се намира във властта на боговете; мъдреците са приятели с боговете; но при приятелите всичко е общо; следователно, всичко на света принадлежи на мъдреците“. (Диоген Синопскии 404–323 пр.н.е.)

Сега ние можем да се върнем към „схемата за управление на страната“ и да я продължим вече с разбирането за двата „тайни клона на властта“, които е необходимо да се добавят към „трите независими клона на властта“.

На рис. 12–21 е изобразена нашата планета Земя.

На нея живеят хора, които в резултат на практически завършена глобализация представляват сами по себе си едно единно огромно семейство (общество). Всички членове на това грамадно – преграмадно семейство са свързани помежду си с всевъзможни връзки (спомнете си образа на подводната лодка). Възниква въпроса за това, какви порядки (закони) трябва да бъдат установени в такова огромно семейство.

Схема за управление на човешкото общество.

Рис. 12–21

Изхождайки от по-рано изложения материал, и на първо място от разбирането за това, че всички процеси така или иначе се управляват, както и за това, че съществува йерархия на управлението, всеки здравомислещ човек е длъжен да достигне до извода, че всеки човек и човечеството като цяло следва така да организира своя живот и дейност, че тя да съвпада с целта на Най-висшето Управление (ИНВОУ), тоест с целта на Бога по отношение на човечеството.

Как да разпознаем тази цел, стана дума по-рано в публикациите. А засега ще фиксираме очевидното. От току-що казаното и необходимостта за подчиняване на своите цели на целите на Бога следват само два възможни варианта на живот и дейност на всички хора на Земята:

1. Живота и дейността на всички хора на Земята да се организират така, че техните стремежи и действия да съвпадат със замисъла на Бога по отношение на човечеството.

2. Дейността на хората да се осъществява не по Замисъла на Бога, а против неговия замисъл и против вектора на целта, който Бог е поставил по отношение на всеки човек поотделно и общо на човечеството като цяло.

Още един път ще повторим: за това, как да отличим вариант 1 от вариант 2 ще кажем малко по-късно, тъй като това е отделна сериозна тема и ще е трудно да се разбере веднага. А сега ние с вас, уважаеми читатели, е необходимо чисто и ясно да разбираме, че съществуват само два варианта на жизнеустройство и към какво може да докара човечеството всеки от тези варианти.

„Или-или“.

От схемата е нагледно видно, че от времената на древно египетското жречество (като минимум) по отношение на цялото човечество се реализира замисъл на жизнеустройство, несъответстващ на замисъла на Бога. Жизнеустройство в съответствие с настоящия замисъл не позволява на всеки човек да усвои заложения в него от Бог генетично обусловен потенциал за неговото развитие. Същото се отнася и за цялото човечество. И това е главния, определящ критерий на съответствие или несъответствие на живота на хората спрямо замисъла на Бога по отношение на тях.

Този сатанински по своята същност замисъл на жизнеустройство се реализира чрез принципа „Разделяй, настървявай и владей!!“. Но тъй като глобализаторите не могат да заявят за това открито, защото тогава много хора ще разберат измамата им, то глобализаторите скриват този принцип под други думи и понятия, в които е заложена лъжата. Това е и „плурализма на мнения“, и „свободата“, и „правата на човека“ без определяне на задълженията, и „много полюсния свят“, и „много партийността“, и т.н. Всичко това може да се изрази с народната мъдрост: „всеки съсел – агроном“. Във философски и мирогледен план това е онова, което ние по-рано вече изучихме – това е „калейдоскоп“.

„Долната част“ на схемата (долния контур на управление) илюстрира именно казаното дотук. Сатанинският замисъл (концепция) на жизнеустройство е изразен в привлекателна за широките народни маси идеологическа форма на „плурализма – калейдоскопа“ на мнения. Такъв калейдоскоп позволява на глобализаторите да „хвърлят сред народните маси“ всевъзможни противоположни едно на друго различни мнения – „кости“, които благонамерените тълпари както от „елитите“, така и от „тълпите“, започват с удоволствие да „оглозгват“. „Оглозгали“ едните „кости“, на тях глобализаторите им подхвърлят нови „кости“. Това се отнася за всички политически партии, които не заявяват за своята привързаност към една от двете възможни концепции, а вместо това предлагат на хората да „оглозгват костите“, които са им дадени от едната или другата партия според разпределянето от глобализаторите. По-натам от схемата е видно, че този планиран от глобализаторите „раздор“ прониква в „бермудския триъгълник“ на трите „независими“ клона на властта, в които всичко здраво и силно пропада и загива.

Дори в органите на властта да дойдат някакви „еднородни сили“ (републиканците в САЩ, например), то въоръжилите ги сили ги поддържат другата „еднородна сила“ (демократите). Тъй като и двете „сили“ са подчинени (без структурния способ) на един господар (глобализаторите), то в момент, когато е необходимо, господарят сменя в „бермудския триъгълник“ една „еднородна сила“ с друга. Кога, как и за какво се прави това? е изложено в приложението за „много полярния свят“. Тук накратко: смяната на ръководството на една страна се прави за да не разберат хората, че съществува глобална политика и за да не успеят да разберат, как тя се прави, и така да вземат властта от глобализаторите. Та нали продължителното пребивание на човек на обществено важен пост го прави по-мъдър и опитен, той започва много да разбира, ако разбира се притежава тип психика, близка до човешката. Но именно този опит и мъдрост не са нужни на глобализаторите. Затова те по своя воля разпространяват убеждения, че човек трябва да бъде на поста ръководител на държавата не повече от 4 години, в краен случай – 8 години.

„Предвиждането на бъдещето трябва да се опира не на предсказания и предмети, а на мъдрост“. (Марк Тулии Цицерон 106–43 пр.н.е.)

У нас в родния „бермудски триъгълник“ изчезват (макар и бавно) засега „разнородните сили“ – множеството всякакви партии, които нищо не разбират нито от управление, още по-малко от методите и начините на осъществяване на глобална политика. Естествено, че „раздора“ в „бермудския триъгълник“ се пренася в цялото общество. Ето този „долен“ контур на управление действа сега по отношение на цялото човечество. Но тъй като „вектора на целта“ на това управление не съответства на „вектора на целта“ на Бог, то такова управление е довело човечеството до глобална криза на системата.

Човек, и още повече човешкото общество, са силно инерциална система. Това не е включвател „включ – изключ“. За разбиране на инерциалноста може да се даде образа на детския „пумпал“. Някога древно египетското жречество „завъртяло“ този „пумпал“ (тази не справедлива концепция) и той се е въртял през всички тези столетия. А приемниците на древно египетското жречество от столетие в столетие при необходимост са навивали този „пумпал“, за да не спре да се върти и да не падне. Но сега обективно по Закона на Времето този „пумпал“ губи своята инерция, той „се е залюлял и всеки момент ще падне“ (настъпилата глобална криза на системата). За да не стане това „падане“, е необходимо да се „завърти“ отново, но по Закона на Времето неизбежно ще се наложи да се „завърти“ в обратна посока. И трябва да е ясно, че това е много опасна „маневра“ за човечеството. Но тя е необходима да се проведе. Иначе човечеството го чака гибел, „пумпала“ вече силно се „кламбичка“ и скоро той ще се сгромоляса, ще падне. Затова, за да не „замръзне“ в „мъртва точка“, когато той спре да се „върти“ на предишната стара посока и тъкмо – тъкмо започва да се „развърта“ в другата, новата посока, в това време, в този момент ще са необходими усилията на голям брой хора, които дружно и енергично да вземат участие в това ново направление на движение на „пумпала“.

От гледна точка не на образа, а на смисъла, предстои човечеството да се прехвърли от сатанинската несправедлива концепция на управление към Божията справедлива концепция на управление, на която на рисунката съответства „горния контур на управление“. Този преход предполага:

– отказ от сатанинската концептуална власт, заложена в Библията, формираща у хората „калейдоскоп“ в умовете, който на свой ред внася в обществото принципа „Разделяй и владей!“;

– утвърждаване на Божията концептуална власт, формираща у всички хора Богоцентричен „мозаечен модел на светоустройство“, носещ принципа „Съединявай и съзидавай!“, който изисква не множество идеологии и партии, а само една идеология и една партия – партията на Бога. При което това утвърждаване се реализира (за разлика от „долния контур“) по целия контур на управление: от всеки човек, от всеки член на обществото, от всички хора, задействани в органите на властта, върви по пряка връзка с Бог и обратна връзка (намерете на схемата съответстващите стрелки). В „долния контур“ тази връзка на всеки човек с Бог се отсича и се организира (по научному „отдава“) на „йерарси“, „монарси“, „вождове“ и т.н. „избрани“.

Как да се осъществи подобен преход от една концепция към друга? – това ще кажем по-нататък. Тук ще отбележим само, че това е необходимо да се осъществява не по революционен път, а по пътя на преобразяването. Тоест това трябва да се прави не „трошейки на коляно“ човешките съдби и проливайки при това реки от кръв, а да се прави на първо място по пътя на целенасоченото информационно въздействие, притежаващо строго определена мяра (съответстваща на Божията матрица), което неизбежно ще доведе до материализиране на тези информационни усилия (спомнете си „материя – информация – мяра“). Става дума за мощността на информационното въздействие.

От гледна точка на ДОТУ този преход съответства на прехода от един балансировъчен режим в друг балансировъчен режим. И това е възможно да се направи, осъществявайки както „слаби“, така и „силни“ маневри, за които стана дума по-рано.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар