// Вие четете...

Океан и Атмосфера

Стратегия за устойчиво развитие на морските дейности.

„Имаш ли цел – ще намериш пътя.“

Аспекти за сътрудничество в областта на перспективните изследвания и разработки в рамките на проблемите в устойчивото развитие. С приемането на международните задължения и перспективи за устойчиво развитие на морската дейност на Русия и другите страни трябва да се осигурява и да се укрепят икономическия и суровинен потенциал на държавите, да се подобри снабдяването на населението с хранителни продукти, неговата информираност и защита от стихийни бедствия и извънредни ситуации от техногенен характер, свързани с процесите, протичащи в Световния океан.

Във връзка с това целесъобразно е изпълнението на следните изследвания и разработка при подготовка и реализация на програмите за устойчиво развитие:

1. Разработка на елементите на политическата стратегия, осигуряваща устойчиво развитие и използване на морските ресурси, в частта на разработки на концепции за осигуряване на екологичната безопасност на съвместната дейност на субектите от икономиките на различните страни в навигационно хидрографско и хидрометеорологично отношение.

2. Провеждане на изследвания на националните системи за управление и охрана на морската природна среда, разработка на препоръки за тяхното усъвършенстване с отчитане на международните подходи към проблемите по охраната на околната среда и устойчивото развитие.

3. Идентификация на „горещите точки” (обекти), въздействащи на околната среда на акваториите и приморските територии, включително откриване на основата на натурални изследвания на екологично опасните обекти и източници на замърсяване; формиране на специализирани бази от метаданни в състава на интегрирана банка от данни за морската природна среда.

4. Анализ на управлението на съществуващите особено охранявани природни територии в бреговите и морски зони, разработка на предложения по създаване на нови. Провеждане на комплексна навигационно хидрографска и хидрометеорологична експертиза на предложенията, подготовка на препоръки по съгласуване на документацията по подобряване на управлението на обектите от природно наследяване в зоните на отговорност на страните.

5. Разработка на предложения по унификация на натуралните изследвания и проучвания за осигуряване проектирането и строителството на хидротехнически съоръжения и провеждане на екологичен мониторинг; разработка на методически и нормативно правни документи по организацията на международни системи за екологичен мониторинг.

6. Провеждане на експедиционни изследвания и създаване на бази и банки от данни по резултатите от обследванията и мониторинг на морската и речната екосистема.

7. Създаване на интегрирана географска информационна система „Природоползване и екологична безопасност за Световния океан и крайбрежните зони” за използване в качеството на инструмент за управление на природната среда. Налагането й за координирано използване при проектиране и строителството на хидротехнически, нефт и газ добиващи, тръбопроводни и други обекти и съоръжения в крайбрежната зона с използване на регионални и международни информационни системи.

В съответствие с изложеното в рамките на тези изследвания в навигационно хидрографско и хидрометеорологично отношение целесъобразно е да се осъществи:

• изучаване на хидрографските и геодезични характеристики на крайбрежните територии и прилежащите участъци от акваторията; анализ на тяхната осигуреност с картографски материали, обща оценка за нивото на НХХМО на речния и морския транспорт, включително на пристанищата и другите хидротехнически съоръжения;

• изследване на състоянието на екологичната безопасност на речните и морските акватории;

• оценка на изискванията по осигуряването на екологичната безопасност на съвместното функциониране и дейностите на субектите на икономиката на Русия и на другите държави на различните акватории в навигационно хидрографско и хидрометеорологично отношения;

• оценка на речните и морските биологични ресурси, оценка на минералните суровинни ресурси на крайбрежните шелфови зони;

• оценка на икономическия географски потенциал за определяне на възможностите за установяване на нови производства на крайморските територии и акватории и изработването на изисквания по създаването на системи за тяхното НХХМО;

• оценка на инфраструктурния потенциал в частта на съставляващата от НХХМО на речния и морския транспорт и възможностите за използване на националните инфраструктури за НХХМО;

• оценка на комерческата ефективност за сметка на подобрението на инвестиционния климат в областта на морския (речния) транспорт и другите видове икономически дейности на море при привеждането към световни стандарти на средствата за НХХМО, а също възможното нарастване на отчисленията в бюджета при създаването на нови работни места в високо технологични предприятия;

• обосноваване на необходимостта от развитие на националните системи за НХХМО на транспорта, другите видове морски дейности като средство за укрепване на между националните връзки;

• оценка влиянието на нивото на НХХМО на ефективността на животоспасяващите системи в акваториите, снижаване на загубите и предотвратяване на екологични аварии и катастрофи в акваториите и в крайбрежните зони.

Аспекти на сътрудничество в областта на управление на крайбрежните зони. Особена роля в процесите на усвояване на ресурсите на Световния океан и практическата реализация на устойчивото развитие играят крайбрежните зони.

За Русия икономическите аспекти на решаване на проблемите за устойчивото развитие в значителна степен са свързани с усвояване на минерално суровинните ресурси и потенциалната възможност за създаване на крупни транспортни коридори. При това, действията по управлението на бреговите зони трябва да се съчетаят с разностранните, постоянни и адаптирани национални програми.

Основни черти на крайбрежните зони, които определят спецификата на управлението се явяват тяхната привлекателност за многообразната деятелност, ограниченост на ресурсите, извънредна хрупкавост и чувствителност на средата в тези зони към антропогенни натоварвания, ускорена деградация на околната среда, необходимост от създаване на система за планово управление на тяхното развитие за поддържане на продуктивността на естествените функции и съхранение на техните ресурси.

Така например, за доставка на продукция в Русия и Западна Европа се планират създаване на системи от подводни тръбопроводи и мощен танкерен флот. Аналогични проекти се осъществяват в Черно море, в Далекоизточните региони и в източната част на Финския залив, което определя актуалността на проблема за повишаване на ефективността на комплексното управление на крайбрежните зони.

Мониторингът на крайбрежните зони дава информация за състоянието на територията и позволява обективното оценяване на влиянието върху него на приетите управленски решения. Във връзка с това важни се явяват формирането на целевите функции на мониторинга и определянето на неговите основни параметри.

В рамките на съвместната международна дейност с отчитане на изложеното в документите е целесъобразно да се съсредоточи вниманието в следните направления:

• разработка на проекти за ръководства по осигуряване на стратегическото планиране в управление на крайбрежните зони на национално и международно ниво;

• определяне на значимите индикатори за мониторинг и оценка на биологичното разнообразия, особено в неустойчиви екосистеми;

• разработка на методологически подходи и инструменти за оптимизация на взаимодействието на крайбрежното ползване на природата и локалните екосистеми, особено в районите, подложени на интензивно антропогенно въздействие;

• разработка на оптимална интеграция на институционалните и правните системи с програмите за комплексно управление на крайбрежните зони;

• разработка на практически модели за оптимизация на управлението на морските и крайбрежните части на морето и океана;

• разработка на управленчески програми по защита на малки острови, особено в арктическите морета.

В качеството на конкретни мероприятия могат да се предложат:

1. Разработка на международни нормативни документи, предвиждащи провеждането в задължителен порядък на мероприятия по осигуряването на системен мониторинг на крайбрежните зони и, и на първо място, морската среда при разработката и реализацията на програми за устойчиво развитие.

2. Създаване на международни работни групи по разработката на типови структури, унификация на списък от данни и методики за мониторинг на крайбрежните зони.

3. Създаване на атестирани еталонни територии (включително акватории), имащи статус на територии с ограничена стопанска дейност и със установени системи за мониторинг, който би осигурил управленски кръг от еталонни изходни данни за състоянието за крайбрежната зона.

4. Подготовка и преподготовка на специалисти в областта на системите и технологиите за мониторинг на морската среда и крайбрежната зона с отчитане на голямата протяжност на крайбрежните зони и необходимостта от използването на дистанционните и контактните методи за мониторинг.

5. Учредяване на специално периодично издание, посветено на проблемите на мониторинга на морската среда и крайбрежната зона, или на съответните раздели в профилираните журнали, с отчитане на актуалността на обмена на информацията по научните и практическите проблеми в тази област.

6. Разработка на правни и организационни рамки за обмена на данни от мониторинга на крайбрежните зони в интерес на устойчивото развитие за акватории, разделяни от граничещи една с друга страни.

Заключение. Основно положение на международната стратегия по охрана на околната среда на Световния океан и крайбрежните зони с цел осигуряване на устойчиво развитие се явява основата на конструктивно взаимодействие на международната общност за комплексно решение на проблемите с балансирано развитие на икономиката и подобрението на състоянието на околната среда.

Осъществяването на стратегията предвижда реализация за правото на бъдещите поколения за ползване на природния ресурсен потенциал на Световния океан.

В процеса на усвояване на пространствата на Световния океан постоянно нараства ролята на координацията на дейностите на различните страни по организация на интегрирана система за навигационно хидрографско и хидрометеорологично осигуряване на морските дейности, което, на свой ред, изисква разширяване на международното научно и техническо сътрудничество.

Консолидацията на усилията на страните – субекти на морски дейности служи за залог за реализацията на стратегията за устойчивото развитие на цивилизациите в третото хилядолетие.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар