// Вие четете...

Начини на манипулиране

Страната на неограничените възможности.

„Никой още не е забогатял по честен път.“

През 1763 г. британската армия завзема обширни части от Северна Америка намиращи се под френска власт. Могъщата частна „Банк ъв Ингланд“ принуждава новата колония, която по-рано използвала свои собствени, свободни от налози пари, да си служи с английска валута. Американците били разгневени от това, защото техните пари ги устройвали идеално. Бялото население се състояло от заселници, които избягали от Европа тъкмо, за да започнат живота си отначало тук, в страната на неограничените възможности. Мнозинството от тях са французи, германци и англичани, на които им било дошло до гуша от Европа и нейните короновани глави. Сега обаче им налагали да плащат всички данъци към Англия в злато и сребро. Откъде можели да ги намерят, без да крадат ли? Ами, трябвало волю-неволю да вземат назаем от банките срещу лихва. За дванадесет години англичаните изчерпали докрай търпението на американците, защото не само експлоатирали страната им, но и забранявали на новите преселници да развиват собствено индустриално производство, налагайки им да купуват всичко скъпо и прескъпо от Англия с британски пари.

За да се освободят от капана на лихвите и от хитрото присвояване на банкерите, през 1775 г. се стига до Войната за независимост. Година по-късно, на 4 юли 1776 г., независимостта е обявена, но не е призната от банките. Това кара 13 колонии да се отделят от метрополиите си и да основат своя собствена общност от щати – „Съединени американски щати“.

Бенджамин Франклин, бащата-основател на САЩ и непримирим борец против робството, искал отново да въведе в обръщение независимо държавно платежно средство, за да разполага с необременени от лихви финанси. Разумно решение, което обаче не се харесало на английските банкери. Те се опитали да забранят паричната единица на Съединените щати, но претърпели неуспех. Американската икономика процъфтявала. Тогава англичаните решили да напечатат чудовищни количества фалшиви пари на многобройните кораби, които били закотвени непосредствено до Източното крайбрежие и да ги разпръснат сред народа. Всеки заселник, който потеглял към Запада, получавал като подарък грамаден куп от прясно отпечатани фалшиви парични знаци. По този начин свободната от лихви валута е подложена от англичаните на преднамерена инфлация. Искали да покажат на Франклин, че „сътворяването“ на пари е отредено да бъде подвластно на банките и да го направят смешен. Последвали още седем години война и много жертви, преди при сключването на „Парижкия мир“ от 1783 г. англичаните (поне формално) да признаят Независимостта във вид на писмен договор.

По-нататъшните събития не са нищо по-различно от ожесточена позиционна война зад кулисите. Контрагенти са влиятелни банкери от Англия и САЩ, противници на американската политика. Били откривани и бързо закривани емисионни банки. Северът искал да принуди със сила Юга да се откаже от робовладелческите порядки. На южняците обаче и през ум не им минавало подобно нещо и предпочели да излязат от федерацията (отделяйки се в Южна Конфедерация). В отговор на това се стигнало до гражданска война през 1861 г. (наричана „отцепническа“), която трае до 1865 г. За да води войната, на президента Абрахам Линкълн му били необходими пари. Той попитал частните банки за евентуален кредит. Те поискали лихва между 24% и 36%. Линкълн бил смаян и вън от себе си.

Затова препоръчал на Конгреса да приеме закон, който да позволи легалното отпечатване на пари без кредит с цел посрещане на военните разходи. Били емитирани 400 милиона долара. Малко след войната Линкълн е убит и законът е отменен.

През 1881 г. Джеймс Д. Рарфийдд става 20-и президент на САЩ. Той следвал политика на „твърдата валута“, тоест със 100% златно или сребърно покритие. Няколко седмици след прокламирането на неговия план за финансовата сфера, само 6 месеца след встъпването му в длъжност, той е убит. Уилям МакКинли, 25-ият президент на Съединените щати, също настоявал с голяма страст за Златния стандарт. Убит е на 6 септември 1901 г. Важно е да се знае, че покупателната сила на долара през 1900 г. е била почти с точност до един цент същата като през 1800 г., тоест 100 години по-рано! Докато държавата контролирала парите и те са обезпечени със злато, инфлацията практически клони към нула.

Най-после със своя нюх банкерите предусещат шанса си и в началото на XX век започват отдалече да подготвят един голям удар. Те знаели, че благодарение на натрупания опит политиците и населението се отнасят много скептично към емисионните банки. Следователно им било нужно нещо, което да промени мнението на хората. Те трябвало да бъдат доведени до състояние на страх и паника. По този начин най-лесно щели да бъдат накарани да повярват на всякакви истории по „вътрешно убеждение“.

В началото на XX век Дж. П. Морган е най-влиятелния американски банкер и един от най-богатите хора на света. През 1907 г. той разпространява слуха, че една голяма, конкурентна банка от Ню Йорк („Никърбокър тръст компани“) уж била неплатежоспособна и щяла да фалира. Последиците били катастрофални. Новината се носела със скоростта на степен пожар. Десетки хиляди уплашени граждани плътно обсадили банките, за да изтеглят спестяванията си.

Събитията от онези дни са описани в различни документи с много големи разлики. Във всеки случай Дж. П. Морган пред лицето на обществото започнал да полага усилия за предотвратяване на колапса. Но как възнамерявал да постигне това? Буквално по военному, с биене на бойни барабани, той подал сигнал „Сбор!“ на най-едрите банкери, които по-късно с обединени сили отпуснали на държавата огромен заем. Само че било твърде късно. За броени часове банките останали без налични пари, били принудени да обявят падеж на ипотекарните кредити и хората загубили домовете си. Малките банки банкрутирали, голям брой граждани изгубили спестяванията си. Държавата още повече задлъжняла към банките. Играта неизменно си оставала същата и явно никога нямало да омръзне.

Важна роля в този заговор срещу американския народ изиграва германският банкер Паул Варбург, който имигрира в САЩ през 1902 г. заедно с брат си Феликс. Третият брат Макс остава във Франкфурт, за да ръководи банката на баща им „М. М. Варбург & Ко“.

По-късно тя ще финансира революцията в Русия. Паул Варбург се оженил за Нина Льоб, дъщеря на Соломон Льоб, който оглавявал „Кун, Льоб & компани“,най-мощната американска международна банка, а Феликс Варбург се оженил за Фрида Шиф, дъщеря на Якоб Шиф, втория по ранг човек в „Кун, Льоб & Ко“.

Не бихме искали да Ви отегчаваме с тези подробности, но е важно да се разбере, че въпросните личности са считали и продължават да считат себе си за стоящи над обстоятелствата и събитията. Те често сключват бракове помежду си, следвайки векове наред един своеобразен инцухт (биол. – „вътрешно размножаване при близко кръвно родство“). Образуват обвързана с клетва общност, която създава свои собствени правила и закони, без да се респектира от тези на народа.

Тъй като масово изказваните подозрения били, че Дж. П. Морган е предизвикал умишлено паниката през 1907 г., Конгресът на САЩ назначава следствена комисия, която трябвало да бъде ръководена от сенатор Нелсън Алдрих. Да, именно Алдрих! Той е съдружник на Дж. П. Морган и имал репутацията на „дългата ръка“ на Американския банков картел. Неговата дъщеря Аби по-късно се омъжила за Джон Д. Рокфелер-младши, син на най-могъщия по онова време човек в САЩ. Преди да се случи това обаче Алдрих/Олдрич предал доклада си за катастрофата от 1907 г., в който не се разкриват ясно тайните задкулисни причини за събитията, но пък в замяна на това се апелирало за създаването на нова Централна банка, за да не се повторело никога вече станалото през онази година!

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар