„Мъдростта е в главата, а не в брадата.“

Страданието е нещо особено. В какво се състои значението на това явление? Как можеш да се радваш, когато светът е пълен със страдания? Радостта е мицва, но възможна ли е тя, ако хората така често страдат, ако непрекъснато ни преследват мъчения? Възможно ли е да забравиш цялата световна болка и да се отдадеш на радостта? На такова нещо са способни само безсърдечните и равнодушни хора. И как страданията, които ние изпитваме в този свят са свързани със Света на Бъдещето?

Пристъпвайки към тази тема, трябва преди всичко да се разбере възгледа на Тора за самия живот. Най-великият източник на радост се явява даряването на живот. Одухотворената личност не гледа на живота безразлично, възторжено или песимистично в зависимост от личните положителни или негативни усещания. За нея самия факт на съпричастност към живота става източник за възторг и тържество даже в минутите на най-тежки изпитания. Животът ни дава възможност за усъвършенстване и нищо не може да се сравни с него.

Рав Хаим Шмулевич пояснява тази мисъл с примера за Билям и Йов. Мидрашът разказва, че фараонът е пожелал да поиска от тях съвет, как да постъпи с евреите. Билям бил злия гений на пророчеството, който се опитвал в бъдеще да погуби еврейския народ с помощта на проклятие и затова препоръчал на фараона жестоко и безпощадно да се разправи със синовете на Израел. Йов от своя страна се страхувал, че ще бъде убит, ако даде съвет благоприятен за евреите. За това, не желаейки да навреди на евреите, той мълчал. (Третият съветник бил Итро. Оказвайки се пред същата дилема, като Йов той предпочел да избяга от Египет в Мидиян. След време Итро е бил удостоен да стане тъст на Моше Рабейну и се възвеличава благодарение на личните си заслуги).

Откритото и враждебно отношение към еврейския народ обрича Билям на бърза смърт от меч. Заради мълчаливия си отказ да заеме ясна позиция по “еврейския въпрос” на Йов му се налага да изпита дълги и продължителни страдания, толкова мъчителни и тежки, че те се превръщат в поговорка. Раби Шмулевич задава естествения въпрос: нямаше ли да бъде по-правилно да се направи точно обратното? Получава се, че за своето нескрито злодейство Билям е бил наказан с бърз (и като че ли, по-лек) край; а в същото това време двусмисленото поведение на Йов, заслужаващо значително по-малко порицание го е обрекло на много по-тежки страдания. Но нали бързата смърт е по-добра в сравнение с безкрайните мъки и следователно тя е за предпочитане. На практика е точно обратното.

С този пример Тора ни учи, че да бъдем живи даже, ако животът е неописуемо ужасен, винаги е по-добре, отколкото мълниеносно да умреш. Животът е всичко. Ценейки живота ние ще се научим да го ползваме правилно. Ако живота, на човек не е скъп, трудно ще разбере, как може продуктивно да го използва. На практика пренебрежителното отношение към живота в определени условия води и до неговата загуба. Ако ние не се ползваме от него той може да ни се изплъзне. Раби Шмулевич привежда ярък пример за тази възможност.

В Тора се разказва за срещата между Яаков Авину с фараона. Египетският монарх попитал госта си: “Колко дни са годините на твоя живот?” Просто казано на колко години си? Яаков му отговорил: “Дните на моя живот са сто и тридесет години. Не много и злополучни бяха дните на живота ми…”.

Яаков се оплаква от своя живот имайки предвид преживените страдания и несгоди: той едва не загива от ръцете на своя брат Есав. Лаван го лъгал много години, а след това се опитал да го убие; повече от двадесет години той е бил трагично разделен от любимия си син Йосеф, неговата дъщеря Дина се оказва пленница в Шхем. Накратко казано на плещите на Яаков е лежал тежък товар от много страдания и той директно казва това на фараона.

Мъдреците ни съобщават суров факт: за всяка дума от тази жалба при посещението си при египетския управител, Яаков е губил година от живота си. Той е живял по-малко от определените му години, защото изразил недоволството си от качеството на живота си. Недооценката на космическата ценност на живота, дори най-тежкия и мъчителен, може да доведе до загуба на този дар. Ако животът не се цени той си отива. Бог ни дарява с живот, за да го използваме в пълна мяра и с искрена благодарност, а не да търсим в него недостатъци, пренебрегвайки този несравним дар.

Всевишният осъжда Яаков с най-висшата мяра. Такива изисквания не се предявяват към простосмъртните – а само спрямо особените личности има такова голямо изискване. Нивото на Яаков – не е нашето ниво, ние даже не сме в състояние да си представим, с каква взискателна придирчивост Всевишният съди хора, подобни на нашите праотци. Обаче, изброявайки думите на Яаков в отговор на фараона, ще се убедим, че те са много малко, за да се потвърди съобщението на мъдреците. По тяхното твърдение на Яаков му предстояло да доживее възрастта на баща си Ицхак, но поради тази злополучна фраза при фараона той живял по-малко. Цифрите не съвпадат: в отговора има по-малко думи от годините, които са били предвидени за него. Защо? Отговорът е такъв. Яаков е бил наказан не само за това, че се оплаквал, но и за всяка дума от въпроса на фараона. “Колко дни са годините на твоя живот?” Но какво означава това? Защо Яаков трябва да носи отговорност за въпроса на фараона?

Всичко е много просто. Фараонът се заинтересувал от възрастта на Яаков, защото изглеждал стар: понесените страдания оставили дълбок печат върху външния вид на праотеца, той изглеждал старец и това е било недостойно за Яаков Авину. Ако Яаков ценял живота с безусловна убеденост, преживените страдания биха му се оказали нищожно малки в сравнение с тази огромна радост, която му носи самото усещане за живот, те не биха оставили следи върху външния му вид. Той би изглеждал много по-млад и на фараона не би му дошло на ум, да зададе такъв въпрос. Ето защо Яаков е бил виновен, не само за своя отговор, но и за зададения му въпрос. Той е провокирал въпроса на фараона и поради това е напуснал живота преди определения му срок. Тук Тора ни запознава с извънредно високите изисквания за личната отговорност, непостижими за обикновения човешки разум и предвидени само за праотците на еврейския народ. В същото време Тора разкрива някакъв универсален принцип, разпространяван на всички нива и значи върху всички хора. Животът е безценно достояние; той трябва да се цени и използва в пълна мяра.