// Вие четете...

Океан и Атмосфера

Средства за океанографски изследвания. Част 3

„Делата свидетелствуват за ума на човека, думите – за знанията му.“

Организация експлоатацията на корабите за НХХМО. При експлоатация на корабите, преди изпълнението на поставените задачи по НХХМО, екипажът на всеки кораб трябва да премине специална подготовка, която се определя от „Курс за подготовка на корабите за навигационно и хидрографско осигуряване на ВМФ“ (КСНГО-80). Целта на този курс се явява подготовката на кораба към безаварийно плаване и провеждането на океанографските изследвания, за изпълнение на специални работи по НХО и ХМО на ВМФ, към осигуряване на навигационната безопасност през общото мореплаване.

Курсът включва задачи и мероприятия по подготовка на единичния кораб и дивизиона или група кораби. Подготовката на единичния кораб предвижда отработване на задача Г-1 и Г-2.

Задача Г-1 – включва отработване на организацията на кораба, неговата подготовка за плаване и изпълнение на океанографските изследвания, специалните работи по НХО и ХМО и лоцманските работи.

Задача Г-2 включва отработване на плаването на единичния кораб, изпълнението на океанографски изследвания, на специалните и лоцманските работи.

В подготовката на дивизиона е предвидено отработване на задача Г-3 за съвместно плаване и изпълнение на океанографски изследвания и други свойствени за тези кораби работи.

Кораб не сдал задачи Г-1 и Г-2 не се допуска да плава. Задачите Г-1 и Г-2 се отработват в началото на всяка учебна година, а елементи от задача Г-3 се отработват равномерно през цялата година. Сроковете за отработване на всяка задача се определят от командира на дивизиона, за което на основата на задачите, поставени пред дивизиона, на тях им се разработва план за подготовка на корабите с указване на сроковете за сдаване на задача Г-1 и Г-2, на зачотните учения и упражнения, а също така и сроковете за готовност на корабите за отработване на задача Г-3.

В общия случай срокът за отработване на всяка курсова задача в зависимост от класа на кораба не трябва да превишава 10 – 30 денонощия за Г-1 и 5 – 15 денонощия за задача Г-2 и Г-3.

Освен това, всички кораби след ремонт, продължил повече от 6 месеца, а също и на кораби на които е подменен повече от 40% от личния състав, отработват всички курсови задачи в пълен обем.

Задачата по подготовка на единичния кораб се приема от командира на дивизиона със специалистите от щаба на дивизиона. Освен това, в течения на година командирът на дивизиона е длъжен да провежда не по-малко от една контролна проверка на всеки кораб по задача Г-1.

Подготовката на дивизиона кораби се състои от подготовка на щаба, корабните групи и дивизиона като цяло. Задача Г-3 се отработва под ръководството на командира на дивизиона кораби и се приема от началника на ХС на флота, флотилията, вмб.

По този начин, в резултат на отработване на указаните задачи екипажа на кораба се готви не само за осигуряване на плаване, към борбата за живучет на кораба и всички видове отбрана, но и отработват въпросите по подготовка и изпълнение на комплексни океанографски изследвания, като на отделния кораб, така и на групата кораби.

В настоящия момент числеността на корабите на Хидрографска служба на ВМФ стремително се съкращава. Това се случва заради остаряването на повечето кораби и отсъствието на финансиране за построяването на нови. Така ОИС имат срок на служба 30 години, ГИСУ и МГИСУ – 25 години, БГК – 20 години. По данни на ГУНиО на 80% от корабите е изтекъл срока за ремонт, на много кораби и катери е изтекъл срока за служба. Така, например, на повече от 70% от БГК по срок на служба е трябвало да бъдат снети от списъчния състав още през 1994 г. Понастоящем всички БГК пр. 1896 са изслужили своя срок на служба.

Разработена е програма за строителството на кораби за ХС до 2000 г, предвиждаща построяването на 85 кораба и катера, която обаче е замразена.

Основа на съществуващия състав от кораби на ХС на ВМФ са многоцелеви кораби, специална постройка, предназначени за изпълнение на широк кръг от задачи по НХО и ХМО на ВМФ.

Към днешна дата в ХС на ВМФ има множество различни проекти от всички под класове хидрографски кораби и катери. Създаването и експлоатацията на голям брой разнотипни кораби по НХХМО е свързано с големи материални разходи, сложност по тяхната експлоатация и съвместното им използване, което оказва съществено влияние на стойността и организацията на цялата система на НХХМО като цяло. Поради това за в бъдеще следва да се очаква построяването на кораби и катери от един или два типа от всеки клас.

Редът за разчет на стойността за експлоатация на корабите за НХХМО е приведен в РИО-80, което вече се преработва в ПГС № 1.

Както показват разчетите, ОИС пр. 852 и „Абхазия” имат завишено водоизместване, което води към увеличаване на разходите за океанографските работи и като следствие висока себестойност за единица продукция. Това се обяснява, че при тяхното проектиране за критерии за избора на водоизместване са били не решаваните задачи, а скоростта на хода, което е довело за увеличаване на тяхното водоизместване.

Анализът за експлоатацията на ОИС и ГИСУ показва, че за условията на безопасно плаване на корабите за НХХМО обладават достатъчно високи мореходни качества. Но от друга страна възможностите за изпълнение на работите в сложни хидрометеорологични условия на тези кораби е ограничена заради отсъствието на добра обща система за стабилизация на качката (имат само скулеви, странични килове, намаляващи качката на 25%), високата парусност при недостатъчна мощност на подрулващите устройства (кораби от типа на „Абхазия”, пр. 852, 865, 872), което води към влошаване управляемостта на малки ходове и снижаване на качеството на измерванията при работа на вълнение 4 – 5 бала и повече.

Далечината на плаване и автономността на корабите НХХМО достига голямо значение, в сравнение с аналогичните задгранични НИК. Това е свързано с географското разположение на Русия относно районите за изучаване, условията на посещаване на корабите в чуждестранни пристанища и възможностите за зареждане с гориво.

Икономичната скорост на хода на корабите се колебае в широки предели, което затруднява тяхното съвместно използване.

Архитектурно – конструктивния тип кораби за НХХМО отговарят на изискванията за експлоатация на корабите по тяхното назначение. Малката площ за работа на откритата палуба на БГК за всички проекти с изключение на пр. 16611 се явява основен недостатък, което се обяснява с това, че БГК са построени в единен, унифициран корпуса.

Развитието на корабите за НХХМО и обосновката на нормите за техните потребностите са тясно свързани с организацията за тяхното използване. При това за коефициента на използване на корабите влияят, преди всичко наличието или отсъствието на ремонт, а така също и неговия вид (текущ или среден).

Що се отнася до коефициента за производителност за време на корабите за НХХМО, то той се колебае в пределите от 0,30 до 0,68 в зависимост от отдалечеността на района на изследване, условията за зарядка, посещението на чуждестранни пристанища.

Най-големия процент загуби на време при изпълнение на изследвания отива за преход до района за работа и обратно. Намаляването на тези разходи на време в отделни отдалечени участъци за работа е целесъобразно да се осъществи по пътя на планирането на работата да се извършва от кораби с голяма скорост и автономност, както и изпълнението на комплексни изследвания от група кораби.

Ефективността при решаване на задачите по НХХМО на силите на флота е в права зависимост от ТТД на самите кораби, тяхната техническа наситеност, организацията на тяхното планиране и изпълнение. Освен това, задачите по НХХМО зависят от задачите, решавани от ВМФ. При изменение на тези задачи, построените по преди кораби могат да се окажат не ефективни. За пример, може да послужи използването на крупни кораби в прибрежни морета в условията на отбранителна доктрина.

По този начин, корабите на НХХМО, както и всеки друг кораб, представляват сложна система, която се характеризира с голям брой съставляващи я елементи и връзки между тях, функциониращи във външна среда за достигане на общите цели. Поради това, при решаване на задачата по избор и обосновка на конструктивния тип на корабите за НХХМО и задаването на ТТД е важно да се установи зависимостта между тактико – техническите елементи на кораба, неговите икономически показатели с районите за използване и задачи по НХО и ХМО.

При обосноваване на количествения състав на корабите за НХХМО е необходимо да се изхожда от функциите на тези кораби при изпълнение на задачите по НХО и ХМО, които са изключително разнообразни, а самият процес на използване на корабите има колебания във времето. Следователно, макар и деятелността на ХС на ВМФ да има планов характер, реалния процес по използването на корабите се намира под не регулярни въздействия, тоест той се явява не само динамичен, но и вероятностен процес.

Що се отнася до перспективите за постройка на нови кораби за НХХМО, то сега се проектират:

– ГК пр.19940, 1800 т водоизместване, с неограничен район на плаване, мореходност 8 – 10 бала, за изпълняване на хидрографски и хидрологични работи;

– МГК пр. 19910, 1000 т водоизместване, с далечина на плаване 2000 мили и мореходност 6 – 8 бала;

– БГ пр. 19920.

Заключение. Насочеността за изучаване на Световния океан, мащабите и дълбочината на провежданите изследвания (по площ 123 млн. км², по дълбочина до 6000 – 10000 м), потребностите за оперативно осигуряване деятелността на съединенията и корабите, а също така анализа на задачите, поставени пред ХС на ВМС в новите ръководни документи по НХО и ХМО, правят необходимо по нататъшното развитие на класа кораби за НХХМО и усъвършенстването на организацията за тяхното използване.

При това строителството на специализирани кораби трябва да се води така, че те да се оборудват със съвременни автоматизирани комплекси и системи.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар