// Вие четете...

Времето и Океана

Средства за океанографски изследвания. Част 4

„Никой не знае толкова малко, както онзи, който за нищо не пита.“

Особености при проектиране на отделните типове кораби. Понастоящем, в връзка с бурното развитие на автоматизираните океанографски комплекси, не е възможно точно да се определи, къде свършва корабът и къде започва научно – изследователския комплекс. Независимо от това мореходните и маневрените качества на кораба, неговите конструктивни елементи оказват решаващо влияние на изпълнението на съвременните изследователски работи в океана.

Поради това при проектирането на НИК на първо място е необходимо да се определят:

– задачите решавани от НИК;

– количеството на необходимите лаборатории;

– водоизместването на кораба (зависи от количеството на лабораториите);

– въоръжение на кораба.

Универсалните научно – изследователски и океанографските кораби имат близки по значение на отношението на главните размери. На тях се използват еднотипни енергетични установки, което позволява да се правят разчети за техните главните размери по единна методика.

Между площта на лабораториите и водоизместването на тези кораби съществува определена зависимост. Поради това в първо приближение водоизместването може да се определи основавайки се на необходимото количество лаборатории. Освен това, проведените изследвания са позволили да се открие зависимостта между водоизместването на кораба и неговата изследователска ефективност.

В резултат специалистите са стигнали до извода, че оптималното водоизместване на океанския изследователски кораб е около 4000 т, а за морския изследователски кораб е около 1750 т.

Дължината на кораба в първо приближение може да се определи по формула където участват експлоатационната скорост, водоизместването и един без размерен коефициент, който за НИК е равен на 7.

Ширината на кораба в първо приближение се изчислява по емпирична формула В = К1  L,където К1 е без размерен коефициент, за ОИК е равен 0,2.

Избирайки ширината на кораба, следва да се отдава предпочитание на факторите, осигуряващи добра повратливост и високи мореходни качества на кораба, както на ход, така и на дрейф. Малкото отношение на дължината към ширината, характерна особеност на НИК, е това което ограничава тяхната скорост на хода.

Височината на борда се определя по следната емпирична формула Н = К2  L, където К2 е бъз размерен коефициент и е равен на 0,12.

Газенето на ОИК приемат максимално допустимата за дадено водоизместване с цел осигуряване на високи мореходни качества на кораба. При това отношението дължина на кораба към газене на кораба трябва да бъде от 11,8 до 15,6. Отношението ширина на кораба към газенето на кораба трябва да бъде от 2,6 до 3,3. За ХИКУ, предназначени за работа в прибрежната зона, газенето на кораба трябва да се приема минимално допустимото за даденото водоизместване.

Характерна особеност на НИК се явява тяхната интензивна експлоатация. Във връзка с това важна характеристика на тези кораби се явява далечината на плаване, която е в пряка зависимост от водоизместването. Далечината на плаване за тези кораби има много по-важно значение, отколкото високата скорост на хода, поради това за изследователските кораби скоростта на хода се приема в диапазона от 9 до 13 възела. Далечината на плаване зависи от водоизместването на кораба и максималната далечина на плаване за повечето кораби се намира в пределите на 20000 мили.

Като правило, изследователските кораби трябва да бъдат приспособени за буксировка на апаратура с големи размери от различен тип, теглото на които може да достигне 2% от водоизместването на кораба. Тоест НИК трябва да бъдат оборудвани с устройства за измерване, регулиране и удържане на устойчиво тягово усилие на тралните и други лебедки.

Голямо значение за дадените кораби имат плавното регулиране на хода и надеждното удържане на зададения курс при малки скорости на хода.

Ефективността на НИК частично е свързана с оптималната скорост, при това горната граница на скоростта е между 10 – 20 възела, а долната граница на скоростта е между 8 – 10 възела.

На всеки изследователски кораб са предвидени да има специални лаборатории и оборудване за работа с задбордна апаратура в съответствие с назначението на кораба. По признак на сменяемост на научното оборудване на лабораториите могат да се класифицират на:

– на лаборатории с постоянни изследователски прибори и оборудване;

– снимаеми лаборатории, оборудвани в контейнери от специален тип;

– лаборатории от промеждутъчен тип.

Първият тип лаборатории е характерен за кораби, изпълняващи стандартни изследователски програми (хидрографски, метеорологични, геологични и т.п.)

Вторият и третият тип лаборатории са характерни за кораби, провеждащи фундаментални изследвания.

Площта на научно – изследователските лаборатории примерно, линейно зависи от водоизместването на кораба, при водоизместване на кораба от 800 – 1000 т площта средно е 50 – 70 м², при водоизместване 1500 – 2000 т площта е 120 – 150 м², при водоизместване 4000 – 5000 т площта е 300 – 400 м².

Понастоящем отношението на числеността на екипажа и числеността на научните сътрудници съотношението се колебае в пределите от 2 на малките кораби до 1,35 на големите кораби. Близо до идеалното съотношение се счита отношението 1 : 1.

Всички крупни НИК се оборудват с най-съвременната щурманска и океанографска апаратура, което позволява практически във всяко време и във всяко място на Световния океан кораба да си определя мястото с погрешност от порядъка на няколко стотици до няколко десетки метра.

Типовият състав на океанографското оборудване на крупните кораби включва:

1. Средства за изследване на релефа на дъното:

– дълбоководни прецизни промерни ехолоти до дълбочини 11000 м;

– тясно лъчеви ехолоти със стабилизиран лъч на излъчване до дълбочини 11000 м;

– много лъчеви ехолоти;

– ехолоти за промер на малки дълбочини;

– хидрографски ехографи със страничен обзор;

– фото камери за фотографиране на микро релефа.

2. Средства за изучаване на грунда на дъното утаечните породи:

– грундови тръби за получаване на проби от грунда на всякакви дълбочини;

– сеизмични и сеизмично акустични профилографи за регистрация на профили на дънни утайки и коренни породи, както и за идентифициране на типа на грунда;

– драги и дъночерпатели от различен тип.

3. Средства за изследване на геофизичните полета:

– високо точни морски гравиметри на хидро стабилизирани платформи;

– протонни прецизни магнитометри.

4. Средства за изучаване на хидрологичните полета:

– термобатиграфи, дълбоководни термометри и т.п.;

– апаратура за измерване на скоростта на звука в морската вода;

– прибори за определяне скоростта и направлението на теченията на различни хоризонти;

– апаратура за определяне на прозрачността и цвета на морската вода, параметрите на вълнението, разсейването на светлината, турбулентността и др.

5. Средства за изучаване на атмосферата:

– измерители на температурата, влажността, налягането на въздуха, скоростта и направлението на вятъра, слънчевата радиация, установени на самия кораб;

– радио сонди;

– метеорологични ракети.

На крупните кораби се осъществява автоматизиран сбор, обработка и документиране на получената в резултат на изследванията океанографска информация. При което стойността на океанографското оборудване на съвременните кораби превишават 50% от неговата постройка.

Болшинството НИК имат също така въртолети и промерни катери.

Заключение. Насочеността за изучаване на Световния океан, мащабите и дълбочината на провежданите изследвания (по площ 123 млн. км², по дълбочина до 6000 – 10000 м), потребностите за оперативно осигуряване деятелността на съединенията и корабите, а също така анализа на задачите, поставени пред ХС на ВМС в новите ръководни документи по НХО и ХМО, правят необходимо по нататъшното развитие на класа кораби за НХХМО и усъвършенстването на организацията за тяхното използване.

При това строителството на специализирани кораби трябва да се води така, че те да се оборудват със съвременни автоматизирани комплекси и системи.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар