// Вие четете...

Времето и Океана

Средства за океанографски изследвания. Част 2

„Колкото е повече науката, толкова са по-умни ръцете.“

Кораби и катери на Хидрографска служба на ВМФ. Понастоящем на въоръжение в Хидрографска служба на ВМФ има научно – изследователски кораби със специална постройка. Класификацията на НИК на ХС на ВМФ е определена със заповед на Министъра на отбраната № 07 от 3.2.96 г. („Руководство по классификации кораблей и судов ВМФ“) и Главнокомандващия на ВМФ № 036 от 24.6.96 г. (Списъкът на проектите на корабите на ВМФ са разпределени по групи, класове, под класове и рангове). Съгласно класификацията на ВМФ научно – изследователските кораби на ХС се отнасят към групата на осигуряващите морски кораби, по клас към морски хидрографски кораби. Този клас има следните под класове:

– океанографски изследователски кораби (проекти 97б, 850, 852, тип „Абхазия“);

– хидрографски кораби (проект 860, 861, 862, 865, 12913, 19910, тип „Тисса“ и „Маяк“);

– малки хидрографски кораби (проект 870, 871, 872, РЭФ-100, 16611, 19940);

– плаващи маяци (Астаханский).

Хидрографските катери на ХС на ВМФ се отнасят към групата на катерите и рейдовите осигуряващи кораби, по клас към хидрографски катери, които имат под клас:

– големи хидрографски катери (проект 572, 1896, 1459, 19920, Г-376, Р-376, Г-1415);

– малки хидрографски катери (проект 382, 382км, 727, 728, 1403, 1403А, 16830).

С тези заповеди е определено и предназначението на морските хидрографски кораби и хидрографски катери. Морските хидрографски кораби са предназначени за изпълнение на океанографски работи в океаните и моретата, за навигационно – хидрографско и хидрометеорологично осигуряване на корабите от ВМФ и за обслужването на средствата за навигационно оборудване. Хидрографските катери са предназначени за навигационно – хидрографско и хидрометеорологично осигуряване на корабите от ВМФ, за изпълнение на хидрографски работи в прибрежните райони и за обслужване на средствата за навигационно оборудване.

Тактико – техническите характеристики на корабите и катерите на ХС на ВМФ са приведени в таблица 4 и 5.

Таблица 4

Таблица 5

Първият специален океанографски изследователски кораб на ХС на ВМФ е бил ОИК „Невельской“, приет на въоръжение през 1961 г.

Хидрографските кораби от типа на „Азимут” са строени през 1962 – 1965 г. Те са предназначени за постановка, обслужване и снимка на плаващи навигационни ограждения, снабдяване на маяците и превозване на специални товари, а също извършване на хидрографски и хидрометеорологични работи.

Експедиционните кораби от типа на „Абхазия” и „Академик Крылов“ са най-крупните изследователски кораби на ВМФ. Те влизат в строя в началото на 70-те години. Тези кораби са предназначени за изпълнение на комплексни океанографски изследвания, а също така да извършват навигационно – хидрографско и хидрометеорологично осигуряване на корабите и съединенията на флота във всеки район, свободни от лед, на Световния океан.

Хидрографските кораби от типа на „Арктика” (построени 1967 – 1973 г.) и „Юг” (построени 1977 г) са предназначени за хидрографски и някои видове геофизични и хидрометеорологични работи, а също и за НХО и ХМО на бойната и всекидневната дейност на флота.

Морските хидрографски кораби от типа „ГС-204“ и „ГС-103“ встъпват в строя през 1968 г. Тези кораби имат същото предназначение, както и хидрографските корабите от типа на „Азимут“ и са предназначени за изпълнение на работи на близки морски акватории, а морските хидрографските кораби от типа „ГС-260“ ги заменят в работа им в моретата и океаните.

От 1989 г. ХС на ВМФ е получила два кораба пр 865, два от пр. 873 и един голям хидрографски кораб (БГК) пр. 16611, което явно е недостатъчно за обновлението на научно – изследователския флот на ХС на ВМФ.

Понастоящем, във връзка с бурното развитие на автоматизираните океанографски комплекси, не е възможно точно да се определи, къде свършва собствено кораба и къде започва научно – изследователския комплекс. Независимо от това, мореходните и маневрените качества на кораба, неговите конструктивни елементи имат решаващо значение за изпълнението на съвременните изследователски работи в океана.

Специалистите в тази област са достигнали до извода, че оптималното водоизместване за океанските изследователски кораби трябва да е около 3500 – 4000 т, а за морските около 1750 т.

Като правило, изследователските кораби трябва да бъдат способни да буксират огромни апаратури от различен тип, чиито тегло може да достигне до 2% от водоизместването на кораба. Тоест, НИК трябва да се оборудват с устройства за замерване, регулировка и удържане на устойчиво теглително усилие на тралните и на другите лебедки.

Голямо значение за дадените кораби има плавното регулиране на хода и надеждното удържане на зададения курс при малките скорости на движение.

На всеки изследователски кораб са предвидени специални лаборатории и оборудване за работа с извън бордова апаратура в съответствие с предназначението на кораба.

Площта на научно – изследователските лаборатории, примерно, линейно зависи от водоизместването на кораба и при водоизместване около 800 – 1000 т тя е средно 50 – 70 м², при 1500 – 2000 т тя е 120 – 150 м², при 4000 – 5000 т тя е 300 – 400 м².

Съотношението между числеността на екипажа и броя на научните сътрудници се колебае в пределите от 1 : 2 (на малките кораби) и до 1 : 1,35 (на големите кораби). Съотношението 1 : 1 се счита близко до идеалното.

Типовия състав на океанографското оборудване на крупните кораби включва:

1. Средства за изследване релефа на дъното:

– дълбоководни прецизни промерни ехолоти – дълбочини до 11000м;

– тясно полосни ехолоти със стабилизиран лъч на излъчване – дълбочини до 11000 м;

– много лъчеви ехолоти;

– ехолоти за промер на малки дълбочини;

– хидрографски ехо графи със страничен обзор;

– фото камери за фотографиране на микро релефа.

2. Средства за изучаване на дънния грунд и утаечните породи:

– грундови тръби за получаване на проби от грунда от всякакви дълбочини;

– сеизмични и сеизмо акустични профилографи за регистрация на профилите на дънните утайки и корените породи, както и идентификация на типа на грунда;

– драги и дъночерпатели от различен тип.

3. Средства за изследване на геофизичните полета:

– високо точни морски гравиметри на жиро стабилизирани платформи;

– протонни прецизни магнитометри;

4. Средства за изучаване на хидрологичните полета:

– термобатиграфи, дълбоководни термометри и т.п.;

– апаратура за измерване на скоростта на звука в морската вода;

– прибори за определяне на скоростта и направлението на теченията на различни хоризонти;

– апаратура за определяне на прозрачността и цвета на морската вода, параметрите на вълнението, разсейване на светлината, турбулентността и др.

5 Средства за изучаване на атмосферата:

– измерители на температурата, влажността, налягането на въздуха, скоростта и направлението на вятъра, слънчевата радиация, установени на самия кораб;

– радио сонди;

– метеорологични ракети.

На крупните кораби се осъществява автоматизиран сбор, обработка и документиране на получената в резултат на изследванията океанографска информация. При което стойността на океанографското оборудване на съвременните кораби превишава 50% от неговото построяване. Болшинството от НИК имат също така въртолети и промерни катери.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар