„Където не гледат далече, там бедата е близо.“

Назначение и задачи на навигационното оборудване.

1. Навигационното оборудване на океаните и моретата се явява съставна част от навигационно хидрографското осигуряване на безопасността на мореплаването и има предназначение за създаване на благоприятна в навигационно отношение обстановка за определяне на мястото на корабите и съдовете, и за решаване на поставените им задачи.

Навигационното оборудване представлява само по себе си комплекс от мероприятия, провеждани с цел поддържане или развъртане и въвеждане в действие на различни средства за навигационно оборудване.

2. Навигационното оборудване на океаните и моретата се осъществява по пътя на:

– перспективното и текущо планиране на развитието на средствата за навигационно оборудване;

– технико икономически обоснования и проектиране на разместване на средствата за навигационно оборудване;

– разработка на нови, а също и за модернизация на действащите средства за навигационно оборудване;

– извършване на строително монтажни работи по съоръжението на нови, а също така на реконструкция на действащи средства за навигационно оборудване;

– експлоатация, техническо обслужване и ремонт на средствата за навигационно оборудване.

В процеса на навигационното оборудване могат да се изпълняват хидрографски, хидрометеорологически и геологически изисквания.

3. Средствата за навигационно оборудване (СНО) това са специални съоръжения, конструкции или устройства, разположени, като правило, извън кораб (съд) и са предназначени за ориентиране или за определяне мястото на кораба (съда) в морето, а също така за ограждане на канали, фарватери и навигационни опасности.

В някои СНО задаващата станция е разположена на кораб, а отражаващите на брега.

Средствата за навигационно оборудване са предназначени също така за осигуряване на:

– изпълнение от корабите на различни задачи във всякакви условия на видимост;

– базиране, плавания по препоръчителни пътища в зоните на открито море, в районите за разделно движение и на акваторията на портовете;

– определяне на маневрените елементи, извършване на девиационни и радио девиационни работи, а също така за обозначаване на различни полигони, райони и отделни точки на вода.

4. Причислените в точка 3 задачи се решават:

– рационално разместване и поставяне на СНО на брега и на вода;

– осигуряване на непрекъснатата работа, действие на СНО в установения режим;

– постоянно усъвършенстване на средствата и методите за навигационно оборудване в съответствие с непрекъснатия процес на повишаване на изискванията към ефективността на навигационно хидрографското осигуряване на безопасността на мореплаването;

– своевременна информация до мореплавателите за състава, местоположението, режима на действие на СНО, условията за тяхното използване, а също така за всички изменения в навигационната обстановка.

5. Главното управление за навигация и океанография на МО, Хидрографското предприятие и управление на морските пътища на ММФ носят отговорност за състоянието на навигационното оборудване в обслужваните от тях райони в океаните и моретата.

Видове средства за навигационно оборудване.

Съвременните средства за навигационно оборудване се делят на следните видове:

– космически;

– радиотехнически;

– хидроакустически;

– зрителни;

– електромагнитни;

– звукосигнални.

Космическите, хидроакустическите и електромагнитните средства за навигационно оборудване в настоящата публикация не се разглеждат.

Радиотехнически СНО се наричат такива средства, които позволяват да се определя пеленг, разстояние, разлика в разстоянията, използвайки радиосигнали.

Към радиотехническите средства за навигационно оборудване се отнасят:

– радио навигационни системи;

– радио маяци;

– радиолокационни маяци – ответчици;

– радиолокационни пасивни отражатели.

Радиолокационните устройства, установени на кораба се отнасят, като правило, към корабните устройства за навигация, а установените на брега – влизат в състава на радиотехническите средства за навигационно оборудване.

Радиотехническите СНО в зависимост от далечината на действие се делят на три групи:

– за далечно действие с радиус над 500 мили;

– за средно действие с радиус от 100 до 500 мили;

– за близко действие (базови) с радиус до 100 мили.

Зрителните СНО представляват специални стационарни съоръжения с характерна форма и оцветяване, предназначени за визуално определяне на направление и разстояние до тях.

За използване в тъмната част на денонощието зрителните СНО се оборудват със светло технически апарати, създаващи кръгово, насочено или секторно осветяване, а също така с определен характер на огъня.

Към зрителните средства за навигационно оборудване се отнасят:

– маяци (фар);

– светещи и не светещи знаци;

– огньове (светлини);

– створове.

В състава на зрителните СНО също така плаващите предпазни знаци, служещи за ориентировка на мореплавателите.

Звукосигналните СНО представляват излъчватели на звукови сигнали и са предназначени за предупреждение на мореплавателите за навигационни опасности в условията на лоша, намалена видимост. Те притежават далечина на действие от няколко кабелта до няколко мили.

Звукосигналните СНО се установяват, като правило, на маяци (фар), знаци и буйове.

Всеки от видовете СНО притежава свои достойнства и недостатъци. Само комплексното използване на СНО, допълващи се едно друго, позволява най-пълно да се осигури изпълнението на задачите изложени в точка 3.

Методи за навигационно оборудване и общи принципи на организация за работа.

Навигационното оборудване се осъществява със следните методи:

1. „Осигуряване по площ“ – развиване на мрежата от радиотехнически, зрителни и звукосигнални СНО за покритие с работните зони на тези средства на най-голяма площ.

2. „Осигуряване по направление“ (маршрут) – развитие на радиотехнически средства, зрителни и звукосигнални СНО по протежение на фарватери и препоръчителни пътища, установяване на створове и секторни огньове, а също така ограждане на веждите на каналите, обозначаване осите на каналите, препоръчителните пътища и зоните за разделно движение.

3. Средствата за навигационно оборудване трябва:

– да осигуряват изискваната точност на определяне на мястото;

– да действат непрекъснато, постоянно или в съответствие с установеното и обявено разписание;

– да имат необходимата далечина на действие, надеждност и живучест;

– да са удобни за използване от мореплавателите и да са прости за експлоатация;

– най-ефективно да осигуряват безопасността на мореплаването, по всяко време на денонощието, независимо от метеорологическите условия, при минимални загуби в строителството, оборудването и при експлоатацията.

С отчитане на най-пълното осигуряване на безопасността на мореплаването и минимални загуби на съдържание могат да се установяват следните режими на работа на СНО:

– непрекъснат;

– по разписание;

– по заявка.

В замръзващите райони СНО действат само в периода на навигация.

Срокът на прекратяване и възобновяване на действие на бреговите СНО, а също така и постановката, замяната и снемането на плаващите СНО се съгласува с организациите на ММФ и МПХ и се обявява в ръководството „Огньове и знаци“ и в известия до мореплавателите от хидрографска служба на флота.

Временното възобновяване действието на бреговите СНО в период, когато общата навигация е затворена, може да бъде направено по особено искане на заинтересованите организации.

Организационно средствата за навигационно оборудване се обединяват:

– брегови станции от радио навигационни системи във вериги (системи);

– две и повече средства (маяк и радио маяк, светещ знак и радио маяк, светещ знак и брегова станция РНС и т.н.), съсредоточени в един пункт, – в маячен (фаров) комплекс и се нарича маяк (фар);

– няколко маяка (фара) знака, огньове (светлини) или плаващи предпазващи знака, разположени в един (ограничен) район от морето – група СНО.

В зависимост от количеството, важността и сложността на СНО маяците (фаровете) се делят на три класа. Определянето на маяците към определен клас се извършва от Главно управление навигация и океанография на МО.