// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Способи на управление.

„Не трябва да се мисли! С нас е този, който ще реши всичко вместо нас!“

Структурен способ на управление. А с какви „методи“, по какви способи трябва да се управлява, тоест да се предава информационното управляващо въздействие от субекта на управление към обекта на управление?

„Надясно! Ходом марш!“ – заповядва командирът на рота. И подчинените му безпрекословно изпълняват неговата команда, стотици години завивайки надясно и марширувайки в указаното направление. Обектът на управление тук – това са три взвода войници, влизащи в структурата на ротата. Субектът на управление – командира на рота. Той осъществява управлението, командва хората. Управляващото въздействие – това е неговата команда, заповедта.

Това е структурен способ на управление за определена структура (рота, батальон, полк и т.н.). Управляващата информация циркулира в тази структура и управлява всеки неин елемент – от командирите на всички равнища до редовия войник.

Командирът на полка събрал командирите на батальони преди боя, поставил на всеки батальон задача, посочил целите, по които трябва да се води огън, рубежите, на които им предстои да излязат, времето на започване на бойните действия, реда на взаимодействие и т.н. Командирите на батальони ще доведат това до знанието на своите подчинени, които са длъжни да изпълнят всичко.

Така е и в производството. Директорът на завода събрал началниците на цехове. Обрисувал положението на нещата в завода, казал какви мероприятия трябва да се извършват, за да се увеличи качеството на продукцията, да се повиши производителността. Началниците на цехове, на свой ред, събират бригадирите, майсторите на своя цех, довеждат до знанието им изискванията на директора, поставят конкретни задачи и т.н. Тоест управляват хората.

Така структурният способ на управление – това е когато за да се реши някаква задача, проблем, или нещо да се направи, този, който иска да достигне това, първо създава структура (набира хора и им определя техните задължения) и организира работа на тези хора в определен ред.

Безструктурен способ на управление. По чия вина в град N изчезнало брашното?„Като мухи тук и там бродят слухове по домовете. А беззъбите бабички ги разпространяват по умовете …“ (В. С. Висоцки)

А ето един принципно различен пример… В град N два предприемача търгуват с брашно. Брашното им го купуват зле, то залежава, започва да се разваля. Трябва спешно да го продадат. Какво да се прави?

На автобусната спирка в град N стои опашка от около петдесет души. Всички чакат автобуса. Тишина…, тези двамата предприемачи се наговорили помежду си, идват на автобусната спирка и, високо разговаряйки, започват да разсъждават за скорошното (след два дни) поскъпване на брашното и макаронените изделия. Разговорът се води от двама, но слуша цялата опашка. В резултат почти всички, които са били на спирката, се връщат у дома, решават за всеки случай да се запасят със „застрашената от поскъпване“ стока. При това всеки обезателно ще предупреди за това своите близки и роднини, които на свой ред, ще направят същото. В резултат на всичко това на следващия ден в град N ще изкупят всичкото брашно и макарони. Причина за покупката послужил разговора на автобусната спирка на двама непознати.

Какво е станало в този случай? Никой не е издавал команди за закупуване на брашно! Нито директорът на завода, нито началникът на цеха… Хората са направили това сами! Този, който му е било нужно да продаде залежаващото брашно на жителите на град N, е постигнал своята цел, разпространявайки информация сред жителите на града с помощта на така наричания „слух“. „Казват, че скоро всичко ще поскъпне, а особено готварската сол“. Разпространяването станало сред хора, несвързани с никаква структура. Разпространяването на информация е ставало без никаква изпълнителна структура, тоест по безструктурен способ. В този случай е работила самата информация, работила е нейната същност, съдържание.

Позната ли ви е ситуацията? Жителите на Русия/България неведнъж са се сблъсквали с нея в годините на „перестройката/прехода“, а и в последвалите години на „демокрацията“. В началото на „перестройката/прехода“ някои често проверяваха, отработваха ефективността на безструктурния способ на управление на големи маси хора. Спомнете си „борбата с пиянството“, „тютюновите бунтове“, „СССР – империя на злото“ и т.н. А после го приемаха, този безструктурен способ, за постигане на своите цели за разрушаване на страната. Спомнете си как „на халос“ милиони излъгани и измамени с вражеска информация съотечественици пожелаха да станат богати – дружно строиха „пирамидите“, купуваха ваучери, акции, разрешавайки на тези същите „пирамиди“ да приватизират имуществото на целия народ: родните залежи на въглища и други полезни изкопаеми, а така също и мощните промишлени комплекси, построени с труда на целия народ. И „камък по камък, тухла по тухла“ ние самите разградихме своята страна.

И какво излиза? Излиза, че за да управляваш милиони хора не е задължително да имаш кабинет и длъжност на президент! Излиза, че за да превземеш държава не е нужна армия! Излиза, че просто трябва да създадеш такава информация, която би била значима за хората, която би ги заставила да правят това, което е нужно на този, който е разработил такава информация и е съумял да я пусне сред народните маси (както атомната бомба), създавайки определена „критична маса“ за информационния взрив.

На рис. 12–11 е показано, как една информация може да се пусне сред група хора, а в друга група – друга информация.

Рис. 12–11

Тези два модула информация си противостоят един на друг, в тях е заложена информация с противоположен характер (например Библия и Коран). И тогава, използвайки тези противоречия, можеш тези две групи хора да ги сблъскваш по между им. Освен това, на рисунката е показано, че безструктурното управление може да протича и на ниво Мироздание като цяло. Това илюстрира горната част на рисунката.

Кралят е гол“. „В какво е силата, брат?“ Този безструктурен способ за управление на хората е известен от незапомнени времена. Спомнете си детската приказка как двама хитри измамници убедили целия град в това, че голият крал е облечен във вълшебни одежди, невидими само за глупаците. На никой от гражданите не са му заповядали да смята, че кралят е съблечен! Не! На тях им било указано такова информационно управляващо въздействие, съдържателната страна на което предполагала нужния на измамниците резултат – всички в града ще се възхищават на голия крал, защото никой (в т.ч. и самия крал) не ще поиска да стане глупак в очите на другите. В резултат всеки от жителите на града бил убеден, че само той не вижда одеждите, затова никой не казвал истината. Всички се възхищавали на очевидната лъжа! Пред нас е пример за безструктурния начин на управление.

Запомняща се е развръзката на приказката. Детето произнесло само една фраза: „Кралят е гол!“, след която на всички „едновременно им се отворили очите“, и всички започнали да се смеят на голия крал. Значи е достатъчно само да наречеш нещата с истинските им имена, за да отвориш очите на хората за това или онова събитие, явление, процес. Помнете: „В какво е силата, брат? В правдата!“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар