„Щом си съумял да съгрешиш, съумей и да се поправиш.“

Спасение чрез молитва и изповед.

Който иска да се спаси трябва, макар и по-малко, но често да се моли на Бога. В делничните дни да се моли вкъщи: сутрин след ставане от сън, вечер преди лягане, преди храна. Без кръстен знак дори не закусвай. В празничните и неделните дни трябва да взимаме участие в обществените църковни молитви. Великото щастие е за грешния човек, че му е дадена възможност да посещава Божия храм, където може да измоли от Господа прошка за своите грехове и да получи спасение. Молитвата е най-великата добродетел, тя е средство за съединение на човека с Бога. Молитвата трябва да се извършва с вяра и да се основава на не озлобление. Каквото е душата за тялото, това е вярата за молитвата; както тялото без душа е мъртво и не е способно да се движи, така и молитвата без вяра е мъртва, лишена от сила и действие. Каквото са основите, фундамента за сградата, такова е и незлобието за молитвата. Както къщата не може да стои без основи, а пада, така и ако не е основана на незлобие, не може да се възнесе към Бога, потъва в плътско мъдруване, което я унищожава.
Който иска да се спаси, трябва според силите си да прави милостиня – духовна и телесна. Духовната милостиня се състои в прощаването на причинените ни от ближните оскърбления и обиди. Телесната милостиня е в по-силната помощ към ближния с хляб, дрехи, пари и гостоприемство. Господ е казал „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани”, тоест ще наследят спасение. Обратно, съд без милост очаква немилостивите, които няма да бъдат спасени.
Който иска да се спаси, трябва старателно да принася разкаяние за своите съгрешения пред Бога, както във всекидневните си молитви, така и най-вече пред своя духовен отец в тайнството Изповед. Боговдъхновеният пророк казва „Но аз Ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: ще изповядвам Господу моите престъпления; и ти сне от мене вината от греха ми”. Вникнете в реда на думите, изречени чрез Светия Дух: отначало човек познава своите грехове, което се постига чрез благочестиво разглеждане на самия себе си; след това той отхвърля тези оправдания, с които лукавата съвест обикновено се старае да извини греха; накрая каещия се човек става обвинител на самия себе си и изрича към Господа пред свидетеля – духовник всички свои съгрешения, без ни най-малко да щади самолюбието си. Тогава Бог му прощава беззаконията. След като Той унищожи нашите грехове чрез изповед, ние несъмнено получаваме всерадостния залог на нашето спасение. След очистването пред духовния отец в изповедта със страх Божий, вяра и любов да се причастим с всесвятите Тяло и Кръв Христови, което е необходимо за спасението. Трябва да се причастяваме най-малко през четирите поста, четири поста в годината. Ако обаче, за жалост, житейски грижи не ни допуснат и до това, то непременно трябва да се причастим веднъж в годината.