„Сърцето на глупака е на езика му, езикът на умния – в сърцето му.“

Вертикално разпределение на солеността.

В Черно море през зимата, когато връхния слой се намира в състояние на конвективно премесване, солеността на повърхността на морето, далече от брега се колебае около 18,15 ‰. С увеличаване на дълбочината примерно до 50 м тя се изменя съвсем малко, с дълбочината започва бързо да се повишава. Соленост 20 ‰ в централните части на морето се среща на дълбочини 70 – 80 м, в близост до южните брегове тя е на 175 м, а до северните е на около 200 м.
Това обстоятелство от друга страна потвърждава предположението за по-дълбокото проникване на конвективните потоци в северните части на морето. Започвайки от дълбочини 500 – 700 м солеността бързо се увеличава и достига 22 ‰, а по нататък до дъното нараства с много малко и достига 22,1 – 22,3 ‰.
През лятото във връхния слой на дълбочини до 25 м солеността се понижава приблизително с 0,5 ‰ и почти повсеместно в този слой се колебае от 17,2 до 18 ‰ , но с увеличаване на дълбочината се наблюдава същата стратификация, както през зимата.

Географско разпределение на солеността на различни дълбочини.

В Черно море преди всичко трябва да се обърне внимание на значителното опресняване на водата в северозападните му части. Тук през лятото солеността на повърхността се понижава до 14 – 16 ‰, а в прибрежната зона достига до 5 – 10 ‰. На останалото пространство на морето, извън устията на реките, солеността се колебае около 17 – 17,5 ‰.
С увеличаване на дълбочината до 75 м солеността се увеличава бързо, но относително равномерно, при което в северозападните части на морето и в прибрежната му зона солеността е с няколко десети по-малка, отколкото в централните му области. Приблизително до дълбочини 500 – 700 м, максимална соленост се наблюдава в централните му части, а минимална в крайбрежните, което потвърждава проникването на хоризонтална циклонична циркулация на градиентните течения в дълбочините слоеве. На дълбочини 75 – 100 м почти повсеместно се намира слой на скока, където солеността се увеличава с 1 %. С по нататъшното увеличение на дълбочината солеността в централните части на морето е с малко по-голяма, отколкото в крайбрежните зони, а величината на хоризонталния градиент се понижава. На дълбочини 100 м солеността се колебае от 19,2 до 20,3 ‰, на дълбочина 200 м е около 20,1 – 20,4 ‰, на дълбочина 500 м достига 22,0 – 22,2 ‰. Започвайки от дълбочини 750 – 1000 м се наблюдава максимална соленост от 22,2 – 22,4 ‰, като тя се наблюдава по окрайнините на котловината на морето, а минимална соленост до 22,15 – 22,2 ‰ се наблюдава в централната част на морето. На дълбочини 1000 м в централните части на морето солеността е 22,1 – 22,15 ‰, в периферните е около 22,2 – 22,3 ‰, а в при дънния слой тя е съответно 22,2 – 22,4 ‰.