„Когато котката и мишката живеят в мир, страдат продуктите.“

В началото. През 1992 г. при посещението си в САЩ президентът неолиберал Желю Желев е поканил желаещите да посетят България и да се запознаят с ракетите ни. В поделението в Телиш, където са най-мощните български ракети СС-23, тутакси довтасват американци с видеокамери, като заснемат всичко с най-големи подробности.

Нека отворим една скоба и кажем, че през тези години от 1990-а до 1997-а, когато все още в България не е ясно кой път ще следваме, когато единствено може би за кратко следвахме собствения си национален път, Българската армия не разполагаше с големи финанси. Всяка година бюджетът на МО се намаляваше и орязваше, стигна се дори до момент, в който наборниците нямаше какво да ядат, родителите им носеха храна от вкъщи. Това беше огледален образ на случващото се в държавата – пълен разпад и липса на управленски компетенции, кражби и далавери! Въпреки всичко армията съществуваше. Имаше я! Имаше го гаранта за суверенитета и независимостта на Българската държава!

На 14 февруари 1994 г. българският президент Желю Желев подписа Рамковия документ, с който България се присъединява към програмата „Партньорство за мир“. Две седмици по-късно, на 28 ноември 1994 г. заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров участва в заседание на Съвета на НАТО с България, на което обявява, че страната ни приема първата Индивидуална програма за партньорство между България и НАТО. На 16 октомври 1995 г. България се присъединява към Споразумението между страните – членки на НАТО и страните – участнички в „Партньорство за мир“ по статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия.

На 2 февруари 1996 г. България пристъпва към засилен индивидуален диалог с НАТО. На 10 април 1996 г. България представя в НАТО Документ за обсъждане в рамките на Засиления диалог на НАТО със заинтересовани страни – партньори по въпроси на членството. През периода май 1996 г. – април 1997 г. са осъществени 5 кръга от индивидуални разговори между България и НАТО в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството.

Начало на дискусиите. За начало на парламентарната дискусия по структурата и числеността на Въоръжените ни сили може да се приеме 29 юни 1994 г.

Тогава 117 народни представители от 36-то Народно събрание не включват в състава на Въоръжените сили полу военизирани формирования, макар и да има такова предложение от Комисията по национална сигурност. Самият състав на въоръжените сили се узаконява два дни по-късно с гласовете на 143-ма депутати. Той включваше Българската армия, Гранични и Вътрешни войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далеко съобщения, Строителни войски, Националната служба за сигурност (НСС), Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). По предложение на Ибрахим Татарлъ и ДПС Строителни войски са нарочени за премахване. След шест години тази анти българска идея, плод на турската партия ДПС, се реализира.

37-то Народно събрание не само не намалява броя на елементите на Въоръжените сили, но ги и увеличава, като освен Българската армия към тях се записват и другите формирования в МО. Идеята, Гранични войски да влязат в Българската армия обаче не събира необходимите гласове. Началото на пълната професионализация на Въоръжените сили в България или респективно на процеса за отмяна на наборната военна служба започва от 27 февруари 1996 г., когато влиза в сила Законът за отбраната и Въоръжените сили. В него тогавашните депутати записват изискванията кандидатите за кадрови войници да са отслужили наборната служба, да са положили клетва, да имат средно или по-високо образование, да не са по-възрастни от 35 години, да са годни за военна служба, да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, срещу тях да няма образувано наказателно производство и да нямат друго гражданство.

В същото време в периода 1992-1995 заради ДОВСЕ вече са нарязани: Миг-17 – 29 бр. Миг-15 – 5 бр. Миг-21 – 16 бр. Миг-23 – 5 бр. Освен това снети от въоръжение са: Миг-21УМ – 19 бр.; Миг-23УБ – 8 бр., като някои са превърнати в музейни експонати, други в учебни или общо – 112 самолета.

През 1999 г. България подарява на Македония значителна бойна техника: танка Т-55 – 91, миномети „Тунджа“, МТ-ЛБ, автомати, ПЗРК и боеприпаси. Това се прави от правителството с цел освобождаване на оръжие по ДОВСЕ и показване на добросъседски отношения.

Въпреки първоначалния ропот от страна на сърбоманите в Македония за това, че българите пробутват стари и неефективни танкове, точно тези танкове спасяват страната от кървава война в конфликта от 2001 г. В края на 2002 тогавашният военен министър на Македония Владо Бучковски иска да продаде машините, защото били остарели. Това обаче не се случва, тъй като българската страна се противопоставя на решението.

През 2003 г. македонското министерство на отбраната решава да нареже машините като част от годишната национална програма на страната за членство в НАТО. Към 2011 Македония все още не е член на НАТО, но за това пък наряза своите, тоест наши танкове.

Неудобни въпроси и неудобни изводи.

1. Нарязани са самолети, годни за консервиране като военен запас. Защо са нарязани и защо това рязане идва преди да има нови самолети на тяхно място?

2. Нарязани са по такъв начин, че да няма никакъв шанс да се възстанови нещо от тях – целенасочено. Още тогава започват да се изпълняват заповеди, идващи от чуждестранни командвания.

3.  За тези самолети е имало боеприпаси за водене на война поне за няколко години.

4. Какво се случва с ракетите и бомбите на тези самолети, къде са?

5. Защо никой, никъде не представя на обществото копие от заповедите за унищожаване на армията? Чисто и просто да се знае името на палача! Нека се знае името му, да не се крие в някоя канцелария на топло и на заплата. Нека влезе в историята като черен генерал.

6. Някой замисли ли се, че тези самолети, които бяха нарязани, ставаха за имитация на такива, които са годни? Вместо да правим лъжливи мишени, ние ги имахме в неограничено количество! Или май командването е далече от процеса „мислене“?

7. Сега някои чуждоземен генерал доволно потрива ръце – с минимални средства е затрил една мощна ВВС на евентуалния противник.

8. И понеже всяка военна история се пише с много кръв, какъв ли е кървавият урок, който ще научим? Да не дава Господ!