„Мерзостта и парите винаги вървят заедно.“

Ако в дадено икономическо пространство се пускат все повече пари в обръщение посредством печатане на нови банкноти или генериране на жиро-пари, а същевременно не се увеличава производството, тогава парите все по-активно се обезценяват. Колкото повече има в наличност от едно нещо, толкова по-ниска е стойността му. Този начин на протичане на събитията, които никога не започват случайно“, а точно следват ролята на банките и Централните банки, се нарича инфлация. Неизбежните последствия са, че човек получава все по-малко срещу парите си! Тъй като от въвеждането на еврото при едно по-строго пресмятане се вижда, че то ежегодно губи по около 10% от стойността си. Това означава, че за десет години, вероятно трябва да е запазило само една трета от нея, дори ако е било олихвявано с обичайния банков процент!

Да речем, че през 2001 г. сте внесли 100 евро в спестовна книжка. Значи след десет години в нея би трябвало да имате приблизително 110 евро. На хартия сумата се е увеличила, но в действителност не е. Понеже със 110 евро през 2011 г. бихте могли да купите много по-малко неща, отколкото със 100 евро през 2001 г. Образно казано, слагате 10 картофа в зимника. Дори ако някой Ви даде в добавка още един, след може би една година те вече няма да са същите, защото ще са се спаружили, давайки фира. Ще имате наистина 11 картофа, но те ще Ви предоставят много по-малко използваемо съдържание, отколкото преди една година. Следователно, въпросът не е в числата, а в покупателната способност, иначе казано, в това, което получавате срещу парите си.

Ако си направите труда да изровите стари сметки и да ги изчислите повторно, ще установите, че преди десет години с дадена сума сте можели да купите тройно повече, разбира се, при положение че сте харчили евро, а не австралийски долари. Това означава, че за десет години, ако парите Ви не са били инвестирани в реални ценности (злато, сребро, недвижима собственост, произведения на изкуството), Вие сте изгубили 2/3 от състоянието си. С цел притъпяване на болката на професионален език това се нарича инфлация. В действителност „процесът“ не е нещо по-различно от кражба. Но кой е крадецът? Отговорът на този въпрос е лесен: банките! Чрез отпускането на нови кредити те произвеждат инфлация. На тях им е все едно, каква е паричната стойност. Могат просто по всяко време да „създават“ нови пари. Само че, който си няма банка, има проблем, трябва непрекъснато да заработва допълнително, за да поддържа жизнения си стандарт.

Може би ще възразите, че това не е съвсем вярно. Инфлационната норма официално се движи обикновено между 1 и 2 процента!

Да, така е, това се твърди от официалните източници! Но това е лъжа! Както почти всичко, което е свързано с темите икономика, пари и злато. Изчислените 10% загуби на година доста плътно се покриват с пресмятанията на голям брой независими икономисти като проф. д-р Ханс Й. Бокер или проф. Йохен Зенф, който дълги години е преподавал стопански науки в Берлинския университет. Изчисленията се покриват дори с тези на „Дойче Бундесбанк“!

„Да, но нали съществува прословутата „потребителска кошница“, която също се включва при калкулирането на инфлацията. Къде е нейното място?“

Нека отбележим съвсем добронамерено, че тя е малко неточна като инструмент, с който трябва да се измерва така наречения индекс на потребителските цени (мерна единица за общата динамика на цените), явяващ се от своя страна основа на официалната инфлация. Защото при калкулиране на съдържанието на „потребителската кошница“ се добавят също стоки като компютри, мобилни телефони, видео техника или пък задгранични туристически пътувания, които забележимо поевтиняват от година на година, особено ако се имат предвид по-стари модели. Освен това подобни вещи не са част от ежедневните нужди и следователно нямат място в кошницата. Така става възможно постоянно растящите разходи за енергия, горива, обществен транспорт, хранителни продукти, акцизни стоки като алкохол, подправки и тютюневи изделия, културни нужди, забавления и много други удобно да се нивелират и хитро да се „извлече“ една нагласено умерена инфлационна норма.

Какво печелите от това, че определен модел смартфон с всяка изминала година става все по-евтин, при положение че само след броени месеци се счита за остарял, ако за сметка на това, обаче, картофите и бензинът непрекъснато поскъпват? Нищо. Но на федералната статистическа служба това ѝ е безразлично. В САЩ цените на хранителните продукти и на горивата изобщо не се включват при изчисляването на официалната инфлация. Там в сметката влизат само стоки от търговията на дребно, което добре устройва някого. Следователно информационната „изразителност“ на въпросните „потребителски кошници“, а оттук и на официалния инфлационен процент, е равна на нула! Числените данни на федералната статистическа служба са просто фарс!

„Осезаемото ниво“ на инфлацията или, иначе казано, субективното усещане на потребителя, което в медиите винаги се окачествява като подвеждащо от мними експерти, при тези условия е вече значително по-близо до реалността. Но нека просто се вгледаме в някои данни от последните години:

В Германия разходите за отопление с природен газ само от 2006 г. до 2007 г. са се увеличили с 12,5%! по данни на „Съюза на немските наематели“ (юридически регистриран).

В Австрия за четири години (от 2003 г. до 2007 г.) цените на нафтата за отопление са се покачили със 74%, на кокса с 56%, на природния газ с 38% и на въглищата с 48% (в-к „Нидеростерайхише нахрихтен“).

От юли 2007 г. до юни 2008 в Германия цените на хляба и хлебните изделия са се покачили с 5,5%, а на всички хранителни стоки с 6,2%. („Сдружение за изследване на зърнените храни, пазара и храненето“ – GMF).

През декември 2000 г. в Германия 1 литър бензин „Евросупер“ е струвал средно 1,95 DM (по данни на „Стопанския съюз за минерални масла“ – MWV или точно 1 евро в превърнат вид. При 2% инфлация през 2011 г. това би правило 1,24 евро! Но още през 2010 г. литър бензин „Супер“ е струвал в Германия средно 1,41 евро (по данни на „Ауто Мотор Спорт“).

В края на 2009-та и началото на 2010 г. цените на свежите плодове и зеленчуци и прясно уловената риба в Германия са се увеличили с 11,8% (Федерална статистическа служба).

Това са само няколко малки примера, потвърждаващи чувството на повечето потребители, че всичко поскъпва непрекъснато и със светкавична бързина, че инфлацията действително крачи напред с много големи крачки и ние се приближаваме към нова хипер инфлация. От тях се получава ясна представа за „края на пътя“!

Съществува една основна формула за изчисляване на инфлацията: Увеличеното количество пари в обръщение – Икономическия растеж = Инфлация (Обезценяване на парите). Нека сега да сравним две числа:

„Дойче Бундесбанк“ в своя месечен доклад за май 2007 г. споменава 14% увеличение на паричното обръщение през първото тримесечие на 2007 г. Ако от тях се извади официалният икономически ръст от 3,1%, се получава ниво на инфлация от 10,9%! (източник: федералната банка).

Федералната статистическа служба (ДЕСТАТИС) във Висбаден констатира, че през 2007 г. средногодишната инфлация е отбелязала повишение от 2,2 % спрямо 2006 г.

Да вземем предвид, че „Дойче Бундесбанк“, която е най-висшата инстанция по отношение на парите в Германия, действително би трябвало да знае какво изнася като данни. Ако се сравнят числените стойности на федералната статистическа служба и на федералната банка, става очевидно, че статистическата служба „леко“ послъгва.

Но същественият въпрос е, защо една официална институция може да си позволи да използва заблуда? И защо тези лукави „данни“ се приемат от почти всички средства за масова информация за по-нататъшно разпространение, без всякакъв коментар?

Нещо, което продължава да липсва в официалните справки за темпа и големината на поскъпването, независимо от това доколко са достоверни, е пресмятането на загубите, дължащи се на качеството на материала и изработката на много стоки. Защото сам по себе си фактът, че определени продукти всяка година поевтиняват в магазина за преоценени стоки зад ъгъла, държан от някой приятел, далеч не означава, че покупката им е станала по-изгодна. Тъй като в сравнение с висококачествените артикули те са явно по-зле изработени и затова животът им не е особено дълъг. Дори ако в някои области на потреблението можем на пръв поглед да си позволим да купуваме повече, отколкото преди, от това не следва, че стоките като цяло стават по-изгодни. Не, те просто поевтиняват, тоест влошават качеството си. На всичко отгоре на преобладаващата част от потребителите вече не са по джоба даже тези евтини стоки, те вземат кредити.

Следователно нещо, което изглежда достъпно и се разглежда като снижаващ инфлацията фактор от жонглиращите с цифри статистици е реална загуба на стойност във всяко отношение. Ако вашето състояние не нараства ежегодно с минимум 10%, Вие ще ставате все по-бедни! А кои са пък тези, чиито доходи имат най-малко 10% годишен ръст?

Ние се обграждаме с все повече ненужни вехтории, създаваме все повече смет и губим връзка с качественото и ценното. Наистина, многото притежавани вещи биха могли да създадат субективното впечатление, че човек може да си разреши да „има“ повече, отколкото преди време. Но това чисто консуматорско мислене вече е задействало механизма на една безкрайна спирала, понеже търсенето на евтини стоки провокира организирането на евтино производство. То е възможно единствено в страни с ниско заплащане на труда, където хората биват експлоатирани и третирани като роби. Резултатът е, че почти цялата електроника, дрехи, стоки за развлечение и спорт и много други, които купуваме днес, идват от Азия. Благодарение на това губим работни места, традиции, знание и цели индустриални браншове, нещо, което ни сюрпризира с непрекъснато растящ брой безработни и същевременно не позволява да се увеличават заплатите на малкия брой, все още работещи хора. В края на тази спирала се намират ниско качествени стоки, нещастни потребители и заплати, които намаляват едновременно с повишаващите се цени.

Но когато политиците, медиите и близки до политическите среди икономисти, които непрекъснато се появяват в тези наши средства за масова информация като на сцена, едновременно размахват неверни данни, значи ли това, че всички те лъжат?

Да, затова бихме казали, че обикновените изпълнители в политиката, в стопанската сфера и в гънките на медийния „ландшафт“ просто нямат никакво понятие и не разбират за какво се говори. Те получават сложни широко спектърни задачи, които трябва да решат за максимално кратко време и са дотолкова натоварени от прекомерните изисквания към тях, че не им е до никакво замисляне и с втренчен поглед се ограничават само до пряко възложената им работа. Възпроизвеждат и връщат обратно онова, което други по-рано са им подали, без да мислят. Но онези, които всяка година като на игра пробутват споменатите числа на „редниците“ и им нареждат да разпространят фалшивите данни между хората, са напълно наясно какво вършат. Тук вече се лъже абсолютно съзнателно и преднамерено! Съществува свобода на действието, числата винаги могат да се тълкуват по един, или друг начин. Но в случая разликите са прекалено големи и нас ни мамят умишлено!