// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Славянските празници – по сезони.

„Благото на народа трябва да бъде върховен закон.“

Зимни празници на древните славяни. В края на декември, студено време, с настъпването на вечерта се отбелязва празник, наречен Рождество. Така на 25 декември, в деня на зимното слънцестоене, с коледни песни започвали да се обличат като мечки, кози и коне, ходели от къща на къща с песни, наречени „коледни“. Заедно с пожеланията за всички блага за къщата, събирали милостиня – пайове, хлябове и сладкиши, те се шегували като пожелавали разруха и мизерия на скъперниците.

Тогава се считало, че докато хората пеят, злите духове се взривяват и ще откраднат Луната и звездите от небето. Фестивалът е въплъщение на прехода от зимата към пролетта, победа на светлите сили над тъмните. За да помогнат на Слънцето да победи злите духове, хората палели огньове, пеели песни и танцували около огньовете. На някои места Коляда се нарича Авсени или Таусени, които според предположенията на изследователите идват от Аш и е едно от имената на слънцето.

Зимни славянски народни празници и церемонии.

Древните славяни вярвали, че мъртвите не са лишени от всички житейски усещания. Защото зимата е била само нощ, тъмнината за душите на предците, а пролетта – пробуждането на нов живот. По време на празнуване на раждането на слънцето – Колядата, смятало се, че мъртвите се издигали от гробовете си, а душите им се скитат по света, плашейки живите. Следователно, по време на празника на Коляда, се наблюдава смесване на култа към слънцето с култа на заминалите, което е характерно и за други езически празници на славяните.

Пролетни празници на славяните. Още един празник, запазен до наши дни, – Мейтпест, който по-късно е бил преименуван на Масленица. Празнува се в началото на пролетта, но тъй като в този период бил Великия пост, с приемането на християнството, празникът е бил отложен с една седмица пред него и отчасти до Страстната неделя.

Масленица е празник в чест на бога на слънцето, който славяните са отбелязвали на четири години, така че този слънчев ритуал се е провеждал: по време на празника на голяма шейна возели маскиран селянин, седящ на колело, разположено на стълб, закрепен на шейната. С Колелото, безусловно, славяните символизирали слънцето. Освен това, по време на празнуването на Масленицата, мъжете участвали в юмручни боеве, борби, а децата се наслаждавали на представленията с мечки. Традиционната питка била и останала – питката.

Последното пролетно студено време се оттегля, когато древните славяни празнуват Масленица.

Освен това, денят Масленица също се считал за седмица на помен, а питки се пекли на погребения. Първите питки винаги са били давани на бедните, за да си спомнят за мъртвите. Опара се приготвяла вечер на реката или езерото, когато се появят звезди с призива към луната изправяли се и духали върху нея. Всичко това се прави тайно от всички, било то вътрешни или външни.

Има също така наречената спокойна Масленица. Това е времето, когато с началото на пролетта хората посещавали гробовете на техните починали предци. Техните души трябва да станат от гробовете, за да споделят питките за помен с тези, които ги донасят. Пристигането на пролетта обикновено се посреща на „червените хълмове“, където играят танцьори, провеждат се пролетни ритуали и накрая се изгаря сламено изображение. Именно Мара се смятала за олицетворение не само на зимата, но и на смъртта.

Празнува се на 12 април, даже в Ден на Нав. На този ден хората посещавали гробовете на починали роднини. Навий ден се смятал за ритуал за възкресение на мъртвите.

Летни празници на славяните. Третият по-важност празник бил празникът на Иван Купала. Отбелязва се в деня на лятното слънцестоене Свети Иоан в чест на божеството на лятото и плодородието на Купала. Следва да се отбележи, че през нощта на 23-24 юни билките имат чудотворна сила.

Датата на празника е уникална. От всичките месеци само в този човек притежавал специална сила на боговете.

Хората вярвали, че само тази нощ папратът е разцъфал и търсачът узнавал езика на всичко живо. По това време реката била покрита със сребрист блясък, а дърветата се движели и шумът на клоновете общували със себе си. Самото слънце излиза от къщата си, за да посрещне луната с три коня: един златен, другия сребърен и третия диамантен.

На този ден в горите запалвали огньове за всякакви нощни срещи и игри. Така младежите, държейки се за ръце, прескачали огъня, което се смятало за ритуално пречистване. В допълнение към всичко в деня на Иван Купала, те повтаряли ритуала за изтреблението на сламена кукла на същата тази Мария, с тази само разлика, че им било позволено да потънат.

Есенни празници на славяните. Разбира се, през есента, както и през всички други сезони, славяните имали много празници, но ще се спрем на два от тях. Това са такива празници като затварянето на Свариги и деня на Сварог. Тези дни били отбелязвани съответно на 14 и 21 септември.

Денят на Сварга 14 септември – (Вирия).Смятало се, че на този ден на богинята Зива, която е олицетворение на плодородието, младостта, красотата на цялата природа и хората – като цяло, пролетта е напуснала Земята, и с влизане във владение на Зимата започва да навлиза Мразът. Събирането на реколтата е завършил и хората се опитват да благодарят за това, че живеят за отсъствието на глада и заради плодородието, което е изпратил той на Земята. Древните славяни вярвали, че птиците, които се събират да отлетя към топлите земи, правят своя полет в горния свят, в който се намират душите на починалите. В такива моменти на хората се налагало да се обръщат към птиците с молба да предадат известие от тях на своите мъртви роднини.

Вирий (или Ирий-градина) древните източни славяни наричали Рай. Те вярвали, че от другата страна, зад облаците или там, където е топлото източно море с безкрайното лято, е мястото на светлото небесно царство. В Рая расте Световното дърво (според учените може да е дъб или бреза), на върха на което живеят птиците или душите на мъртвите. Някога ключовете за Рая се държали на неговите врати, но след гнева на боговете срещу него, ключовете получила лястовица.

В съответствие с народните легенди, в Райската градина, близо до кладенци били подготвени места, подготвени за бъдещия живот на добрите хора. В тях имало чиста изворна вода, а около кладенците растели благоухайни ароматни цветя, на дърветата имало много зрели ябълки, а райските птици пеели сладки песни.

Денят на Сварог 21 септември. С настъпването на празника на Небесния ковач – Сварог, вече започвало затварянето на Сварга, което, както се считало се прекъсвала връзката между Небето и Земята. Земята постепенно се сковавала от студа и намалявало влиянието на светлинните сили.

21 септември е денят на Сварог – Небесният ковач.

За да настанят по ред братята момичетата трябвало да наемат колиби. Понякога се събирали от цялото село и в продължение на три дни канели младите мъже на празник, а момичетата, присъстващи в компанията, се считали за домакини в такива домове. По време на вечерта били разказани много приказки, страшни и игриви с пакостливи игри, в това число и целувки.

Братската вечерня на свещ била съвместно ястие, в което вземали участие пълноправни членове на общността от същото село. Тя се поставяла след молитвата. Въпреки това, че властите забранявали на братята, те навсякъде се държали на ниво домакинство в селската среда. Братството се основавало на благочестиви обичаи. Това било възпоменание на светиите, към които обществата някога са се обръщали за помощ, за да се спасят от бедствия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар