// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Славянската етническа общност.

„Доброто братство е по-добро от богатство.“

В следващите публикации ще разгледаме подробно и систематично руско-българските отношения от древността до средата на X век (или, по-точно, преди началото на независимото управление на руския княз Святослав през 964 г.).

На първо място, разпадането на славянската етническа общност и изолирането на източните и южните славяни ще разглеждаме по-подробно. От данните на лингвистиката и от информацията на древните източници може да се установи, че този процес, в основни линии, се е случил в началото на 1-то хилядолетие от н.е. и по-конкретно може да се отдаде на 2-3 века. От информацията на готическия историк Йордан имаме точни данни, че през 4 век и двете славянски общности (склавини и унти) вече били напълно изолирани политически и организационно. През този период постепенно започнала както етническата, така и културната диференциация, но този процес е бил по-бавен и обхванал по-дълъг период от време.

От 6 до 9 век могат да се посочат различията както в областта на етнополитическото самосъзнание, така и в областта на езика, материалната култура, идеологическите възгледи (религия) и накрая в областта на антропологията. Предпоставките за това разделение трябва да се търсят в отделни политически формации (племенни съюзи), които впоследствие определят етническата диференциация.

Първите делови контакти между източните и българските славяни могат да се отдадат на 6-ти век, когато склавините и антите участват съвместно в борбата за заселването на Балканския полуостров. От писмените източници и по-точно според информацията на Йордан научаваме, че естествената географска граница между двете етнически общности е река Днестър. Това положение се запазва до края на 10 век.

През първата половина на 6 век антите, заедно със славяните, настъпват в югозападна посока, където някои от тях временно се установяват по долното течение на река Дунав (близо до река Прут). В средата на 6 век антите напускат долно дунавските земи, спират набезите на Балканския полуостров и сключват съюз с Византия. Защото тези промени са офанзива на аварите от изток, които побеждават антите в техните основни територии (в североизточната част на река Днестър).

Връзките между двата народа отново се активирали в края на 9 и началото на 10 век, по времето, когато се формирала Руската държава (Киевска Рус). Възможно е тогава да са били установени първите политически и икономически контакти, свързани с активна руска политика по отношение на Византия и долно дунавските земи. На разположение е повече информация за културните връзки между тези народи, което може да се разглежда като последица от засиления икономически обмен. Проникването на християнството и славянобългарската писменост в Киевска Рус е ярък израз на тези връзки. Византия играе активна посредническа роля в тези процеси. Византийското правителство се стреми активно да разпространява християнството сред източните славяни. Но успехът на това разпространение се дължи на проникването на славянобългарската писменост и богослужебна литература сред източните славяни още преди официалното приемане на християнството в Киевска Рус. Най-старият известен кирилски надпис, намерен в Русия, датира от средата на 10 век (с. Гнездово), несъмнено е от български произход.

Християнството в Русия се разпространява по-широко по времето на княгиня Олга (945-964). В научната литература се предполага, че нейният „придворен“ свещеник, презвитер Григорий, е от български произход. По времето на княгиня Олга възникват предпоставките за последващи активни руско-български политически връзки.

Специално внимание е отделено на разпадането на славянската етническа общност и диференциацията на източните и южните славяни. Въз основа на лингвистични данни и най-вече на най-древните писмени източници се установява, че този процес се е случил в по-голямата си част в началото на първото хилядолетие от н.е. и може да бъде отнесен по-конкретно към втори и трети век след н.е. Според готическия историк Йордан [Йорданес, през четвърти век двете славянски общности (Славее и Антае) вече са напълно разграничени по политически и организационен начин. В този период също започва постепенна етническа и културна диференциация, което отнема много повече време.

В периода между шести и девети век вече е имало различия в етническото и политическото съзнание, както и в езика, материалната култура, идеологическите възгледи (религия) и в антропологията. Предпоставките за разделението са свързани с преселването на славяните на обширна територия и със създаването на независими политически формации (племенни съюзи), които по-късно определят етническата диференциация.

Първите забележими контакти между източните и българските славяни датират от шести век, когато славените и антите заедно се бият за завладяване и заселване на Балканския полуостров. Според писмените източници, и по-специално на Йордан, река Днестър е била естествената граница между двете етнически общности до края на Х век. През първата половина на шести век Анти и Славени напредват на югозапад, а някои от тях се заселват временно по долното течение на река Дунав (в района на река Прут). В средата на шести век антите се оттеглят от района на Долен Дунав, спират набезите на Балканския полуостров и сключват договор с Византия.

Второто раздвижване на отношенията между двата народа датира от края на ІХ и Х век, когато е създадена първата руска държава – Киевска Русия. Това може да е и времето на първите политически и икономически контакти, свързани с активната руска политика спрямо Византия и долно дунавските земи. Има сведения за културни контакти между двата народа, които могат да се разглеждат като последица от активния икономически обмен. Най-добрата проява на тези отношения е проникването на християнството и славянобългарската писменост в Киевска Русия. Активна била ролята на Византия като посредник в тези процеси.

По-нататък християнството се разпространява в Русия по времето на княгиня Олга (945—964). В научната литература има хипотеза, че нейният придворен свещеник, презвитер Григорий, е българин по рождение. По време на управлението на княгиня Олга се появяват предпоставките за следващите активни руско-български политически и културни отношения.

Обособяване на източните и южните славяни.

Историята на българо-руската взаимност се начева в периода на разпадането на славянското единство и постепенното формиране на българската и руската народност. Този процес обхваща продължителен период от време, свързан с бурни и съдбоносни събития, но за съжаление твърде слабо осветлени от историческите извори.

Когато югоизточните славяни за пръв път си поставят задачата да проникнат в своето далечно минало, да се домогнат до изворите на своето самостоятелно народностно развитие, зад гърба си те вече имали няколко вековна национална история и за най-ранния период трябвало да се осланят само на народното предание. Чуждите хронисти и историци (предимно византийски) се интересували повече от своята собствена история и споменавали за съседите си дотолкова доколкото последните имали някакво отношение към нея. Други (арабските историци) били твърде далеч и техните сведения (поради своята не оригиналност и не автентичност) са твърде откъслечни, със своеобразен отблясък на баснословие и фантастичност.

Това е една от причините, която затруднява разрешението на въпросите, свързани с разпадането на славянската общност и формирането на отделните етнически групи (народи).

Друга трудност е различният подход, различните изисквания, различната сума от белези, поставяни като условие за наличието на дадена етническа цялост. Но тъй като тези белези никога не могат да получат равномерно и еднообразно разпространение в пределите на една етническа единица поради своето непрекъснато развитие, видоизменение, чужди влияния и специфично разпространение в географски аспект, то става напълно неизбежен субективният подход при разрешаването на този въпрос. В случая ние разбираме трудностите на археолозите, които въпреки многогодишния упорит и колосален труд не могат да „намерят” археологически многолюдния славянски народ преди VI в. от н. е. Тук ние разбираме защо се дават различни отговори на въпроса за окончателното разпадане на славянското единство и формирането на отделните славянски народности.

Ако формирането например на руската народност се отнася от някои изследователи към периода на образуването на Киевска Русия (IX—X в.) и утвърждаването на названието „Русь” (руси, Русия) по същото това време, то става ясно, че решаващо влияние в случая не е оказало единството на материалната култура на руския народ, каквото по това време не е съществувало в буквалния смисъл на думата, нито пълното единство на езика, което не може да се установи с положителност; решаващо влияние в случая е оказало наличието на някакво общонародно съзнание, което създало общото етническо название и самата руска държава. Но ако това общонародно съзнание било причината, трябва да се предполага, че то е съществувало и преди, а не се е появило заедно с държавата.

От всичко това следва, че ние сме свободни да се съгласим или да не се съгласим с посоченото по-горе мнение за образуването на руската народност, а също така и да се въздържим да изкажем собственото си становище по този въпрос.

Какъвто и отговор да се даде на въпроса за формирането на славянските народности, по-специално на руската и на българската народност, за времетраенето на този процес всички изследователи са единодушни, че той е свързан с разпадането на славянската общност и формирането на трите големи славянски групи: антската, склавинската и венедската. Несъмнено е също така, въпреки оценката която би могла да се даде на промените, настъпили през периода VI—IX в., че антите са предшественици или част от бъдещите руси, а склавините у византийските автори през VI в. (в тесния смисъл на думата) — бъдещите българи (славяно-българи, дунавски българи). Въпреки големите промени качествен скок няма. Това е историята на едни и същи народи. Затова В. Ключевски е прав, когато поставя началото на руската история в VI в., тъй като по-ранната история не му е известна.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар