// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Славяни и хуни заедно.

„Целта на всяка борба е победата.“

Нападения на славяните срещу балканските провинции на Византийската империя. По такъв начин стигаме до бурното време, за което в изворите е отбелязано, че склавините и антите, заедно с други варварски народи, означавани с названието „хуни”, ежегодно нападат и грабят пределите на Византийската империя. От всички тези исторически събития за нас са важни фактите: кога антите минават западно от Днестър и каква е ролята им в балканските походи и мястото им в историята на руско-българските взаимоотношения.

Първите сигурни сведения за нападенията на антите срещу балканските провинции на Византийската империя се отнасят обикновено към 527 г., което въобще е и първото зарегистрирано славянско нападение. Но изследователите не без основание считат, че славянските нападения и евентуално заселвания на Балканския полуостров започват няколко десетилетия по-рано, в самото начало на VI век или дори в края на V век. Тези предположения се основават на редица езикови, топонимични и други данни, но те нищо не могат да ни дадат за разкриване взаимоотношенията между южните и източните славяни, включително и предположението, че славяните действали съвместно с други племена или под името на други народи (гети).

За събитията от 527 г. Прокопий пише: „Когато Германовият чичо Юстиниан поел властта, антите, които живеели съвсем близо до склавините, преминали реката Истър с голяма войска и нахлули в ромейската земя. Не много преди това императорът бил назначил Герман за стратег на цяла Тракия. Той именно влязъл в сражение с неприятелската войска, разбил я напълно и избил почти всички. С този си успех Герман си спечелил голяма слава между всички люде и особено между тези варвари”.

На първо място тук трябва да отбележим, че датата на това събитие се отнася от редица изследователи не без основание към 518 г., първата година от царуването на император Юстин I, доколкото във всички ръкописи се чете името на този император.

Както казахме, с това нападение на антите се открива поредицата от славянските нападения на Балканския полуостров, засвидетелствани в изворите. Въпросът е, дали това е действително първото антско, и въобще славянско, нападение южно от Дунав? За събитията три години по-късно (тоест 530 г.) Прокопий пише: „През четвъртата година от царуването си императорът назначил тоя именно Хилвуд за стратег на Тракия, поставил го на стража при реката Истър и му заповядал да пази, щото тамошните варвари да не могат занапред да преминават реката, тъй като вече много пъти хуни, анти и склавини я били преминавали и нанасяли непоправими пакости на ромеите”.

От това съобщение става ясно, че нападението на антите от 527 (или 518 г.) не е единственото за периода преди 530 г. и дори не е първото; че началото на тези нападения трябва да отнесем най-малко поне с едно десетилетие по-рано. Но антското нападение от 527 г. е първото значително славянско нашествие върху империята и с него се започва решителната борба за господството над Балканския полуостров. Това личи и от съобщението на Прокопий за голямото впечатление, което то направило както на византийците, така и на славяните.

Че това е така, личи от редица места от изворите: „Хуни, склавини и анти почти всяка година, откак Юстиниан поел властта над ромеите, нападали Илирик и цяла Тракия — сиреч от Йонийския залив дори до предградията на Византион, а също и Гърция — и извършили непоправими злини на тамошното население”.

Вследствие засиления натиск на варварите, и предимно на склавините и антите, Юстиниан I бил принуден да вземе специални мерки за защита на дунавската граница. В 530/531 г. той назначил за стратег на Тракия енергичния и способен пълководец Хилвуд (Χιλβούδιος), който според повечето изследователи е славянин, и то ант. Поради това неговата личност и неговата съдба представляват за нас интерес.

Според Прокопий „Хилвуд бил един от придворните на император Юстиниан. . . През четвъртата година от царуването си императорът назначил тоя именно Хилвуд за стратег на Тракия, поставил го на стража при реката Истър и му заповядал да пази, щото тамошните варвари да не могат занапред да преминават реката. . . И Хилвуд станал толкова страшен за варварите, че те в течение на трите години, които прекарал на тази длъжност, не само никой не смогвал да премине Истър срещу ромеите, но, напротив, ромеите минавали често заедно с Хилвуд на отсрещния бряг, избивали и заробвали тамошните варвари. Три години по-късно Хилвуд както обикновено преминал реката с малобройна войска, но склавините го посрещнали с цялата си мощ. Завързало се ожесточено сражение, паднали мнозина от ромеите и самият пълководец Хилвуд. След това варварите могли да преминават реката винаги, когато пожелаели, и ромейските владения станали леснодостъпни за нападение”.

С името на пълководеца Хилвуд се свързва и един надпис върху мраморен кръст, намерен в Цариград (квартала Фенер), който гласи: „Тук почива Хиливудис, син на Санватиос, починал на 28 ноември, индиктион 7-и. (От) съпругата на Хиливудис”.

Тук има, известно несъответствие в хронологията, тъй като 7-и индиктион отговаря на 529 г. Но близостта във времето позволява да се допусне отъждествяване на двете лица. На същото място в своята „История” Прокопий говори за един друг Хилвуд, който бил ант. От това изследователите правят правдоподобния извод, както споменахме, че пълководецът Хилвуд също бил ант по произход. Това може да е така, но тук не трябва да се изпуска възможността, че той може да бъде и склавин.

В полза на антския произход на Хилвуд—Хиливудис (Χιλιβούδις) може да се приведе и името на баща му от цариградския надпис — Санват, Санбат (Σανβάτιος), макар само по себе си то може да не е чисто славянско и да ни насочва към юдейско-християнската древност или кавказката номенклатура. Но тук се привежда и едно друго обстоятелство, може би формално, но не маловажно, че според Константин Багренородни едно от старите названия на гр. Киев е Самватас (Σαμβατάς).

След всичко това може да се приеме като вероятно становището, че Хилвуд е ант. В такъв случай личността на Хилвуд—Хиливудис представлява за нас голям интерес: той е бил християнин, женен за византийка, изтъкнат ромейски пълководец, загинал в борба със склавините северно от Дунав, погребан в Цариград. От всичко това най-важен е изводът, че антите много преди 527 г. доближили устието на Дунав и влезли в преки отношения, враждебни или приятелски, с Византия, може би не по-късно от началото на VI век.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар