„Не разкривайте вашите грижи на зъл човек, защото никога няма да ви утеши.“

Симптоми на психичната атака.

Ние трябва да разгледаме външните изяви и видимите симптоми на психичната атака, за да сме в състояние да анализираме природата на тези атаки и да определим техния произход. Общоприето правило е, че диагностиката трябва да предхожда лечението. Има много и различни типове психични атаки и методите, които разкриват един от тях, ще са неефективни и безрезултатни спрямо друг.
Най-широко разпространената система на психична атака е тази, която произтича от невежия или злонамерен разум на наши събратя. Ние споменаваме невежеството наред със злонамереността, понеже всички атаки са мотивирани от преднамереността; пораженията могат да се нанесат инцидентно, като от поднесъл автомобил. Винаги трябва да имаме това предвид и не бива да приписваме злонамереност или порочност, ако чувстваме, че сме измъчвани или преследвани. Нашият гонител може също да е жертва. Не трябва да обвиняваме някого, че е злонамерен, ако сме се хванали за него, а той е стъпил на подвижна греда. Ние ще получим силно дръпване от ръцете му. При много хора това може да е окултна атака. Човекът, който я излъчва, не е непременно неин създател. Ето защо ние никога не бива да отвръщаме на атаката с атака и да се принизим до нивото на морала на нашите нападатели, а трябва да разчитаме на хуманни начини, които в действителност са също толкова ефективни и далеч по-малко опасни.
Хората влизат също в досег с Невидимото чрез въздействието, което оказват определени места. Някой, който не е истински медиум, но не е в достатъчна степен чувствителен към подсъзнателно възприемане на невидимите сили, може да попадне на място, където те са концентрирани под високо напрежение. Обикновено ние забравяме тези сили, въпреки че се движим сред тях, а те са нашата Вселена. Там, където те са съсредоточени, ние усещаме неясно (освен ако сме бавноразвиващи се) как нещо започва да ни оказва въздействие и да възбужда нашето подсъзнателно Аз.
При някои бариерата между съзнателно и подсъзнателно е толкова плътна, че те никога не осъзнават ясно какво се случва. Имат неопределеното усещане за натиск и общо физическо неразположение, което изчезва, когато напуснат съответното място. Като последица причината може никога да не бъде разкрита и да доведе до продължаващо с години разклатено здраве и нещастия.
По-често срещано явление, обаче, е появата на характерни сънища, които се наблюдават при психична атака с достатъчна мощ. Те могат да включват усещане за тежест върху гърдите, като че ли някой е коленичил над спящия. Ако е налице усещането за тежест, със сигурност атаката се излъчва локално, понеже тежестта е резултат от концентрацията на етерна субстанция или ектоплазма и е достатъчно осезателна да наклони везните на кантар, ако е възможно да я уловим и измерим. Направени са многобройни изследвания с материализиращи медиуми върху природата на тази осезаема и фина субстанция.
Чувството за страх и потиснатост е много характерно за психичната атака и е един от най-силните симптоми, които я предхождат и придружават. Изключително рядко атаката би могла да се появи „отникъде“, като следствие от меланхолия. Тогава не сме в нашето обичайно състояние на ума и тялото, а обстоятелствата внезапно ни запращат в разгара на невидима битка. Приближаващото окултно въздействие хвърля своята сянка върху съзнанието, още преди да се появи несъмнено пред не психичното. Причината за това е, че ние възприемаме всичко подсъзнателно преди да го проумеем, и една пълзяща сянка указва проникването на подсъзнателните сензори отдолу нагоре, прогресирането на атаката чувствително се покачва нервното напрежение и при определени обстоятелства, които ще разгледаме по-късно, може да се стигне до такова изхабяване на биологичните тъкани, че жертвата се превръща в безкръвна обвивка от кожа и кости и лежи постоянно тъй като е твърде слаба, за да се движи. Въпреки това обаче, не може да се открие и докаже никакво определено заболяване.
Подобен случай е един краен пример за безпрепятствено развитие към логическия завършек на атаката. Възможни са и други пътища на развитие. Устойчивостта може да е добра и атаката – неспособна да премине върху физическия план, а да се ограничи до онази граница между материята и разума, която ние възприемаме и усещаме на прага на съня. Това е едно ужасно преживяване, тъй като жертвата се страхува да заспи, а не може да се поддържа будна неограничено време. В резултат на изнемогата от страха и липсата на сън скоро следва умствено разстройство.
Нервното изтощение и умственото разстройство са по-широко разпространените последици от агресивната атака сред белите хора, тъй като поне в Европа нападателят не винаги може да доведе атаката до фатален изход за жертвата. Има обаче документи за случаи, когато жертвата умира от чиста уплаха.
Но в допълнение към чисто субективните феномени има също и обективни, ако атаката има определена степен на концентрация. Широко известен е феноменът на отзвука. При него това, което сполетява финото тяло, рефлектира върху тленната форма, така че след астрална свада по време на сън, се откриват драскотини и синини по физическото тяло, понякога с определена форма.
Специфичните миризми са друг симптом за наличие на астрална атака. Характерното зловоние на гниещо месо се появява и изчезва спорадично; но докато присъства, няма никакво съмнение за това, тъй като всеки може да го усети, независимо дали е медиум или не.
Друг любопитен симптом е наслагване на кал и тиня. Понякога отпечатъците са като че ли армия от плужеци е марширувала в стройни редици; понякога има голямо кално петно, а друг път – отчетливи стъпки, често с гигантски размер. Странни отпечатъци, идващи отникъде и отиващи за никъде, се наблюдават понякога, когато наоколо има сняг.
Съществува един интересен феномен, известен на окултистите като астрална камбана. Този звук варира от ясен камбанен звън до късо изщракване; наподобява на звука от удар по нащърбена винена чаша с острието на нож. Това често известява приближаването на нещо, което просто би могло да се появи и не е непременно вестител на злото. Това би могло просто да е почукване по вратата на физическия свят, за да се привлече вниманието на неговите обитатели към присъствието на някой отвъд, готов да им говори. Ако обаче това се появи редом с други симптоми на астрална атака, вече имаме силни доказателства за потвърждаване на диагнозата.
В тази връзка понякога се наблюдават също неописуеми избухвания на огън. Те оказват, че първичните, стихийни сили, а не човешките, са в действие. Съществуват и феномените полтьргайст, при които наоколо се хвърлят предмети, звънят камбани и стават други шумни прояви. Разбира се, в един и същ случай може да има многообразие от феномени.
Не бива никога да се пренебрегва възможността за естественото, материално обяснение, дори в случаи, където свръхестественият елемент е очевиден. Винаги трябва да се търси усърдно във всяка възможна посока, преди да решим, че някоя свръхестествена хипотеза заслужава внимание. Но от друга страна, ние не бива да бъдем толкова оплетени в примките на материалистични теории, че да отхвърляме психичната теория като работна хипотеза, ако тя показва някакъв шанс да бъде резултатна. В края на краищата доказателството, че пудинга съществува е, че можем да го изядем, и ако, прилагайки окултна хипотеза, ние достигаме до изясняването на случай, който е останал неразгадан от всички други методи, имаме достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на нашите доводи.
Ние трябва също да имаме предвид, че елементът на преднамерена ловка измама може да се срещне на най-неочаквани места. Има хора, които успешно се представят като жертви на окултна атака.
Например, фалшифицираните банкноти никога нямаше да влязат в обръщение, ако нямаше такова нещо като оригинални банкноти. Никога нямаше да хрумне на някого да представя измамни психични феномени, ако нямаше истински, които да служат като модел за измама.
Приемането на дадено обяснение трябва да се основава върху тежестта на доказателствата в негова полза, не върху отхвърлянето или предпочитанията относно неговите алтернативи. Не в болестите на мозъка и нервната система, нито в жлезите с вътрешна секреция, не в потискането на естествените инстинкти ще открием обяснението на всички случаи, при които е засегнат разумът. Човекът е нещо повече от тяло и разум. Ние никога няма да намерим разковничето към загадката на живота, докато не осъзнаем, че човекът е духовно същество, и че разумът и тялото са одеждите на неговите прояви.