„Не е важно колко знаеш, а как го знаеш.“

Северен ледовит океан и морета.

Северен ледовит океан (Студеното море). Най-малкият океан на Земята, разположен около Северния полюс между Евразия и Северна Америка. Площта му заедно с прилежащите морета е 14 788 000 км2, а обемът на водите – около 17 млн. км3. Най-голямата дълбочина е 4 975 м, а средната – 1 205 м.
Бреговата линия на океана е силно разчленена като най-големи заливи са Печорски, Обска губа, Енисейски, Нортън, Макензи, Амундсен и др. Островите имат континентален тип земна кора и заемат площ около 4 млн. км2. Най-големите от тях са Гренландия, Шпицберген, Францйосифова земя, Нова земя, Северна земя, Врангел и др.
Дънният релеф има сложен строеж. Системите от подводни възвишения разделят океана на Североевропейски и Арктически басейн. Шелфът е много широк (до 1 700 км) и заема 42% от площта на океана. Континенталният склон е разположен на дълбочина по- голяма от 200 м.
Част от глобалната система на средно океанските хребети са хребетите Исландски, Мона, Книпович, Гакел. Освен тях съществуват и хребети с континентален произход –Ломоносов, Менделеев, Алфа. Най-големите котловини са Макаров, Амундсен, Канадска, Бофорт, Евразийска и др.

Северен ледовит океан.

Характерните особености на климата се обуславят от високите географски ширини. През зимата над Северния ледовит океан се образува арктически антициклон. През лятото са устойчиви циклоните. Важна роля за формирането на климата имат по-топлите води, проникващи от Атлантически и Тихи океан. Най-големи течения са Норвежко, Нордкапско, Източно гренландско, Западно арктическо, Тихоокеанско.
Температурата на повърхностните води през зимата е от – 1°С до – 1,75°С, а средната соленост 31‰. Височината на приливите е до 1 м.
Под влияние на топлите течения само Норвежко и Баренцово море не замръзват. Районите, които през лятото се освобождават от леда, през зимата замръзват до дълбочина 0,8–2,0 м. Останалата част от океана е покрита с многогодишен дрейфуващ лед с дебелина до 4,5 м. Основната част от леда се изнася в Атлантическия океан от Източно гренландското течение. От шелфовите ледници на Канадския архипелаг се образуват ледени острови и айсберги с дебелина до 30–35 м.

Към Северния ледовит океан принадлежат 9 морета.
1. Баренцово море. Периферно море, разположено между Северна Европа и островите Вайгач, Нова земя, Францйосифова земя, Шпицберген. Площта му е 1 405 000 км2, а обемът на водите – 322 000 км3. Максималната му дълбочина е 600 м, а средната – 229 м.
Климатът е смекчен от влиянието на течението Гълфстрийм и морето не замръзва. Срещат се плаващи ледове и малки айсберги. Солеността е 32–35‰, а максималната височина на приливите е 11 м. Морето е наречено на името на холандския мореплавател от ХVІ в. Вилям Баренц.
2. Море Бофорт. Море край бреговете на Северна Америка между н. Бароу (п-ов Аляска) и Канадския арктичен архипелаг. Площта му е 476 000 км2, а обемът на водите – 478 000 км3. максималната му дълбочина е 4 683 м, но в по-голямата си част е разположено върху шелфа. Температурата на водата варира от 1,4°С през лятото до – 1.7°С през зимата. Солеността е 30‰. В близост до устието на р. Макензи са открити находища от нефт и газ. Морето е наречено на името на английския адмирал Френсис Бофорт.
3. Бяло море. Разположено е между Колския п-ов и п-ов Канин. Площта му е 90 000 км2, а обемът на водите – 8 000 км3, максималната дълбочина е 340 м, а средната – 89 м. Най-големи острови са Соловецките. Солеността е 20–30,8‰. Температурата на водата през лятото е 7–15°С, а през зимата – 1,7°С. От ноември до май морето се покрива с плаващи ледове. Височината на приливите е до 10 м.
4. Гренландско море. Периферно море, разположено между островите Гренландия, Исландия, Ян Майен и Шпицберген. Площта му е 1.2 млн. км2. Максималната дълбочина е 4 846 м, а средната–1 444 м. Температурата на водата варира от -1°С до 2°С през м. февруари до 0–6°С през м. август. Височината на приливите достига 4.4 м. Солеността е 32–35‰.
5. Източно сибирско море. Периферно шелфово море, разположено между Азия, Източносибирските о-ви и о. Врангел. Площта му е 926 100 км2, а обемът на водите–60 700 км3. Максималната дълбочина е 358 м, а средната – 66 м. Температурата на водата е между – 1 и 1.8°С, а солеността варира от 10–15‰ в близост до устията на реките до 28–30‰ в централната му част. Почти през цялата година Източно сибирско море е покрито с ледове. Корабоплаването е възможно само няколко седмици през годината в близост до бреговете.
6. Карско море. Периферно море, разположено между Азия и островите Вайгач, Нова земя, Францйосифова земя и Северна земя. Площта му е 893 400 км2, а обемът на водите – 101 000 км3. Почти изцяло морето е разположено върху шелфа. Максималната му дълбочина е 620 м, а средната – 113 м.
Климатът е арктичен. Температурата на морската вода е – 1.75°С през зимата. Солеността варира от 8 до 33,5‰ . Височината на приливите е 0,3–1,2 м.
7. Море Лаптеви. Периферно море между п-ов Таймир и островите Северна земя и Новосибирски. Площта му е 650 000 км2, а обемът на водите – 403 000 км3. максималната дълбочина е 3 347 м, а средната – 578 м. Температурата на повърхностните води е от – 1.7°С до 0,8°С. Солеността варира в широки граници в зависимост от сезона, речния отток и топенето на ледовете–от 5 до 34‰. Височината на приливите е от 0,5 до 2 м. Морето е наречено на името на руските арктически изследователи Дмитрий Я. Лаптев и Харитон П. Лаптев.
8. Норвежко море. Периферно море, разположено между Скандинавския п-ов, Мечи о-в и островите Ян Майен, Исландия, Фарьорски и Шетландски. Площта му е 1 383 000 км2, а обемът на водите – 2,4 млн. км3. Максималната му дълбочина е 3 970 м, а средната – 1 742 м. През морето преминава топлото Норвежко течение и то не замръзва. Температурата на повърхностните води през м. февруари е 2–7°С, а през м. август 3–12°С. Солеността е 34–35,4‰. Максималната височина на приливите е 3,3 м.
9. Чукотско море. Периферно море между Азия и Северна Америка. Чрез Беринговия проток се свързва с Берингово море, а чрез протока Лонг – с Източно сибирското. Площта му е 590 000 км2, а обемът на водите – 45 400 км3. Максималната му дълбочина е 1 256 м, а средната – 77 м. От октомври – ноември до май – юни морето е покрито с лед, дебел от 1,5 до 10 м. Температурата на повърхностните води през зимата е – 1.7°С, а през лятото варира от 3 до 12°С. Солеността се изменя в граници от 24 до 32,5‰. Височината на приливите достига 1,5 м.
За първи път през 1648 г. Семьон Дежньов е отплавал от река Колима на Арктика до река Анадир на Тихия океан, но неговият маршрут практически не е бил използван през следващите 200 години. През 1728 г. Витус Беринг и през 1779 г. капитан Джеймс Кук, навлизат в Чукотско море откъм Тихия океан.