// Вие четете...

Човешката душа

Свързаност и общуване на хората.

„Трима живеят мирно, когато двама от тях отсъстват.“

От време на време ставаме свидетели на опити в човешкото мислене и политика за преминаване към по-егалитарно общество, но те отново и отново биват осуетени от групови конфликти, отбраняващи се елити, конкуренция, привличане на ресурси към себе си и изграждане на свои собствени мрежи от „себеподобни“.

Обезпокоително е колко много от хората в по-зряла възраст регистрират в последните години съществени промени в чувството за свързаност с колегите на работните си места. Това е следствие на подкопаването на всичко онова, което преди подкрепяше „груповата съзнателност“, заменена днес от бизнес модела на конкуренцията, на девиза „Аз съм на първо място“ и на вечния недостиг на време. Първа жертва на този модел стана времето, което преди се отделяше за колегиално обсъждане на проблемите. Сега редовно трием купища електрони писма, без много, много да се замисляме върху тях, защото имаме нещо по-спешно на главата си. Електроните комуникации са лишени от емоцията на гласа и изображението на лицето, а именно последните стимулират амигдалата в мозъка, която е отговорна за начина по който тълкуваме и „усещаме“ общуването. Не знаем дали човекът, който ни изпраща съобщението, е настроен хумористично, критично или е под напрежение. Освен това, в сегашните работни среди, постоянно се правят реорганизации, сменят се колегите, накърнява се чувството за стабилност, и всичко това, единствено и само в името на конкуренцията и повишаването на ефективността.

Различните чувства, които се пораждат от живота в един сътрудничещ си или конкуриращ се свят, се отразяват на нашето съзнание, ценности и работата на мозъка и тялото ни. Погрешен е акцентът в самата конкуренция за поставяне на цели; тя настройва хората един срещу друг. Нима наистина желаем такава бездушна „ефективност“? Предизвикателството е сериозно, защото не бихме искали да я заменим и с не ефективна, ниско качествена система. Необходимо е цялостно да преосмислим начина, по който се организираме, за да създадем далеч по сътрудничещи си взаимозависими мрежи.

Съществува още една причина взаимовръзките наоколо да са така накъсани: сега се налага да работим с твърде много различни групи от хора. Преди десет хиляди години хората са израствали в своята група, познавали са всички около себе си, от деня на раждането до деня на смъртта си. Взаимоотношенията са почивали на честността, на приноса към групата, на последователността в поведението. В отношенията ни днес значение имат предимно беглите впечатления. Хората често се чувстват като актьори на сцена, а животът им все повече заприличва на представление; постоянно очакваме да чуем положителна или отрицателна оценка, а критиците са навсякъде около нас.

Вместо да се опитваме да впечатлим хората с талантите, уменията и положението си, имаме възможност да приложим друг подход към укрепване на добрите взаимоотношения, който може да ни направи всички по-щастливи. Изграждането на топли отношения с хората е ключов елемент за щастието и чувството ни за благополучие. Създали сме обаче общества, които нито ни учат, нито вдъхновяват за такъв тип поведение. Дори развлеченията приковават вниманието ни чрез насилието опростенческото противопоставяне на доброто и злото.

Сигурно вече сте осъзнали, че много от качествата, които еволюцията ни е дала, могат да бъдат едновременно благословия и проклятие; същото е и при взаимовръзката между хората. Напоследък при нея е, че когато се чувстваме отделени, изолирани, самотни, нежелани и необичани, винаги силно страдаме. Освен това нуждата ни да усещаме връзката си с другите хора, ни кара да се сравняваме с тях, да се питаме дали си приличаме и да се мерим според техните стандарти. Дали сме приети, дали имаме свое „място под слънцето“, дали сме част от екипа? Или сме аутсайдери, които постоянно трябва да се доказват? В зависимост от възходите и спадовете в настроението си ние можем да се чувстваме или част от социалния свят, в който живеем, или отхвърлени от него. Когато изпаднем в депресия, изпитваме остро чувство, че не принадлежим на този свят, че сме отделени от останалите; а това може да бъде изключително болезнено. Предизвикателството е да се научим да разбираме тези аспекти на своята личност и да развием способност за чувства и поведение, което улеснява връзките и отношенията ни с хората, и след това да ги прилагаме на практика.

В много духовни традиции хората се фокусират върху връзката си с духовните същества. Будизмът, например, учи човека да се съсредоточи върху връзката си с Буда, с общността и с учението, които заедно са известни като „трите скъпоценности“. В същото време не бива да превръщаме връзката с другите в наркоподобна зависимост или мания. Можем да се научим да приемаме и отделността си. Но това ще ни се отдаде много по-лесно, ако в съзнанието си храним добронамереност и топлина към самите себе си.

Друг недостатък на необходимостта ни да принадлежим на малки групи от хора е това, че за да се чувстваме свързани с тях, понякога ни се струва, че трябва да се откажем от индивидуалността си и да се слеем с общността, нахлузвайки ценностите, нагласите и поведението на другите, само и само да заприличаме на тях. Обличаме се като хората около себе си, ядем същата храна, слушаме същата музика, възприемаме същите религиозни ценности. Когато обърнем поглед към други култури и се замислим, например, за онези манифестации, на които еднакви деца размахват еднакви знамена и скандират лозунги в прослава на президента или председателя, можем лесно да заключим, че тези същества са с „промити мозъци“. Виждаме как някои хора се оставят да бъдат водени като овце и сляпо се подчиняват на някоя външна воля. Но същевременно не осъзнаваме, че от своя страна сме жертви на същия натиск, че нашите ценности също са ни дадени наготово, че ако живеехме в такава култура, щяхме най-вероятно и ние да се държи по същия начин – да размахваме знаменца и да скандираме лозунги. Защо, мислите, модерната индустрия печели милиарди? Защо хората постоянно се сравняват един с друг и искат едни и същи неща? Откъде идва желанието ни тялото ни да изглежда по определен начин? Всички се поддаваме на груповите норми именно заради нуждата да чувстваме връзката с другите. Но, разбира се, това носи своите рискове. Един от най-очевидните е опасността за Аза. Конформизмът може да доведе и до трибализъм, а той от своя страна, може да стане (и вече е станал) източник на най-чудовищни злодеяния. Само през последния век заради войни и конфликти хората са избили двеста милиона представители на собствения си вид, да не говорим за всички онези, които са били подложени на изтезания, мъчение, плен и насилие.

И така, виждаме, че нуждата от взаимовръзка стои в корена на някои от най-прекрасните чувства, които можем да изпитваме, и че чрез сътрудничество и взаимна подкрепа можем да постигнем изключително много. В същото време обаче тя може да породи и най-големите ни кошмари: отчуждение, дълбока самота, отчаяние, разрушения, трибализъм и омраза. Следователно, нашето предизвикателство е да опознаем както важната роля, така и опасностите, криещи се в необходимостта и желанието ни за взаимовръзка с другите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар