„Което не може да се излекува, трябва да се търпи.“

Егрегориалното водачество. Нека първо си припомним какъв е смисъла на думата „егрегор“? Това е, например, механично съединение на няколко части в едно цяло или съединение на няколко машини за работа в комплекс. А за хората, това означава „съединение“ (единение).

Егрегориалното водачество може да се осъществява по отношение на конкретен човек от страна на взаимно не антагонистични егрегори. Като правило, времето на живот на такива егрегори може да превъзхожда времето на живот на човека. Водачеството се осъществява по дългосрочна стратегия на някакъв егрегор и започва още в периода на образуване на личността на човека в детството. Тоест, просто казано, егрегора, обладавайки собствен интелект (който е много по-мощен от интелекта на един човек), сам пред себе си поставя някакви задачи изискващи от него участието на човека. Такъв човек егрегора си намира сам. И с цел постигане на определени цели той „коригира“ дейността на такъв човек в течение на целия негов живот: учи, подсказва, помага, пази и т.н.

А тъй като е трудно да намира „на готово“ възрастен човек за конкретни цели, то за егрегора е по-лесно да подготви такъв нужен му „специалист“ от детските години. Така, например, будисткия егрегор създава и готви за нужния срок новия Далай-лама.

1. Може да породи у човека илюзия за лична мъдрост и далновидност. А именно чрез егрегора за човек става достъпен личния опит и възможности на много хора от много поколения. А от доктрината за обществено управление е известно, че не трябва да си създаваме илюзии, защото рано или късно те ще се развеят „като сън, като утринна мъгла“. Илюзиите ще изчезнат, а разочарованието (а може да се окаже и голяма беда) няма да е илюзорно, а напълно реално.

2. Егрегорът огражда човека от ситуации, в които неговата лична недееспособност би станала очевидна. Това води до това, че такъв човек не само смята себе си за мъдър и непогрешим, но той се оказва неспособен да преодолява грешки, да преосмисля свои решения и действия, да преодолява трудности и поражения.

3. В резултат може да стане не само самозалъгване за „собствената мъдрост“, но и умишлено или неумишлено залъгване с тази мъдрост на околните, тъй като статистиката като цяло ще свидетелства практически за безгрешността на вземаните решения и действия на човека, който „е воден“ в живота от егрегора. Това ще доведе множество хора до мнението: „Не трябва да се мисли! С нас е този, който ще реши всичко вместо нас!“. А това вече е крайната степен на тълпо–“елитаризма“. Но когато „мъдрия фюрер“ все пак допусне грешка, то последствията могат да бъдат много сериозни и даже катастрофални.

4. Привежда човека към енергетична зависимост от егрегора, под въздействието на който той е раснал и порастнал. Този механизъм на въздействие е описан в предишната публикация за маговете.

5. Енергийната зависимост се подкрепя с информационна зависимост, а по-точно „информационна неволя“ или „информационно ограничение“. Работата тук е в това, че егрегора е ограждал своя подопечен през целия му живот от съприкосновения с егрегориално чужда и егрегориално неприемлива (по „мнение“ на егрегора) информация. В такъв образ „подопечния“ е знаел само това, което е искал егрегора. И даже ако „подопечния“ на егрегора човек има много цялостен характер и цялостен мироглед, развита култура на мировъзприятие и мислене, все едно, той пак ще бъде ощетен. Неговият ущърб ще се изразява в това, че в неговия вътрешен свят практически няма да има информация, която няма да се приеме от егрегора – господар на този човек. Егрегора от раждането е ограждал човека от такава „чужда“ и „неразрешена“ му информация. И в случаите, когато човек все пак ще се сблъсква с такава егрегориално неприемлива за него информация, то нейното възприемане и отработка ще бъдат такива за човека: – или ще се деформират; – или ще се изкривят; – или ще се блокират.

Причините за това се явяват:

– възбуждането на неговата психика от страна на егрегора, който „води“ такъв човек в живота;

– появата у човека на натрапване на друга тематична информация, различна от тази, която му е нужно да възприема и обработва;

– блокиране на неговата памет от страна на егрегора;

– настъпване на енергиен дискомфорт, което води до нарушение единството на емоционалния и смислов строеж на душата, а това на свой ред няма да позволи да се обработва необходимата информация в нужния вид.

Някъде през 70-те години излезе филма „Още веднъж за любовта“. Тогава той бе много популярен. Ролите на главните герои изпълняваха Доронина, Лазарев, Ефремов … Него и сега понякога го показват по телевизията. Та в този филм има една сцена, когато ядрените физици се „натряскват“ в квартирата на някой си след успешните изпитания, които са се състояли на обекта „алфа“. И там, тогава още млад, Ширвиндт подпийнал се жалва на Доронина, че той не е станал знаменит, а се явява само изпълнител на чужди мисли и планове, макар … И по-нататък той дава такъв образ за себе си (натам продължава не цитата, а смисъла): „Вървял трамвая по релсите, спирка. Малчугана отишъл на училище. Трамвая продължава по-нататък. Спирка: премия на олимпиадата за ученици по физика. Спирка: успехи в спорта. Спирка: завършил училище с медал. Спирка: успешно постъпил във „физ.тех“. Трамвая върви ли върви. Всички се възхищават на успехите. Курсови работи, прекрасна диплома, блестящо завършване на ВУЗ. Спирка: взели го на престижна работа в престижния НИИ …И изведнъж трамвая се счупил и повече не върви, спрял завинаги. Нищо не се получава, неудачи, придвижване няма, започнал да се изпуска … и т.н.“. Ето един образ на егрегориалното водителство за случая, когато съответстващия „ширвиндтовски“ егрегор държи човека само в режим на потребление, слава, комфорт и не го учи да преодолява трудности, неудачи, да създава нещо ново. И се получава, че такъв човек върви по живота, „вози се в трамвая“, който го „вози по релси“, всичко в него е добре … добре …. А после „бах-трах“ – и всичко тръгнало наопаки. А защо? Еми човека се е оказал неготов.

Оттук още един по-важен извод: Не трябва да се боим от някаква информация. Та нали тя съществува обективно. И когато някой казва: “изключете телевизора“, по който мерзавците „напълно сериозно“, разсъждават за това, трябва или не трябва да вземат данък от проститутките, „да забранят някаква партия или движение“ (неудобни за Двореца), „да не пускат“, „да не разрешават“ и т.н. „не“, то всичко това са глупости, тъй като информацията съществува обективно. Със забрани нищо няма да се реши и измени. Изходът в този случай е един – да се дава на хората друга информация, такава, която би разобличавала мерзостта и лъжата на всичката глупава („тъпа“, „проста“) информация (а тя е следствие на несправедливата концепция), за да му е противно на човек да се докосва до тази мерзостна информация.

В резултат на всичко изложено горе може да се разбере, че личността на такъв човек в информационно отношение представлява сама по себе си само повече или по-малко пълен фрагмент на егрегора, който го „води“ в живота. Този фрагмент е въплътен в биомасата на човека, който се явява „подопечен“ на своя егрегор – хазяин. И този фрагмент не съдържа в себе си никаква друга информация, освен тази, която е „определил“ за своето съществуване този егрегор. Затова волята на такъв човек не е свободна. Той е неволник на егрегора, тъй като не може да излезе от пределите на това, което може да му предостави „неговия егрегор“, който го „води“ в живот на касета, на която е записана само тази информация, която ще приеме дадения егрегор. И тази информация на „касетата“ егрегора я пази както от изпиране, така и от запис на несвойствена, неразрешена (по „мнение“ на егрегора) за човека информация.

Ако при това на личността на такъв воден от егрегор човек са свойствени магически, или други „свръх способности“, то това е само частност, тъй като такъв човек няма да престане да бъде неразделна част на „своя“ егрегор, а фактически – негов неволник, защото този егрегор е сформирал и личността на своя „подопечен“.

Но Човека с голяма буква трябва да има достъп до всяка информация. И това е първото необходимо условие за това, че той да може да претендира, че ще бъде наместник на Бога на Земята. Такъв достъп до всякаква информация (а фактически свобода на волята) неволника на егрегора може да придобие само в случай, ако стане невъзможно да се блокира в неговата психика допуска до егрегориално чужда информация. Само след това той ще може на основата на станалата му достъпна информация съзнателно да построява своето поведение. Но сам, самостоятелно, „подопечния“ неволник на егрегора, който го е „водил“ в живота, не може да направи това – той няма „в главата“ си необходимите „информационни модули“, тъй като егрегорът го е оградил от такива модули, а самият егрегор не е и мислел да ги дава на своя „подопечен“. Затова без странична помощ тук няма да се размине. Такава помощ могат да окажат:

– другите хора, които биха разбирали сложната ситуация и биха били способни на практика да оказват такава помощ;

– Бог, който директно може да се намесва в ситуацията и да направи всичко необходимо. При това трябва да се разбира, че Божията милост се оказва на човек от Бога не защото няма какво да прави, а се реализира по целесъобразност, определяна от самия Бог.

Но и в двата случая трябва да се има предвид, че след оказване на помощ на човека – неволник на егрегора по някакъв начин ще се измени и неговия егрегор – господар. Всички хора трябва да знаят, че егрегора може да „подхване“ и „отнесе“ личността на човека, насочвайки неговите усилия на неговата личност към цели, които знае егрегора, но които са неведоми за човека. Така океанския поток отнася лодката с рибаря. Вярно е, рибарят в този случай има свободна воля, защото може да предприеме някакви усилия. Но ако рибарят е лишен от знания за своето място в потока и е лишен от енергийни възможности да реализира своята свобода на волята (няма весла, платно, бензин), то той е обречен и океанския поток ще го отнесе неведомо къде. Човек трябва да знае: свободата на волята – това е самодисциплина в избора на цели и в изпълнението на възможностите.

Ето всички „борци за свобода“ искат: „Свобода! Свобода!“. А попиташ ли ги какво е това „свобода“, те няма да могат да отговорят. Но след тях идват също не мислещи „борци“. Свобода от какво? Нали в Мирозданието всичко е взаимозависимо и взаимно обусловено. И в този смисъл у човека няма никаква свобода, освен една. Свободата на човека се заключава само в едно: със своите индивидуални рецептори да възприема заобикалящия свят: на един му е топло, на друг – хладно; на един – сладко, на друг – не много; на един шумно, на друг – тихо … и т.н. Толкова! Нататък, за каквото и да се хванеш, никаква свобода няма. Даже осмислянето на всякаква получавана от човека информация зависи от мерите на неговото разбиране, т.е. от алгоритъма на обработка на главния мозък на постъпващата в него информация. А тази мяра (този алгоритъм) се формира у човека под въздействието на много фактори (обучение, възпитание …), в т.ч. и под въздействието на егрегорите.

През 1988 година Адин Штайнзалц (евреин от Израел, духовен равин на всички евреи в Русия) на срещата с академик Велихов (и други) в Руската Академия на Науките чел лекция за Талмуда (Штайнзалц превел на руски език Вавилонския Талмуд), където той заявил, че човек според талмуда може да бъде само в две състояния:

1. Свобода.

2. Тоталитаризъм.

При това той дал определение на тези две състояния:

Тоталитаризъм (лат: totalis – всичкия, пълен, цял) – съпреживяване на друга душа, други души, т.е. да живее по съвест, нравствено, по човешки, т.е. в единение с другите хора.

Свобода – отказ от съприкосновение с друга душа (души), отказ от съпреживяване.

Ето – изберете си всеки за себе си, в какъв режим вие искате да живеете сред хората.

Тук е уместно да напомним, че всяка дума – това е съответстващ код, това е мярата на някакъв предмет или явление. Винаги вниквайте в смисъла на думата до самата й същина и тогава ще разберем много неща. Особено това се отнася за използването на чужди думи. Например, сега е модна думата „толерантност“. Звучи ефектно, красиво. Но в превод тя означава „търпимост“.

Искате ли да сте „толерантни“? Е, тогава търпете безкрайно цялата днешна глупост …