// Вие четете...

Управлението

Световното правителство.

В съвременните Съединени Щати в действителност има две правителства: има установеното от закона правителство и съществува независимо, не контролирано и неподдаващо се на координация правителство във вида на Федералния Резерв, изпълняващо паричната власт, която е закрепена от Конституцията към Конгреса. Райт Патман (1893–1976), член на конгреса на САЩ (1928–7976), председател на комитета по банките и валутата.

Световната финансова олигархия и войната. Темата за ролята на лихварите в подготовката и разпалването на Първата и Втората световни войни е крайно многостранна. Например, в подготовката на Втората световна война голяма роля играе ФРС на САЩ. Известно е, че страните от Антантата, тоест преди всичко Великобритания и Франция силно задлъжнели на Америка в годините на войната. Общо този дълг се оценявал на 10 млрд. дол., което по онези времена представлявало астрономическа сума. В крайна сметка, това било дълг към банките от ФРС. Поради неспособност да погасяват този дълг за сметка на вътрешни ресурси страните победители започнали да провеждат твърда линия спрямо победената Германия: те искали от нея да плати репарации, за сметка на които се надявали да се разплатят с Америка, по-точно — с банките от ФРС. Репарациите били определени на 30 млрд. дол., което било непосилно за разорена Германия.

Твърде големият натиск върху Германия от страна на победителите, зад които стояли лихварите, предизвикал в тази страна движение за преразглеждане на следвоенния ред (наложен с Парижкия мирен договор). Световните лихвари използували тези настроения, за да издигнат на власт Хитлер. Хитлер бил необходим на световните лихвари, за да започнат подготовката на Германия за война против СССР. Без финансовата помощ на банкерите, която те започнали да оказват от 1929 г., на Хитлер едва ли би се отдало да дойде на власт през 1933 г.

Подробен списък на банкерите, които предоставяли пари на партията на нацистите през тези години, може да намерите в книгата на Сергей Кремлев „Русия и Германия: заедно или поотделно? СССР на Сталин и райхът на Хитлер“. Ще дадем само един фрагмент от тази книга, имащ отношение към нашата тема: „… списъкът на банките и фирмите, помагащи на райха на фюрера да се изправи на крака, изглежда като справочник на ционисткия капитал в САЩ. Банкерът Лимен, банкерите Лазари от САЩ и Лазари от Лондон, Макс Варбург от Хамбург и брат му Феликс от Ню Йорк… многогодишния глава на Световния еврейски конгрес Наум Голдман в своята книга «Шестдесет години от живота на един евреин» не скрил, че докато едни еврейски фирми искали да организират международен икономически бойкот на райха, други еврейски фирми го провалили. Не бивало да подвеждат германските контрагенти. Както еврейските, така и арийските“.

След идването на нацистите на власт световните лихвари започнали да оказват разнообразна финансова помощ на новия режим, подготвяйки го за война, подтиквайки Хитлер, преди всичко, към нападение на Съветския съюз. В официален отчет на министерството на търговията на САЩ от средата на 1930-те години се отбелязва, че германската промишленост е получила от американски корпорации и банки през периода 1930 — 1935 г. над 1,5 млрд. дол. като инвестиции и кредити.

Към момента на началото на Втората световна война инвестициите на отделни американски корпорации в икономиката на Германия се състояли от (в млн. дол. от онова време): „Стандарт Ойл“ — 120; „Дженерал Моторс“: — 35; Ай Ти Ти — 30; „Форд“ — 17,5. общият обем на инвестициите на американски компании в Германия в навечерието на войната достигнал 800 млн. дол.

Даже когато САЩ влезли във войната, сътрудничеството на американските корпорации и банки с нацистите не престанало. Безусловно, това сътрудничество се осъществявало при снизходителното бездействие на държавните власти на САЩ, които се намирали под пълен контрол на лихварите.

Ето какво по повод на такова бездействие е казано в една публикация: „31 декември 1941 г. от ръководствата на ред корпорации, най-голямата от които била «Стандарт Ойл», в държавния департамент на САЩ… постъпило писмо с молба за разяснение, кои страни и кои именно предприятия следва да се смятат като субекти, сътрудничеството с които не се разрешава. В отговор от 6 януари 1942 г. се казва, че държавният департамент още не е решил въпроса със списъка на враговете и техните съюзници. По-късно Конгресът на САЩ обявил, че с президентски указ от 13 декември 1941 г. се допускат сделки, по принцип забранени в закона за търговия с врага, ако за това не е получена специална писмена забрана от ръководството на министерството на финансите на САЩ. Освен това, съгласно горе посочения указ, националното правителство на САЩ можело официално да издава на американските предприятия и техните собствени обединения специални разрешения за осъществяване на сделки с компаниите, намиращи се в разпореждане на нацистите и техните съюзници. Издаването на такива разрешения ставало в американското министерство на финансите по време на цялата Втора световна война. Въпреки онази вреда, която нанасяли подобни разрешения на икономиката и отбранителната способност на самите САЩ. Така, на многонационалната американска телефонна корпорация Ай Ти Ти, която се намирала под закрилата на разузнавателните служби на САЩ, след влизането на Америка във войната, официално било разрешено да продължи търговията си с Италия, Германия и Япония чак до края на 1945 г. така Ай Ти Ти взела участие в организацията на крайното производство на управляеми авиобомби и усъвършенствуване на бомбардировачите, които унищожавали градовете и въоръжените сили на съюзниците“.

В сътрудничество с нацистите също така участвували американските банки, на първо място „Чейз Нашънъл“ и „Сити Нашънъл“.

Да разгледаме по-подробно дейността на първата от тях, принадлежаща на клана Рокфелер. Парижкият отдел на тази банка имал кореспондентски отношения с една от ключовите банки на нацисткия режим — банката на Шредер, обслужваща сметките на подразделенията на СС. Същата „Чейз Нашънъл“ организирала продажбата на територията на САЩ на немска валута, при това за повишаване на курса на тази валута банката провела широка рекламно пропагандна акция за прослава на Хитлер и неговите оръжия. Интересно е, че марки е можело да се купят от банката и по преференциален курс. За това е било необходимо да се представи на рокфелеровата банка гаранционно писмо с обещание, че тези марки след това ще бъдат инвестирани в германската икономика. Писмото се придружавало от справка от немското посолство във Вашингтон потвърждаваща, че даденото лице поддържа политиката на нацистките власти в Германия. „Чейз Нашънъл“ съвместно с Парижко Холандската банка осъществявала операции със злато и скъпоценни камъни, които нацистите ограбвали в концентрационните лагери.

През това време, докато банката на Рокфелерите си сътрудничела с нацистите, един от Рокфелерите — Нелсън — бил сътрудник на разузнавателната служба на САЩ, която работела против Германия.

В сътрудничество с Третия райх била замесена също така „Юнион банкинг“, която била съвместно предприятие на американските милиардери Хариман и немския индустриалец Тисен.

Би било твърде опростено да смятаме, че световната финансова олигархия в годините на Втората световна война е действала в единен блок, че между отделните й групи е нямало противоречия по повод целите, плановете и способите за водене на войната. Преди всичко, се набива на очи противоречията на английския капитал (представен от Ротшилдите) и американския капитал (представен от Рокфелерите). Първият се опирал на мощна колониална империя и статута на Лондон като световен финансов център. Вторият се стремил да отнеме от английския капитал тия две преимущества. Ето какво пише по повод на това, щателно маскирано противостоене на двете групи на световната олигархия, френският писател и банкер Жак Атали: „Американците и англичаните водели преговори (продължили цели три години) за бъдещото съвместно управление на света, неговите парична и търговска системи… Условията на сделката са безпощадни: всяка военна поддръжка на Лондон от Вашингтон се оказвала в замяна на политически отстъпки от страна на фунта в полза на долара. Военните кредити укрепили хегемонията на долара, който легнал в основата на всичко, макар за това никъде да не е написано“.

Жак Аттали. Периодът от три години, който се споменава в цитата е през 1941 — 1944 г., той завършва през лятото на 1944 г., когато в Бретон Уудс (САЩ) била проведена конференция, която закрепила хегемонията на американския долар в следвоенната световна финансова система.

Всестранният анализ на способите и формите на сътрудничество на банките и корпорациите на САЩ с Третия райх е много обширна тема, която излиза извън рамките на тези публикации за световното лихварство. Повечето изследователи, докосвали се до дадената тема, правят примерно еднакви изводи:

а) Втората световна война е била подготвена от световната финансова олигархия;

б) през годините на войната отделните „национални“ групи на финансовата олигархия активно си сътрудничели (даже ако те се отнасяли към държави, намиращи се във война);

в) държавните власти на воюващите страни фактически не възпрепятствали това „сътрудничество“, понеже се намирали в голяма зависимост от световната олигархия;

г) световната финансова олигархия сериозно се обогатила от Втората световна война, в това число и за сметка на сътрудничество с Третия райх;

д) полагащата се оценка на ролята на световната финансова олигархия в разпалването на Втората световна война и нейното „сътрудничество“ с Третия райх след края на войната (преди всичко на Нюрнбергския процес) не била направена;

е) в продължение на всичките десетилетия от края на Втората световна война световната финансова олигархия е правила и продължава да прави всичко възможно, щото правдата за нейната роля в разпалването на войната да не стане достояние на широката общественост (тоест осъществява целенасочена фалшификация на историята на Втората световна война);

ж) заедно с това между отделните групи на световната финансова олигархия се наблюдавали определени противоречия, свързани със стремежа за доминиране в световната финансова система през следвоенния период; английската финансова олигархия излязла от войната отслабнала, а американската финансова олигархия заела доминираща позиция (което било затвърдено в решенията на Бретон Уудската конференция през 1944 г.).

Впрочем, още веднъж ще отбележим, че понятието „американска“, „английска“ и т.н. олигархия е достатъчно условие. Под „американска“ олигархия се има предвид онези лихвари, които са имали и имат дял в акционерния капитал на Федералния резерв. Сред тия акционери има и такива, които не се явяват юридически и физически лица, отнасящи се към юрисдикцията на САЩ. Много изследователи считат, че в капитала на ФРС основната част принадлежи на английските банкери.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар