// Вие четете...

Управлението

Самоубийство заради „свръхсекретна програма“.

„Еднакво недостойно е за разумния човек и да желае смъртта, и да се страхува от нея.“

Нюрнбергските процеси разкриха какви експерименти с контрол върху съзнанието е правила нацистка Германия върху затворници от еврейските концентрационни лагери, както и върху военнопленници. В резултат от процесите са осъдени 23 германски лекари и е издадено разпореждане никога да не се използват хора по такъв начин.

През 1953 година д-р Франк Олсън, учен, работещ за ЦРУ, е намерен мъртъв на тротоара пред един нюйоркски хотел. От Управлението правят всичко възможно да покрият бързо обстоятелствата около смъртта му; въпроси остават без отговори и целият случай остава забулен в тайнственост до 1975 година, когато най-сетне се разбира, че Олсън е един от мнозината нищо неподозиращи хора, на които е даден ЛСД. Той е бил част от експериментите с наркотици и се твърди, че ЛСД е един от главните фактори, допринесли за самоубийството му.

В една статия в „Сънди Мейл“ през 1998 година Кевин Даулинг разкрива, че и тази версия вероятно е лъжа, за да се замаскира убийство на д-р Ерик Олсън. Синът на жертвата е обяснил на автора в телефонен разговор, че споделя мнението на Даулинг. През 1994 година тялото на баща му е ексхумирано след съдебно разпореждане и екип, оглавяван от Джеймс Старс, професор по право и съдебна медицина в Националния център по право към Университета „Джордж Вашингтон“, изследва трупа. Първата аутопсия, извършена – както се твърди – от ЦРУ, констатира, че по трупа има порезни рани и ожулвания, причинени от минаването през стъклото на прозореца, откъдето уж е скочил. Втората аутопсия не установява подобни порезни рани или ожулвания, но открива хематом (синина), невписана в доклада от първата аутопсия, от лявата страна на черепа, най-вероятно причинена от силен удар, може би от чук, преди падането от прозореца.

Въз основа на наличните доказателства проф. Старс заключава, че най-вероятната причина за смъртта на Олсън е убийство, а не самоубийство. Неговият доклад подсказва, че Франк Олсън е убит, понеже е представлявал риск за сигурността на силно щекотливите свръхсекретни програми на ЦРУ за контрол върху съзнанието.

Биохимикът Олсън е работил в Подразделението за специални операции на СВ във Форт Детрик, Мериленд, от 1943 година. В ерата на Студената война, подобно на много от своите колеги, той е предоставил услугите си на ЦРУ в техните програми за контрол върху съзнанието под ръководството на д-р Сидни Готлиб „Енергичния“.

Програмите на СВ за използване на ЛСД и цяла гама от други вещества и изследване на тяхното въздействие, насърчава ЦРУ да започне най-голямата серия от програми и проекти за контрол върху съзнанието.

Както вече видяхме, през този период Управлението е потърсило подкрепа и сътрудничество от други западни страни. На 20 април 1950 година директорът на ЦРУ Роскоу Хилънкотър дава зелена светлина на проекта БЛУБЪРД. Една година по-късно, през април 1951 г., Управлението започва сътрудничество със СВ, ВМС и ВВС, за да избегне дублиране на работата. Два месеца по-късно се е състояла срещата в хотел „Риц Карлтън“ в Монреал, Канада, където ЦРУ поканва Великобритания и Канада да обединят усилията си.

Както вече споменахме, имало е обсъждания как да се улеснят „признанията“, „ментицида“ и „психологическото заставяне“. Самият състав на участниците в тази среща говори много за естеството на дневния ред. Хеб и Соланд, естествено, са присъствали, но капитан трети ранг Уилямс може да е бил там като представител на британския военноморски флот, а д-р Хаскинс, д-р Даней и д-р Тайхърст вероятно са представяли ЦРУ.

Макар да не е присъствал на срещата, Франк Олсън вече е играел ключова роля в програмата за контрол върху съзнанието. Официално МКУЛТРА стартира на 13 април 1953 година по предложение на Ричард Хелмс и с одобрението на Алън Дълес (ДЦРУ) като „свръхсекретна програма“. Все пак оперативното крило на МКУЛТРА, известно като МКДЕЛТА, стартира през 1952 г. Неговата мисия е да открие как могат да се използват различни съставки от химически и биологични оръжия, за да се променя човешкото съзнание.

Отделът за тайни операции на ЦРУ отговаря за МКДЕЛТА, която често използва не американци при експериментите си в чужбина. През 1952 година ЦРУ стартира още една програма чрез своето Подразделение за специални операции (ПСО) към Центъра на СВ за биологични изследвания във Форт Детрик, Мериленд. Задачата й е да разработва биологични оръжия специално за Управлението. Програмата е наречена МКНАОМИ. Чрез нея ПСО разработва за ЦРУ широка гама от смъртоносни вещества. Установено е, че Франк Олсън е работил по тези проекти и между май 1950 г. и август 1953 г. посещава Портън Даун в Англия, както и някои центрове във Франция, Германия и Норвегия.

Все по-съкрушен от ефекта, който показват някои експерименти върху хора, Олсън започва да показва признаци на колебание. Като и.д. началник на Подразделението за специални операции в продължение на няколко месеца през 1952–53 година той има достъп до цялата информация по разработването на арсенал от токсични вещества в ЦРУ. След едно пътуване до Париж и Норвегия Олсън казал на началника си, подп. Колонел Рюит, че се чувства много нещастен и би предпочел да го освободят от служба или уволнят, отколкото да продължи тази работа. В резултат от това във Форт Детрик е издаден меморандум, с който се започва разследване за „възможни нарушения на правилата за сигурност след командировка до Париж и Норвегия.“ Решено е, че Олсън знае твърде много.

Без знанието на Рюит Олсън вече е изразил своята тревога и разочарование пред д-р Уилям Саргънт, психиатър от Харли Стрийт, който е назначен от британското правителство да сътрудничи на американските агенции в програмите им за контрол върху съзнанието. Не е известно дали Саргънт е докладвал за проблема на РУ, но във вторник, 23 ноември 1953 година, Олсън казва на Рюит, че е „напълно объркан“. Сериозно разтревожен от опасността подчиненият му да се разприказва, Рюит решава, че Олсън се нуждае от „психиатрични грижи“.

След спешно съвещание с Готлиб и Робърт Лашбрук, заместника на Готлиб, е решено „пациентът“ им да се изпрати при д-р Харолд Абрамсън от Ню Йорк, експерт алерголог и имунолог, който няма официално образование по психиатрия. Избран е поради това, че има документ за работа със свръхсекретни материали. След известно обсъждане Олсън приема това решение и Рюит го оставя с Лашбрук. В този момент Олсън вече е напълно сигурен, че ЦРУ се готвят да го „очистят“.

На 28 ноември 1953 година трупът на Олсън е открит на тротоара пред хотел „Стартлър“ в Ню Йорк, след като очевидно се е хвърлил от своя прозорец на тринадесетия етаж. Известно е, че девет дни преди това Готлиб е добавил ЛСД в питието му, но сега се спори много дали това е станало фактор за самоубийството.

След смъртта на Олсън съгласно констатациите на ЦРУ Абрамсън пише: „Олсън е бил в състояние на психоза с мания за преследване“. ЦРУ се погрижва вдовицата на Олсън Алис да получи пенсия в пълен размер, но през 1975 година Комисията Рокфелер осъжда укриването на данни от страна на Управлението и поднася на г-жа Олсън своите извинения и 750 хиляди долара.

Алис и нейният син Ерик Олсън са поканени в Белия дом, където президентът Форд официално им се извинява за действията на ЦРУ. През всичките тези години Рюит поддържа тесен контакт с Алис Олсън и става близък семеен приятел и довереник. Дали загрижеността му за г-жа Олсън е породена от разкаяние, си остава неизвестно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар