// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Руският ветроходен флот през XIX век.

„За разбит кораб попътен вятър няма.“

През 1800 г. антифренската коалиция се разпада, в която влиза и Турция. Нещо повече, последната дори започна да крои план за сключване на съюз с Наполеон. В тази ситуация Русия била принудена да засили още повече позициите си в Черно и Средиземно море.

Клипер „Пластун“ 1879 г. – 1892 г. – крейсер 2 ранг

Нараснало значението на създадената от Ф.Ф. Ушаков Република Йонийски острови. Тя трябвало да стане център за оказване на помощ на национално освободителното движение на балканските народи и база за операциите на руския флот и сухопътните войски в Средиземноморския театър на военните действия. През септември 1805 г. ескадра от пет линейни кораба и фрегата напуска Кронщад на път за Архипелага.

Адмирал Ф.Ф. Ушаков

Ескадрата се оглавява от вицеадмирал Д.Н. Сенявин, който е назначен за главнокомандващ на всички руски военноморски и сухопътни сили в Средиземно море. През януари 1806 г. ескадрата пристига в Корфу, където вече има две други балтийски ескадри, както и пехотна дивизия и няколко черноморски корабни отряда. Въпреки това, след поражението на руско-австрийската армия край Аустерлиц през ноември 1805 г., изправен пред заплахата от нахлуването на Наполеон в Русия, Александър I дава заповед да се върнат всички руски войски от Средиземно море, оставяйки само малки сили на остров Корфу. Царската заповед идва много късно: едва през март 1806 г., когато Сенявин вече започва активни военни действия срещу французите в Адриатика и постига значителен успех. Скоро царят отменя заповедта си за напускане на Средиземно море и Втората архипелагова експедиция на руския флот продължава. Въпреки липсата на редовни доставки и надеждни комуникации с Русия, при резките промени във военно-политическата обстановка, руските средиземноморски ескадри успяват да попречат на Наполеон да завземе Балканския полуостров.

Адмирал Д.Н. Сенявин

В битките срещу турците силите на Д. Н. Сенявин успяват да спечелят редица поразителни победи. Особено продуктивни за руските моряци били битките за Дарданелите и Атон. При последната от тях, която се състои на 19 юни 1807 г., турците губят една трета от корабите си, около 1000 души са убити и ранени, над 700 души се предават. Руската ескадра не е загубила нито един кораб.
Поражението в морето било основният фактор, което принудило Турция да се съгласи на примирие с Русия. От 1805 до 1818 г Русия непрекъснато води войни, главно на сушата. По време на Отечествената война от 1812 г. и чуждестранните кампании от 1813-1814 г. флотът почти не е бил използван. Дейността му се ограничавала до транспортиране на войски, незначителни действия по крайбрежните флангове на армията, блокиране, заедно с британците, бреговете на Холандия и Франция.
През 1803-1813 и 1826-1827 г. е имало две войни с Персия. Действията на руските войски в Източно Закавказие били подкрепени от Каспийската флотилия, базирана в Астрахан. Нахлувайки на територията на ханствата Тали-Шин и Карабах, на Персийските войски било нанесено поражение. Според мирния договор от 1828 г. Ериванското и Нахичеванското ханства, както и част от Каспийското крайбрежие до река Астара, преминали към Русия. Русия получила правото да държи военни кораби в Каспийско море.
Битката при Наварино. В началото на XIX век. начело на флота бил адмирал П. В. Чичагов, който, за разлика от баща си, талантливият адмирал В. Я. Чичагов, не блестял с голям ум, смятайки флота за „обременяващ лукс за държавата“. При неговите наследници адмирали И.И. Траверс и фон Молер, флотът изпаднал в още по-голям упадък. С оглед на отказа на Турция да предостави автономия на Гърция, Русия, Англия и Франция през 1827 г. решават да проведат съвместна военноморска демонстрация край турското крайбрежие. От Балтийско море към Архипелага е изпратена ескадра, състояща се от 4 бойни кораба, 4 фрегати, корвета и 4 брига. Тя била командвана от контраадмирал Л.P. Хейдън. След като се свързали с английската ескадра на вицеадмирал Е. Кондрингтън и френския контраадмирал Де Рени при остров Занте, корабите се приближили до залива Наварино.

На 8 (20) октомври 1827 г. се провежда битка с обединения турско-египетски флот, командван от Мухарем бей. Руско-английско-френската ескадра имала 26 кораба с 1298 оръдия, турците и египтяните имали 66 кораба и 2224 оръдия. Руските бойни кораби били в центъра на битката. С умели и решителни действия те унищожили основната част от вражеския флот. Корабът „Азов“ под командването на капитан 1-ви ранг М.П. Лазарев, за което за първи път в руския флот е награден с Георгиевското знаме. Британците и французите се сражавали смело и с високо бойно умение. В резултат на четири часова битка целият турско-египетски флот е унищожен, 7000 души загинали. Поражението на турците в битката при Наварино значително отслабило военната мощ на Турция, но не решава въпроса за гръцката независимост. Гръцката борба продължила.
Новата война между Русия и Турция започнала през април 1828 г. с настъплението на руската армия в две посоки – на Балканите и Ерзурум. Черноморският флот бил призован да съдейства на сухопътните войски при превземането на вражеските крепости. В резултат на едномесечната обсада на Анапа, подкрепена от огъня на корабите на Черноморската ескадра на вицеадмирал А.С. Грейг, гарнизонът на крепостта капитулирал. Същата участ сполетяла и крепостта Варна, където руснаците пленяват над 9 хиляди турци, пленяват около 300 оръдия и много боеприпаси. През февруари 1829 г. Созополската крепост пада.
Настъпвайки на Балканите, руската армия окупирала Адриапол и започнала да заплашва Константинопол. Черноморският флот стоварил пет десанта на брега на противника. В края на август 1829 г. руските войски достигат бреговете на Егейско море, в които действала Балтийската ескадра на вицеадмирал Л.П. Хейдън. Военните поражения в битките принудили Турция да сключи мирен договор, според който устието на Дунав с островите, източното крайбрежие на Черно море се придава на Русия. Турция признала присъединяването към Русия на Грузия, Имеретия, Мегрелия, Гурия. Гърция получава широка автономия.

адмирал М.П. Лазарев, главен командир на Черноморския флот

Въпреки началото на ерата на парния флот, темпът на строителство на ветроходни кораби в Русия не намалявал. Черноморският флот включвал ветроходни линейни кораби, чийто прототип е доказалият се в плаванията кораб с 84 оръдия „Силистрия“. Корабния състав се попълвал особено интензивно при адмирал М.П. Лазарев, назначен за главен командир на Черноморския флот и пристанищата. Корабите са били въоръжени с по-модерни 68-фунтови оръдия.

Подводна лодка А.А. Шильдер (1834 г.)

За първи път в Русия се строят и пускат в експлоатация 120-оръдейните линкори „Дванадесет апостоли” (Николаев) и „Русия” (Петербург). Те били сред най-мощните и най-бързи ветроходни кораби на своето време. В Александърския завод в Санкт Петербург, по проект на инженер генерал К.А. Шилдер се строи метална подводница, оборудвана с оригинална оптична тръба, предшественик на съвременния перископ.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар