// Вие четете...

Управлението

„Рицари“ на икономиката.

„За победата се гарантира не с главата, а с учението.“

Хенри Форд, Хенри Джордж, Силвио Гезел — икономисти без кавички. Разликата между предприемача, организиращ процеса на производство на материални блага и банкера, организиращ производството на пари „от въздуха“, прекрасно е показал известният индустриалец Хенри Форд. Той бил един от малкото предприемачи, който разбирал, че, в крайна сметка, индустриалецът е длъжен да преследва цел — „да служи“ на потребителя, а не да създава и трупа печалби, още повече в парична форма. Преследването на втората цел води индустриалеца до състояние на неволен роб и подчинен на лихваря.

Х. Форд прекрасно разбирал, че „печалбата“ — това е най-важният елемент в идеологията и механизма за обогатяване на лихварите. Нали в крайна сметка тя не е нужна нито на работниците, нито на потребителите, нито на самите индустриалци. Тя е нужна само на лихварите, които периодично (в периоди на криза) провеждат „жътва на реколтата“ във вид на „печалби“ на онези „поля“, които са засели, поливали и обработвали наемните работници под ръководството на своите „бригадири“ — предприемачите.

Х. Форд казвал, че ако и да има превишаване на доходите над разходите то тази разлика (печалбата) не трябва да се натрупва, а веднага да се разпределя: една част трябвало да иде за развитие на производството (което ще създава търсене на инвестиционни стоки), друга част — да се връща на купувачите или да се насочва за повишаване на доходите на работниците и самия предприемач (което ще стимулира търсенето на потребителски стоки). Не е грешка, когато казахме „да се връща на купувачите“. Хенри Форд неведнъж е връщал пари на купувачите на своите автомобили в онези случай, когато снижаването на разходите за производство се оказвали над планираните. Очевидно, че при такъв подход към организацията на производството у Форд се извършвало планомерно снижаване на цените на автомобилите с всяка година.

Колкото и да е парадоксално, Хенри Форд бил индустриалец с ярко изразен анти капиталистически мироглед. Той навярно е бил един от последните „рицари“ на икономиката (икономика без кавички, като творческа, съзидателна дейност) и водел безкомпромисна борба с банкерите от Уолстриит. В този смисъл, той безпощадно изобличавал дейността на техния „генерален щаб“ — ФРС на САЩ. Х. Форд прекрасно разбирал, че единственият способ да „надиграеш“ банкерите от Уолстриит е да установиш дългосрочни отношения с производителите и потребителите, да изгониш от тези отношения „финансовите посредници“. На онези, които наистина искат да разберат, що е това пари и кредит, що е това „капиталистическа икономика“, препоръчваме да прочетат не „Капиталът“ на „професионалния икономист“ Маркс, а работата на Х. Форд. Хенри Форд може да помогне днес на нашето общество повече, отколкото всичките помпозни програми на правителствата по извеждане на страната от кризата.

Разбира се, Х. Форд като мислител и като практик не бил сам. Сред онези, които били почти съвременници на Форд и негови съмишленици може да назовем, например, американеца Хенри Джордж и немеца Силвио Газел. Впрочем нито единия, нито другия не са били членове на гилдията на „професионалните икономисти“.

Първият е с работнически произход и бил профсъюзен активист. Той написал книгата „Бедност и прогрес“, която в Америка в края на 19-ти век била известна едва ли не на всяка домакиня и правела „Капиталът“ на талмудиста Маркс не конкурентоспособен „интелектуален продукт“. Работата на Хенри Джордж съдържала дълбок анализ на икономическия ред в западното общество на 19-ти век и давала ясни ориентири за икономическото и социално преустройство на капитализма, при това без революционни сътресения. Лихварите особено се дразнели от простата мисъл на Хенри Джордж, че парите се явяват не богатство, а само средство, с помощта на което в капиталистическото общество едни хора отнемат имуществото на други хора. Той показал, че най-реалното богатство се явява земята и другите природни ресурси, дарени на човека от Бог, и че цел на банкерите се явява налагането на пълен контрол над тези ресурси.

Вторият бил търговец и написал труда „Естествен икономически ред“.

Известни са думите на английския икономист Дж. Кейс: „Аз съм уверен, че бъдещето ще научи повече от Гезел, отколкото от Маркс“.

Впрочем, идеите на Гезел (преди всичко идеята за въвеждане на „безлихвени“, или „неутрални“ пари) започнали активно да се внедряват в живота през 30-те години на миналото столетие на ниво отделни общини и муниципалитети в цял ред страни и позволявали активно да се противопоставят на тогавашната криза.

За съжаление, длъжни сме да констатираме, че днес нито в американските, нито в немските, нито в нашите университети студентите не само не са чели трудовете на Х. Форд, Х. Джордж и С. Гезел, но даже не са чували имената им (с изключение на Форд). Впрочем, същото може да се каже и за голяма част от професорите, „просвещаващи“ студентите по програмата mainstream. Х. Джордж и С. Гезел също биха могли да станат добри помощници за извеждане на страната от кризата. За това трябва по всякакъв начин да се популяризират трудовете им в нашата страна.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар