Да, икономическата наука дойде до банкрут, превърна се в схоластика и младият, свеж ум, който се вглъбява и жадно се стреми да я усвои и на нейна основа да построи своя мироглед, рискува да не намери нищо в нея, освен игра на думи и понятия и да излезе осакатен. С.Ф. Шарапов (1855–1911), руски мислител, обществен деец и икономист.

Професионалните икономисти като създатели на нов език. С отчитане на казаното в предишната публикация за икономиката, по-нататък в текста думата «икономика», «икономически» използувани към реалиите на нашия живот ще поставяме в кавички. Впрочем, думата «икономист» днес също трябва да се използува с кавички, тъй като, хората които се наричат така, се занимават основно не с «домостроителство», а ретранслират и пропагандират идеите на хрематистиката (така Аристотел обозначава науката за обогатяването). Истинското им име е хрематисти. Разбира се, думата не е много удобна за произнасяне. Доколкото тези люде преди всичко са обременени с разни дипломи, степени и звания, то тях може да наричаме «професионални икономисти». За странични хора входът в този «затворен клуб» (или «професионална гилдия») е строго забранен.“

Слава богу, днес в нашето общество някои хора вече започват да осъзнават, че под формата на „икономика“ на нас ни „пробутват“ съвсем друга „стока“, която няма нищо общо с „домостроителство“ или „система за поддържане живота на обществото“.

М. Ю. Медведев в книгата си „Алтернативна икономика. Критически поглед на съвременната наука и практика“ пише: „Съвременната икономика само се преструва на икономика, а в действителност не е такава. А какво може истинско да има в борсата, олигарсите и други подобни стопански парадокси, с които е пълен съвременния живот? Нищо икономическо. Когато видя на лавиците на книжарниците книги със заглавия «Как да играем и спечелим на борсата», «Маркетинг», «Банково дело» и други подобни, аз затварям очи и, като след махване с вълшебна пръчица, заглавията се променят на: «Как по-ловко да ограбиш ближния», «Как да пробуташ на купувача некачествена стока», «Лихварство» и т.н. Подмяната е толкова видима, че ми се иска да се смея с глас. Да отсрочи осъзнаването на този доста елементарен факт, че съвременната икономика като такава — имам предвид икономика — не съществува, може само крайното нежелание на хората да осъзнаят дадения факт — така е по-лесно. Обаче да си криеш главата в пясъка като щраус не винаги е възможно — понякога се налага да отвориш очи към обкръжаващия те свят и, след като се убедиш в неговото несъвършенство, да представиш доказателства за своята правота: отначало на самия себе си, а след това и на читателите“.

За обозначаване на всичко това, което „професионалните икономисти“ наричат по недоразумение или съзнателно „икономика“, даденият автор предлага термина „не-икономика“. Продължавайки хода на мислите на Медведев, ние бихме могли да предложим по-точен термин — „антиикономика“, доколкото капитализмът не изгражда, а разрушава това, което се нарича икономика (система за осигуряване живота на обществото).

При използуване на точните думи всичко отведнъж ще си дойде на местата. В този случай не ни трябват дебелите томове, скучно обясняващи (а в действително объркващи понятията на читателите) тези или онези процеси в съвременната „икономика“. Например, за обясняване на онези изменения, които се извършваха в нашата „икономика“, на нас отегчително ни натрапват думата „реформа“. Обаче, ако в процеса на такива „реформи“ производствения потенциал на страната се намалява даже в по-голяма степен, отколкото през Великата отечествена война, то навярно е нужна друга дума. Например, „икономическа война“ или „икономическа диверсия в много големи размери“. Или просто „разрушаване на икономиката“. Предлагаме читателят сам да си избере дума, която най-точно да опише онези разрушения, които се извършиха в нашата страна през последните 20 — 30 години.

Централната банка в нашата страна по някаква причина наричат „Банка на Русия“ (така е записано във федералния закон) макар, че когато започнеш да изучаваш „кухнята“ на този институт на паричната власт, то идваш до извода: към Русия тя има доста опосредствано отношение. По-правилно е да го наричаме „филиал на Федералната резервна система на САЩ“. И тогава всичко си идва на местата. Нашите журналисти и „професионални икономисти“ обичат да „освиркват“ ръководството на централната банка за негови различни „грешки“. Не може да се разбере — дали е добре изигран спектакъл или е нелечима слепота на нашите „критици“. А ако погледнеш на така наречената „Банка на Русия“ като на филиал на ФРС на САЩ, то тогава всичко си застава на местата — дадения институт много последователно и дисциплинирано реализира на територията на Руската Федерация парично кредитната политика на ФРС на САЩ (тоест на световните лихвари), не е допуснала през почти две десетилетното си съществуване нито една сериозна „грешка“.

Незабелязано се провежда тиха и незабележима подмяна на едни думи с други. Например, онези, които играят на финансовите пазари, винаги са били наричани „спекуланти“. Сега те получават доста благопристойното име — „инвеститори“. Под „инвестиции“ по-рано разбирахме, на първо място, капитални вложения в строителството на предприятия и други стопански и социално битови обекти, тяхното разширяване и техническа реконструкция. По същото време СМИ съвсем наскоро с голям ентусиазъм ни съобщаваха, че в страната са дошли „инвестиции“ на стойност десетки милиони долари. Но нови заводи и фабрики в нашата страна така и не се появиха. А и защо да се появяват? Нали днес под „инвестиции“ се разбира купуването на вече съществуващи заводи и фабрики, а и всякакви книжки, не свързани с активите от реалния сектор (например, задължения на министерството на финансите от типа на прословутите ГКО).

Вече в продължение на дълго време сред „професионалните икономисти“ се води интересна, но не безобидна, „игра на думи“. Тази каста „професионалисти“ счита, че тя се занимава с „икономическа наука“. Но това е поредната лъжа. И не само затова, че вече отдавна няма икономика, но и затова че никаква наука няма (и не е имало). Всяка наука покрай всичко останало има система устойчиви понятия, която позволява на учените да общуват на понятен език и да предават своите знания на учениците си и следващите поколения учени. Нищо такова в „икономическата наука“ няма. Ние вече изяснихме, че под формата на „икономика“ „професионалните икономисти“ незабелязано ни пробутват „антиикономика“.