// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Режими на управление.

„Който върви едновремено по два пътя, ще си изкълчи краката.“

Ще успеете ли вие със своя автомобил да стигнете от „пункт А“ до „пункт Б“, например от Шумен до Трън, по предварително избрания от вас път строго „като по конец“ по средата на това платно на пътя, по което сте тръгнали? Разбира се, че не. Колкото и хубав да е пътя, на вас все едно от време на време ще ви се налага да отклонявате колата от „конеца“ ту малко в ляво, ту малко в дясно, на зиг-заг.

Причините на отклонение („зиг-заг“) могат да зависят от три фактора:

1. От състоянието на пътя (средата). На него могат да възникнат всевъзможни пречки (ямки, камъни, изпаднали от други коли предмети, тухла или дъска и т.н.). Виждайки ги, вие ще завивате волана на дясно или ляво, за да не ударите гумата в тези препятствия. Като цяло ще се движите „по конец“ малко сучещ се, но при това няма да излизате от определеното ви платно за движение. Или ако пътя е тесен и на него осевата линия не е обозначена, то няма да излизате от пределите на пътя (мислено ще прокарате два „конеца“ по края на пътя – от дясно и ляво на вас).

2. От състоянието на автомобила (обекта на управление). Вие ще държите волана право и няма да му „влияете“. Но колата незнайно защо се „занася“ през цялото време мъничко вляво (или вдясно). Така става доста често, когато е разцентровано някое колело или когато „гумите са различни“: едната гума е износена, другата е нова. Има и други технически причини, но главното е да се разбере същността: автомобилът не може да се движи през целия път идеално „по конец“, затова шофьора от време на време му се налага да го връща на този „конец“.

3. От състоянието на водача (субекта на управление). Шофьорът също не е в състояние да държи волана в строго определено положение през целия път и да си кара колата „по конец“. Ту едната ръка се е изморила или „отекла“, ту другата. Ту самия водач се наместил, седейки на седалката, в резултат на което „ръцете му мръднали“, и т.н.

В резултат на въздействието на тези три фактора колата се движи не строго „по конец“, а се отклонява ту вляво, ту вдясно. Тоест тя някакси се колебае около този „конец“, но при това тези колебания не излизат от пределите на затегнатите опънатия отляво и отдясно „осев конец“ на курса на движение на автомобила от двата други „конеца“, които обозначават края на пътя и които ограничават възможността за по-големи колебания.

По научному всичко гореизложено изглежда така:

Всеки управляем обект (или система) може да се намира в балансиран режим. „Режим“ (фр. regime от лат. Regimen – „управление“) – 1. Съвкупност от правила, мероприятия, необходими за тази или онази цел. 2. Условията на дейност, работа, съществуване на нещо.

Понятието „балансиран режим“ може да се съпостави с понятието „равновесие“. Само че, „равновесие“ се възприема от хората като неподвижност, като статичност, а в „балансирания режим“ за всички е очевидно присъствието на движение, изменение, динамика. Прост пример за разбиране на казаното: въжеиграча в цирка. Ако той само стои на въжето, то той поддържа равновесие. А ако той ходи, движи се по въжето, то той се намира в „балансиран режим“.

В устойчивия балансиран режим „вектора на състояние“ на обекта (системата) се колебае около определена зададена му величина („конец“), но не излиза при това от допустимите пределни „конци“ отляво и отдясно. Ако обектът (системата) излезе от допустимите предели, то ще настъпи неговото (нейното) разрушение. Всичко това хубаво се вижда на рисунка 12–13.

Рис. 12–13

Балансировъчния режим се определя от вектора на целта на управление. Централния „конец“ – това е курса, водещ обекта към целта. Например, кораба излязъл от Каварна за Китен. Но той не е задължително длъжен да плава под прав „конец“. Неговия курс минава през Варна, Бургас, Созопол. Тоест под „конец“ трябва да се разбира не обезателно идеална права, но и разнообразни курсове на постигане на крайната цел. Такъв подход се изисква и при оценка на скоростта на движение, и много други параметри, входящи във „вектора на целта“. А „вектора на състоянието“ при добро управление е длъжен да се колебае около зададения „вектор на целта“ в зададените „допустими предели“.

На рисунка 12–13 вие виждате графичното изображение на балансировъчния режим на равнината, тоест когато във „вектора на целта“ (а значи и във „вектора на текущото състояние“) има само две координати „X“ и „Y“. При което, както е видно от рисунката, колебанията около балансировъчния режим могат да бъдат както „плавни“, така и „резки“. Графично може да се изобразят и трите координати. Но графично не се изобразят голямо количество координати (4, 5 и т.н.), влизащи във „вектора на целта“. Спомнете си многомерната матрица на възможните състояния. Но и двумерно изображение е напълно достатъчно, за да разберете същността на балансировъчния режим.

Но за какво разгледахме всичко това? Работата е там, че тъй като всички обекти и процеси (в това число и обществените) носят управляем характер, то за да не се разрушат тези обекти и процеси, да не отидат „в разход“, те са длъжни да се намират в балансировъчен режим. А сега вземете всеки интересуващ ви обект и го погледнете през призмата на устойчивостта и балансировъчния режим. Това се отнася не само за автомобила, но и за „управлението“ на вашите деца, „управлението“ (самоуправлението) на отношенията в семейството, управлението на градовете, областите, страната, човечеството. Разбира се трудно е да се достигне идеален режим, но е необходимост управлението на страната да се поддържа в „допустимите предели“. Ако страната (хората) излизат от „допустимите предели“ на „балансировъчния режим“, то започват всякакви неприятности: глад, екологични катастрофи, масови заболявания и т.н. Тоест, както пееше В. С. Висоцки: „Ту не урожай в градината, ту по добитъка мор …“. За да не се допусне това, трябва да се знаят възможните „допустими предели“ и да не се излиза от пределите на „балансировъчния режим“. И при това трябва ясно да се представи (особено за ръководството на страните) целта, към която те са насочили усилията на народа. За това ще говорим сериозно в следващите публикации, в които ще бъдат съпоставени понятията „устойчивост на управление“ и смисъла на живота на хората.

А сега опитайте сами да отговорите на въпросите знаят ли всичко това в днешното ръководство на страната, накъде водят своя народ, мисли ли сам народа за това къде го водят и т.н.

Сега нека да си представим, че пътувате в същия този автомобил по същия този път (от Шумен за Трън) по същия този конец. Всичко върви добре. Но изведнъж неочаквано за вас по средата на пътя вие разбирате, че целия избран от вас път напред е затворен за продължителен ремонт. Какво да се прави? Вие вземате картата и търсите други пътища.

Съвсем наблизо има един хубав път до Трън, можете много бързо да се доберете до него, но затова вие трябва да карате извън пътя, „офф роуд“, където може да затънете или да строшите колата.

Другият хубав път до Трън е значително по-далече, отколкото първия, за да се доберете до него ще ви трябва доста повече време, отколкото до първия, а и при това пътя минава и през села, но все пак пътя е много по-добър отколкото черния път в първия случай.

Какъв вариант на прехода от пътя, по който сте вървели, към една от двата възможни нови пътя ще изберете? Изборът зависи чисто от вашето субективно мнение: „Аз така смятам“.

Може и друга ситуация. На средата на пътя от Шумен до Трън на вас са ви звъннали по мобилния телефон и са ви казали, че е необходимо спешно да отидете не в Трън, а в Гоце Делчев. Тоест у вас се е изменила целта, която вие е трябвало да достигнете. Но същността на разглеждания въпрос не се мени. На вас ви предстои да смените един път с друг.

Ето тази смяна на предишния курс с нов е преход от един балансировъчен режим на друг балансировъчен режим и по научному се нарича „маневра“.

„Маневра“ (фр. manoeure) – 1. Придвижване на локомотиви и вагони по пътищата. 2. Придвижване на войски за излизане на нови позиции. 3. Уловка, хитрост.

„Маневрираш“ – 1. Извършваш маневри. 2. Преразпределяш нещо. 3. Прибягваш към уловки.

И ако такова изменение на курса стане за кратък интервал от време, то това се нарича „силна маневра“.

Ако смяната на предишния курс с нов става за дълъг интервал от време, то това се нарича „слаба маневра“.

Хубав образ за разбиране на „маневрите“ дава течението на планински ручей. Водата в ручея тече от планината само надолу. Целта е да се достигне морето. На пътя на водата изникват прегради и препятствия („камъчета“ от различна големина). И водата протича през тези „камъчета“ над тях или ги заобикаля от едната или другата страна или от двете едновременно. Тоест, течейки към целта, водата в ручея „маневрира“. На едно място, обхождайки нанос или камък, тя плавно го заобикаля, прави „слаба маневра“. На друго място, сблъсквайки се с преграда, водата започва да бушува, прескачайки с пяна през камъка, тоест водата в ручея осъществява „силна маневра“.

Очевидно е, че ако вие ще осъществявате завой с автомобила на голяма скорост и доста рязко, то можете да се обърнете заедно с колата. А ако забавите скоростта и осъществите завиването по „широка дъга“, то всичко ще се размине благополучно. Има ситуации, когато обезателно трябва да завиете бързо и рязко. И затова трябва да се учите, за да не обърнете автомобила в сложна ситуация на „силна маневра“.

А сега, уважаеми читатели, ще вземем тези определения не за автомобили, самолети, кораби и ракети, а ще ги използваме за разглеждане на житейски въпроси.

Ще вземем току-що започнал семеен живот на млада двойка. Има такава известна на всички песен, която много добре изпълняваше Едит Пиаф, а в нея думите са следните: „Само ако те бях убедила да станеш такъв, да станеш такъв, какъвто аз искам!“. Известно е, че „само“ нищо не става. И ако младата жена иска да измени нещо в своя млад мъж (или мъжа в жената), то за тях има две възможни маневри: „слаба“ и „силна“.

Може веднага да представи на съпруга маса информация с изложение на своите претенции по неговия преход от един, вече отдавна привичен за него (нея) „балансировъчен режим“ към друг „балансировъчен режим“, при което прехода е за кратък срок: „до сутринта да е станало!“. Разбира се, някои може и да пожелаят да изпълнят това искане и ще направят „силна маневра“… Но, съгласете се, че те са малцина. А такъв благонамерен напор може да доведе до разруха на семейството.

А може и полека, без да бърза, приемайки без структурно управление, с намеци, тихинко да „капе на мозъка“ определена информация, която ще изменя мярата на разбиране на съпруга в замислената от вас посока, което в края на краищата ще доведе до „материализиране“ на замисленото и той ще „стане такъв, какъвто вие искате“. Тоест ще носи тези вратовръзки, които на вас ви харесват, ще си пусне коса (или ще я скъси и т.н.)

Може да се вземе не едно семейство, а една държава.

Представете си, че вие карате камион. В каросерията има стъклени бутилки. Вие известно време сте карали направо, но сега трябва да завиете надясно. Опитният водач преди завиването ще намали скоростта и внимателно, плавно ще завие камиона надясно. Неопитният или новака, не намалявайки скоростта, ще „свие“ вдясно и …сандъците с бутилки в каросерията ще задрънчат, а и ще се изпочупят.

Сега да си представим, че ние с вас, уважаеми читатели, сме световната мафия („силите на Запада“, „световното задкулисие“). Ние управляваме („караме“) страни и народи. И ние сме решили по какви причини да изменяме развитието на страната „Р“. Ние, например, сме забелязали, че страната „Р“ е започнала да се отклонява от предназначения й курс, започнала е да „върви не натам“ и нея трябва да я „обърнат“ „натам“. За нас има два способа да я „обърнем“ накъдето на нас ни трябва. Ето за това и служат „слабите“ и „силните“ „маневри“. Ние можем тихинко чрез изменение на законите, постепенната замяна на ръководители и т.н. да направим развитието на страната в нужното нам направление. А можем и рязко да „свием волана“ – да осъществим революция и да изменим всичко от раз. В първия случай народа даже и няма да разбере, накъде са го обърнали. Във втория случай „празните бутилки“ ще зазвънят – народа ще се умие с кръвчица, много съдби ще бъдат счупени и разпокитени завинаги.

Ако говорим за революцията от 1917 година, то „световното задкулисие“ почти 150 години е осъществявало слаби маневри по изкарването на Русия от релсите на управление на националната буржоазия към релсите на управление на интернационалната мафия. Тази 150-годишна „слаба“ маневра“ беше завършена със „силна“ маневра: „Гръмна шестоцевката на Аврора!“. Властта се оказа в ръцете на интернацистката мафия и революционерите зададоха на руските интелигенти въпроса: „Къде бяхте вие в нощта на 6 срещу 7 ноември?“ След тази „силна“ маневра (революция) страната за годините на гражданската война се миеше със страшна кръв: белите казаци сечаха на парчета червените… и обратно. Вярно е, тогава Сталин спаси ситуацията и завзе управлението от троцкистите по пътя на „слабата“ маневра. Ако не беше Сталин, неизвестно е какво щеше сега да представлява Русия и щеше ли да я има въобще.

След като Сталин напусна земния си живот, глобализаторите пристъпиха към осъществяване на поредната „слаба маневра“ по прекарването на СССР-Русия от балансировъчния режим под управлението на парт. съв. номенклатурата към балансировъчен режим под управлението на транснационалните корпорации. „Тъпченето“ на Хрушчов, „застоя“ на Брежнев, „перестройката“ на Горбачов – всичко това съставляваше тази „слаба маневра“, която зае почти 40 години (нас, както навремето евреите, през всичките тези години ни водиха „през пустинята“ на бездуховността и разложението).

Ако говорим за революцията от 1991 година, то „световното задкулисие“ я е готвило през всичките тези години на т.н. „студена“ (информационна) война, започвайки с „директивите на Алън Далес“ от 1945 година и речта на Чърчил във Фултън през 1946 година. А тази своя „слаба маневра“ глобализаторите завършиха с много „силна маневра“ през август 1991 година, в резултат на което СССР изчезна, а управлението на страната и структурно, и без структурно премина в ръцете на финансовата мафия на „световното задкулисие“. Тази „силна“ маневра по плана на „световното задкулисие“ беше осъществена със силите на демократизаторите – елциноиди (от една страна) и партиократи от ГКЧП (от друга страна). След което демократизаторите задаваха на всички неудобния въпрос: „Вие къде бяхте в нощта на 18 срещу 22 август?“ При това, така както и след революцията от 1917 година, демократизаторите извратиха съдбите на милиони хора, а кръвта им се лее и досега.

Сега по отношение вече към Русия се осъществява също „слаба маневра“, имаща за цел окончателното разчленяване на държавата на две-тридесетки малки „независими“ „сувенирни“ държавици. Тази „слаба маневра“ трябва да завърши с поредната „силна маневра“. Засега глобализаторите сдържат осъществяването на това заради наличието в Русия на ядрено оръжие. Както обаче те вземат под контрол нашето ядрено оръжие, веднага трябва да се чака „силна маневра“. Ние нямаме право да допуснем това!

Ако погледнете историята на човечеството само през призмата на изложената информация, то вие ще намерите маса подобни „слаби“ и „силни“ маневри. Но това вече е друга тема за друг разговор.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар