„Лошият оратор е многословен.“

Разпределение на температурата а въздуха в тропосферата.

За определяне на термичния режим в тропосферата основно внимание се отделя на зоналното разпределение на температурата на въздуха. Полето на температурата на въздуха се нарича зонално, ако температурата не зависи от изменението на географската дължина, а се явява функция само на ширината и височината на точката над морското ниво. Представа за зонално поле можем да получим, ако се усреднят наблюдаваните температури по кръга на ширините.
Хоризонталният градиент на зоналната температура в тропосферата през зимата и през лятото е насочен от екватора към полюсите. Общото понижение на температурата от екватора към полярните ширини (от 0° до 70°) през зимата в едното и другото полукълбо е примерно еднакво от 35 – 50°С в ниските и 25 – 30°С във високите слоеве на тропосферата. През лятото в южното полукълбо, където океанът в умерените ширини заема между 93 и 100% от земната повърхност, контрастът на температурата а въздуха между екватора и полярните области в сравнение със тези през зимата е съвсем незначителен, между 26°С в ниските и до 20°С във високите слоеве, най-горната част на тропосферата. Но, затова пък в северното полукълбо, където по-голямата му част е заета от сушата, разликата на температурите през лятото са почти два пъти по-малки, отколкото през зимата. Близо до морското ниво тази разлика е още по-голяма. Разликата между температурата на екватора и полюса е равна на 60°С през януари и само 28,2°С през юли.
Трябва да се отбележи още една особеност на зоналното поле на температурите, а именно, че в южното полукълбо през лятото и особено през зимата в умерените ширини се наблюдава зона на най-голям хоризонтален градиент – около 0,7°С/100 км през януари (лятото) и 0,8°С/100 км през юли (зимата) на ниво 850 хПа.
Характерна особеност на вертикалното разпределение на температурата на въздуха в тропосферата се явява нейното понижение с височината на всички ширини. Средно, по полукълба, значението на вертикалния градиент на температурата е от порядъка на 0,65°С/100 м. Но от това средно значение се наблюдава значително отклонение в зависимост от ширината и височината.
В граничния слой (до височина 1,5 км) средния вертикален градиент към севера от 30° с.ш. в течение на цялата година е по-малък, отколкото в останалата част от тропосферата. В ниските ширини вертикалния градиент във връхната тропосфера е значително по-голям, отколкото в умерените ширини, около 0,50°С/100 м, през всички сезони на годината.
Най-високи температури на всички нива на тропосферата се наблюдават през юли в близост до 20° с.ш., а през януари в близост до географския екватор.
Влияние на континентите и океана на разпределението на температурата в атмосферата.
Чисто зонално поле на метеорологичните величини, доколкото те зависят само от ширината и височината, следва да се разглежда, като силно идеализиране на реалното поле. Такова състояние на атмосферата би било възможно над еднородна земна повърхност. Дотолкова, до колкото земната повърхност е не еднородна се наблюдават големи отклонения на метеорологичните величини от техните зонални значения. Най-силно влияние на полето на температурата, както по мащаба на обхващащата територия, така и по степента на нарушение на зоналността оказват континентите и океана, чиито термични свойства са корено различни.
Установено е, че континентите и океана оказват огромно влияние не само на полето на температурата в близост до земната повърхност, но и на полето на температурата на цялата тропосферата, стратосферата и на по-високите слоеве.
По данни от наблюденията, температурата на въздуха на всички ширини и височини (до 300 хПа) над океана през зимата са по-високи, а през лятото са по-ниски, отколкото над континентите. През зимата най-големи разлики в температурата на въздуха (океан – континент) близо до морското ниво се наблюдава в полярните, с разлика от около 20°С и в умерените, с разлика от 7 – 8°С, ширини. По нататък на юг тези разлики бързо намаляват и южно от 30° с.ш. стават несъществени като на 20° с.ш. достигат 2°С. През лятото най-силно топлинно въздействие континентите оказват в зоната 30 – 40° с.ш., където разликата в температурите се запазват достатъчно големи до височина 200 хПа, средно 6 – 8°С.
Годишни колебания на температурата на въздуха.
На всички нива в тропосферата и стратосферата се наблюдават годишни колебания на температурата на въздуха със значителна амплитуда. Най-високи значения на зоналните температури се наблюдават в северното полукълбо през юли, а най-ниски, през януари – февруари. Изключение прави екваториалната област, където максимумът на температурите се отбелязват през април и октомври, а минимумът през февруари и август.
Най-големи амплитуди на годишните колебания на зоналните температури се наблюдават в умерените и високите ширини, като достигат до 21 – 32°С в ниските слоеве и 12 – 14°С във високите слоеве на тропосферата. На юг от 50° с.ш. амплитудата на годишния ход бързо намалява и достига 2°С на 10° с.ш. на всички височини от тропосферата. В тропосферата хоризонталния градиент на температурата през годината се изменя предимно в зоната 10 – 50° с.ш., а на север от тази зона градиента през зимата и лятото е примерно еднакъв.