// Вие четете...

Човешката душа

Път към състраданието.

„Човешките страдания трогват душата.“

Същност на състраданието. За състраданието могат да се дадат множество определения, но по същността си то представлява добронамереност, съпроводена от дълбоко осъзнаване на собственото и чуждото страдание и от желанието и усилието за неговото облекчаване. Въпреки че хората са способни на изключително жестоко и коравосърдечно поведение (само погледнете историята на света), вече повече от три хиляди години състраданието се смята за една от най-важните и отличителни черти на човешкото съзнание. То не само е било насърчавано като духовно и морално качество в редица религии, но и е считано за основен целебен подход към неспокойните умове и взаимоотношения.

Макар повечето религии да са единодушни за силата на състраданието, упражнения и ментални практики за обучение на съзнанието в тази насока са били разработвани преди всичко в рамките на източните традиции и по конкретно в Махаяна будизма.

В тези традиции развиването на състрадание прилича на овладяването на музикален инструмент, тоест на него се гледа като на умение, което следва да бъде усъвършенствано чрез всеотдайна практика. Според въпросните учения развиването на състрадание има важни и трайни последици за само организацията на ума и съзнанието, за преживяването на себе си и на света и за представата ни за Аза.

До сравнително неотдавна поривът за развитие на състраданието идваше предимно от духовните и религиозни практики.

След Втората световна война учени като Хари Харлоу /1905-1981/, който работи с маймуни, и детския психиатър Джон Боулби /1907-1990/ започват да изучават влиянието на топлите отношения между бебетата и майките. Откриват, че майчината любов и привързаност имат огромно значение за емоционалното развитие на бебето, детето и впоследствие на зрелия индивид. През 50-те и 60-те години на миналия век Джон Боулби очертава нов подход към човешкото развитие, който нарича „теория на привързаността“, когато любещия родител е винаги насреща, за да утешава бебето и да регулира неговите емоции. Вероятно всички сме станали свидетели как се разстройва малкото дете, когато изгуби от поглед майка си, и как появяването й го успокоява. Боулби ни помага да разберем, че от деня на нашето раждане мозъкът ни е биологично програмиран да реагира на грижата и добротата на другите. Неговата теория силно повлиява върху представите ни за значението на обичта и топлината в различните етапи от живота ни. Когато сме разстроени, добрината на човека до нас помага; когато сме изправени пред трагедия, като например загубата на любим човек, загрижеността на другите ни лекува; ако се налага да погледнем в очите собствената си смърт, чувството, че сме обичани и желани се оказва особено важно, за да успеем да се справим. Вече сме наясно, че близките приятелства и топлите отношения играят важна роля за нашето психическо здраве и благополучие, както и че влияят върху работата на организма. Хората, които се радват на такива отношения например, показват по ниски нива на хормоните на стреса и по високи нива на хормоните на щастието, в сравнение с тези които поддържат конфликтни взаимоотношения. Освен това изследванията посочват, че отношенията ни към собствената ни личност – дали гледаме на себе си добронамерено или критично, приятелки или враждебно, – оказва голямо влияние върху способността ни да се борим с житейските трудности и върху вътрешното чувство за благополучие. Днес учените започват да изследват силата на обичта и добрината и начините, по които тя може да бъде използвана.

Интересът към този проблем е може би съвсем навременен. Всеки ден се сблъскваме със сериозни кризи, предизвикани от липсата на състрадание и загриженост както един към друг, така и към околната среда. Попаднали сме в капана на вечно съревноваващ се свят, устремен единствено към максимална ефективност и максимална облага. Но човешкото същество притежава мозък, чиято еволюция в продължение на милиони години го е направила изключително чувствителен към социалния контекст, в който живее. Затова, макар да бъдем състрадателни, добри и себеотрицателни в условията на сътрудничество и подкрепа, в други условия, доминирани от конкуренция и заплаха, можем да се окажем жестоки и безскрупулни егоисти. Така, като изследваме значението на обичта за функционирането на мозъците и телата ни, и начина, по който съвременната култура въздейства на психиката ни, като увеличава или намалява добрината, на която сме способни, ние все повече осъзнаваме колко важно е да се фокусираме върху състраданието и да използваме неговата сила.

Начало на нашето пътуване към Състраданието. Животът може да бъде суров и доста сложен, нали? Човешката история е пълна с примери за страдания и трагедии, както и за радост и възторзи. Поради многообразието от предизвикателства, с които животът е наситил животът ни, нищо чудно, че не само поети, драматурзи, писатели, художници и философи, но може да се каже, почти всички хора размишляват върху същността на живота и върху начина, по който може да направим сравнително краткото си битие тук, на Земята, смислено и щастливо. Предизвикателствата могат да бъдат най-различни: борба с страха, с тревожността, гнева и депресията, със загубата на скъп човек, с провала на житейските ни планове, с трудните ни отношения с някого или с болезнените спомени от миналото. Борим се и с вируси, бактерии, рани и генетични грешки, които могат да превърнат собствения ни живот или живота на близките ни хора в болезнена трагедия, борим се с напомнянето за собствената ни ефимерност и смърт. На човек изведнъж му става ясно защо човечеството е открило червеното вино!

Дори ние да се намираме в мир с себе си, постоянно ни се напомня за невъобразимите страдания по света и ние изпитваме вътрешно желание да създадем една по-честна, справедлива и грижовна среда за всички. Стремежът ни към смисъл, правда и щастие е точно толкова важна част от живота ни днес, колкото и преди много векове, когато хората за първи път са се замислили върху тези въпроси. Можем, разбира се, да търсим утеха за тревожността и гнева си по всевъзможни причини. Въпреки че днес ние, хората от западната част на цивилизацията, живеем в свят с напредваща медицина и все повече материални удобства и наслади, продължаваме да копнеем за по дълбок смисъл и вътрешен покой и радост.

Пътят към състраданието. Въпреки че много от духовните традиции винаги са подчертавали значението на състраданието за собственото ни благоденствие и за отношението ни с другите хора, едва напоследък учените откриха как точно то упражнява своя благотворен ефект. Вълнуващо е. Един от използваните от тях подходи бе да изучават мозъците на хора, които са или много добри в състраданието, или често имат състрадателни мисли и образи. Мислите и образите, върху които човек избира да се фокусира, оказват мощно влияние върху мозъка, тялото и поведението – нещо което вероятно сте забелязали и вие самите. Знаете, например, че собствените ви сексуални мисли, образи фантазии /дори когато сте сами в къщи/ могат да направят „интересни неща“ с мозъка и тялото ви. И не би трябвало да се изненадвате, че когато съсредоточим въображението си и мислим за състраданието, това също прави „интересни неща“ с мозъка и тялото ни. Фокусирането върху добронамереността, която изразяваме към самите себе си или към другите, стимулира определени области от мозъка и тялото по начин, полезен за здравето и благополучието ни. Учените също така са открили, че от деня на раждането до деня на смъртта ни добронамереността, подкрепата, насърчението и състраданието на другите хора оказват огромно влияние върху развитието на мозъка, тялото и цялостното ни чувство за благополучие. Любовта и добрината, особено в първите години на живота ни, се отразяват дори върху нашите гени. Оказва се, че добронамереността и състраданието наистина са път към щастието и благоденствието.

Остарели схващания за природата на страданието. През вековете много от духовните традиции са стигнали до извода, че животът е предимно страдание, от което хората се стремят да избягат.

Мюсюлманите вярват, че сме били откъснати от Бога и се стремим да се завърнем към него. Суфистката музика е пропита с мъка от този разрив и с копнеж по повторното ни свързване с върховното битие.

Християните вярват, че страданието в този свят е неразривно свързано с отношенията ни с Бога и че само чрез Бог можем да сложим край на страданието и да се завърнем в рая.

Според гностиците сътворяването на материалната вселена и живите твари било грешка, извършена може би от някое зло божество. Източникът на страданието са „плътта“ и нейните желания и те всички следва да бъдат потискани.

За индуистите хората се намират в постоянния кръговрат от раждане и смърт без да знаят как да се измъкнат от него. Те вярват, че с помощта на Шива и с добрите си дела могат да слязат от колелото на живота и да избегнат цикъла на раждането и прераждането.

Будистите също вярват в цикъла на прераждането, на който са подчинени всички. За тях страданието възниква от привързаността ни към нещата и постиженията, а освобождението е възможно само за просветленото съзнание. Просветлението означава да осъзнаем, че съзнанието, с което се раждаме, е хаотично и изпълнено с желания, но чрез обучение по осъзнатост и състрадание, можем да постигнем различна реалност.

Някои духовни традиции обясняват страданието като резултат от неуспешно преминато божествено изпитание. Други вярват, че чрез страданието душата научава определени духовни уроци, в което се изразява и смисълът на прераждането. Душата трябва да върви по пътя на развитието, като в електронна игра: в някои животи може да вървиш само напред, в други се връщаш и назад. Много религии твърдят, че лошия живот се наказва след смъртта, според редица вярвания дори доста брутално.

Всички тези традиции не казват нищо за генетичните изменения, мозъчните увреждания или начина, по който животът в любещо или пък в грубо семейство може да се отрази на развитието на мозъка и поведението на човека. Хората, които вярват в прераждането, не обясняват също защо тъкмо когато добием известна мъдрост, умираме и всичко трябва да започне отначало. След като стана ясно, че гените и еволюцията представляват основа за всички форми на живот и че „мъжката“ и „женската“ страна на тези форми са сравнително нови генетични решения на проблема с оцеляването на гените, някои учени силно възразиха срещу вярата в религиозните традиции. Но така или иначе, духовните учения винаги са били начин да си помогнем да се справим със суровия живот и страданията, както и да обединят хората в името на обща цел.

Състраданието и добронамереността. Във всички духовни традиции откриваме и силен акцент върху значението и силата на състраданието както като духовна цел, така и като начин да подобрим социалните си взаимоотношения, отношението към самите себе си и да създадем щастието си. Хилядолетия наред будизмът се фокусира върху съзнателното развиване на състрадание.

Западната психология прави разграничение между видовете положителни чувства, техните развити през вековете функции и фокус. Обърнете също така внимание, че „състраданието“ може да означава и тъга, състрадание заради трудностите или трагедиите, които притежават другите живи същества.

Състраданието не е само морална позиция или елементарна зависимост от това „Ако аз съм добър с теб, и ти ще бъдеш добър с мен“, а е обучение на мозъка, което се отразява на връзките в него по особено важен начин.

До тук горе-долу нещата са ясни. Оказа се обаче, че пътят към състраданието далеч не е лесен. Ако беше лесен, след като от хилядолетия насам знаем колко ценно е това чувство, сега щяхме да живеем в един съвсем различен, значително по-добър свят. Затова трябва да сме наясно с предизвикателствата, които стоят пред нас в началото на пътуването ни към състрадателното съзнание.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар