„Събитията следват едно след друго като дните.“

Пътник през времето.

Откъде е черпел знанията си Сен Жермен за алхимията? На какво е дължал богатството си? И как така не е остарявал или остарявал само незначително, което множество свидетели потвърждават?
Едва ли не сме изправени пред Шотландски боец, който, за разлика от всичките си приятели, никога не губи младежкия си вид.
Наистина ли Сен Жермен е безсмъртен и дори пътник през времето? Едва ли някой освен него може да каже. Факт е обаче, че често е изумявал слушателите си, описвайки открития, които през 18 век все още не са съществували – железниците и параходите. Откъде е знаел за тях?
Едва през 30-те години на миналия век хората отново чуха за него. Той се явил на един американец на връх Моунт Шаста в Северна Калифорния – по-скоро се материализирал пред очите му и по-късно по същия начин изчезнал. Пред американеца графът заявил, че бил член на „Бялото братство“. По думите му „Бялото братство“ е група същества от по-високо измерение, което се грижи за развитието на нашата планета и помага на душите в духовното им развитие.
Джефри Рей Кинг твърди, че през повечето време графът живеел в подобни тунелни системи и подземни държави, снабдени с компютри, с помощта на които той комуникирал със „съюзниците на Венера“! Всъщност не отива ли и Христос за три дена под земята, след като го свалят от кръста?
Ал Билек, който подобно на брат си и баща си десетилетия наред работи за американските тайни служби, също интензивно изследва феномена Сен Жермен и е почти убеден, че той все още е жив и се намира в САЩ. Билек твърди, че на всеки шейсет и пет години графът трябвало да провежда „подмладяваща терапия“, която продължавала две седмици. След това отново бил спокоен за следващите шейсет и пет години.
Същият Ал Билек твърди още, че по време на опити на US-NAVY през 1943 г. (небезизвестния „Филаделфийски експеримент“), при които корабът USS Eldridge става невидим за радарите, той самият е преместен във времето. Ал Билек не само твърди, че по онова време е транспортиран във времето, но и че едва след този нещастен случай всъщност започват истинските изследвания и че до днес експериментите не са престанали.
Вероятно на някои това твърдение ще се стори твърде смело. Факт е обаче, че и граф Сен Жермен е разказвал същите неща за себе си. От книгите на Петер Краса за Сен Жермен намираме следните много интересни епизоди. Сандра Гребоу ги е открила в дневника на селски ратай, писан през 1618 г. В записките се говори за някой си Монтсалвери, за когото се предполага, че е бил графът под един от многобройните си псевдоними.
Какво казва Петер Краса: „Според дневника на селския ратай, Монтсалвери (Сен Жермен?) пристигнал в една страноприемница и заради необичайните си маниери и странни изказвания, предизвикал голяма възбуда сред гостите. Кръчмарката най-накрая не могла да овладее любопитството си и попитала непознатия: «Да не би да сте факир?» При този наивен въпрос Монтсалвери трябва да се е разсмял и отговорил: «Наречете го така, мадам, но няма да ме намерите по пазарите и панаирите. Аз смятам изкуството си за свободна професия. Наречете ме шоумен, телевизионер или както си искате. Името в случая е вятър и мъгла…»“
Изображение 10: С атомни бормашини (US Patent №. 3.693.731) под САЩ (както и навсякъде по света) се копаят тунели, които свързват подземните градове един с друг. По време на работата се генерира такава горещина, че скалите бързо се разтопяват и автоматично глазират стените. Показаната тук машина прави дупки по обичайния начин.
Ако в нашия електронен и изпълнен с печатни медии свят някой беше отговорил по този начин, наистина бихме могли да разберем мотивите му. Но дневникът на ратая е писан преди 380 (!) години, и този обикновен, неизвестен за нас мъж среща един изглеждащ му особено странник преди почти 400 години! Какво го е накарало да използва думи като „телевизионер“?
Това съвсем не е всичко, което учудените и със сигурност объркани селяни от 1618 г. чули. Монтсалвери знаел разни неща за 2000-та година. Не е ясно дали тълпата му е повярвала, или само е искала да се позабавлява. Все пак някои от ратаите искали да научат нещо повече за посетителя: „Разкажете ни нещо за живота си“, помолили те. Запитаният изобщо не се колебал да го направи: „С удоволствие ще изпълня желанието ви, защото са се насъбрали няколко хиляди години“.
Монтсалвери разказва за коли, които се движат със собствена сила, без да бъдат теглени от коне; за коли, които се издигат със собствена сила във въздуха и отлитат в определена посока. Говорел за машини, които можели да мислят.
„Монтсалвери не спрял дотук. Едва бил приключил с фантастичните си разкази, когато подканил изумените селяни да подпишат някакъв пергамент. Но не с обичайното заострено перо. Напротив, непознатият изведнъж извадил малко нещо от пазвата си и подканил безпомощните зяпачи да използват този уред за писане: «Пишете с него, той е от 2000-та година.»
Един след друг те изпълнили молбата му. Монтсалвери поблагодарил вежливо и в следващия миг изчезнал без следа. Все едно потънал вдън земя. Ратаите, които били заобиколили разказвача, объркано го потърсили. Претърсили всички кътчета на странноприемницата, но колкото и да се опитвали, непознатият чужденец изглежда се бил стопил във въздуха.“ Толкова за казаното от Петер Краса.
Споменатият преди това Ал Билек, твърди, че понастоящем в САЩ се провежда таен проект, Montalk-Project, в който се пращат хора във времето. Той често е осмиван заради твърденията си. Ако обаче прочетем записките на селския ратай, нещата започват да изглеждат по друг начин.
Човекът, представил се като Монтсалвери, се появява през 1618 г., използва думи като шоумен и телевизионер, разказва за компютри и притежава средство от 2000-та година – химикалка, молив или мастилен писец. Всичко това е добре документирано в съществуващия и днес дневник.
Дали той, за който е много вероятно да е бил граф Сен Жермен, е пътник във времето?
И наистина той го потвърждава с думите си: „Аз пътувам през времето и неволно се оказвам в далечни страни.“