„Който не знае нито добро, нито зло, си мисли че всичко знае.“

Първобългарски ефемериди и календар.

Първоначално астрономията – наука за движението на небесните тела, и астрологията – предсказване на събитията и явленията са били схващани като синоними.

Предсказването е започнало с определяне на състоянието на небето за една предварително избрана (определена) епоха и се наричало задача на годишнината (дата) на раждането.

Тя се свеждала до определението на положението на зодиака спрямо хоризонта (хоризонталната равнина на наблюдателя) и спрямо меридиана (меридианната равнина на наблюдателя), както и до определяне на положенията на седемте подвижни небесни тела – Слънце, Луна и планети, релативно същия зодиак.

Решението на задачата е бивало подпомогнато с начертаването на схемата, наречена хороскоп. На схемата зодиакалните съзвездия (първоначално) и зодиакалните знаци (по-късно) заедно със Слънцето, Луната и планетите са били представени съответно с техните условни знаци:

Придружени с условните знаци на зодиакалните съзвездия:

Всяко от нанесените зодиакални съзвездия на схемата (хороскопа) получава общото име дом (дом на Овена, Телеца, Близнаците, Рака, Лъва, Девата, Везните, Скорпиона, Стрелеца, Козирога, Водолея, Рибите). Домовете бивали номерирани 1, 2, …12, така че онова от зодиакалните съзвездия което се намирало в изгрев, получавало номер 1, като съответната точка от зодиака приемала наименованието изгряващ пункт.

Домът на залязващото съзвездие приемал номер 7, като съответната точка от зодиака наричали залязващ пункт. Най-после триъгълниците на домовете бивали попълвани с намиращите се в тях съответно Слънце, Луната, планети.
Начертаването на схемата е съпроводено с изчисления на положението на звездите от съответните зодиакални съзвездия, респективно на зодиакалните знаци и на положенията на подвижните спрямо тях небесни тела – Слънце, Луна и планети.

За тези положения на светилата в миналото и днес се употребяват специално изготвени таблици, познати като ефемериди. Те позволяват по аргумент t (време) да бъдат определени небесните дължини и широчини на същите тела. За изготвянето на подобни ефемериди способстват съвременната астрономия и съвременния математически анализ.
Тези твърде разпространени днес дисциплини не са били познати през хилядолетията на отдалеченото минало. Това не изключва обаче съществуването на други начини за определяне на положенията на небесните светила, познати в древността.

Изведените по-рано първобългарски години като линейни функции на първобългарската слънчева година Ao, на m сидеричния и синодичния M месец, както средните дължини на Слънцето, Луната и средните дължини на останалите планети, също и линейните функции на времето, водят към определението на техните положения относно зодиака – еклиптиката на видимия годишен път на Слънцето.