„Думите учат, примерите привличат.“

Първата българска национална църква.

Българинът Константин Велики, основал християнската империя Византия, извършил истинска морално-етична революция. Неговите възгледи били доразвити от най-големия реформатор на средновековието – другия император на Византия от български произход – Юстиниан I (527-565 г.). Юстиниан бил племенник на предишния император Юстин. Юстин бил родом от село Ведряна, Кюстендилско. Българското му име било Истина, което, преведено на латински, станало „Юстин“. Жена му се казвала Любкина. Българинът Юстин довел в императорския двор племенника си – със същото име – Истина, роден също в село Ведряна. Майка му се казвала Бегленица, а баща му Изток. Той наследил вуйчо си и прибавил едно „иан“ към името му. Така се появил великият реформатор и управник – българинът Юстиниан I. Кръгът около император Юстиниан бил главно от сънародници – тракийци. Най-добрият му пълководец бил Велизарий, българотракиец от Герман – днешна Сапарева баня. Важен факт е, че Юстиниан и Юстин се титуловали императори на готи, гепиди, аити, алани и други разновидности на древните български народности, но не и на „гърци“. Просто този елемент бил смятан за незначителен. Освен това гърците били езичници до 6-7 век. Лично Юстиниан разтурил езическа школа в Атина като гнездо на езическа култура.
Юстиниан доразвива законодателното дело на сънародника си Константин I. Той обявява свещеническата служба за най-големия дар Божи на човечеството. Юстиниан създал основата на съвременното европейско право със своя Кодекс. По негово време било построено и едно от чудесата на тази епоха – църквата св. „София“, превърната по-късно в джамия от варварите селджуци.
Още едно доказателство за българския национален дух у Юстиниан I е основаването от него на първата българска национална църква. След един заговор срещу него от страна на така наречените партии на сините и зелените, Юстиниан, опрян на сънародниците си в двора, се спасил, благодарение на българските военачалници Велизарий и Нарез, както и на подкрепата на българите федерати в рамките на Империята начело с предводителя Мундо. След този опит да бъде премахнат именно защото се опирал на българското си обкръжение, Юстиниан взел решението да укрепи българския елемент в империята чрез създаване на национална църква като най-мощна спойка на народността. С новела 11 от 18 май 538 г. той основал независима от Цариградския патриарх българска църква и я нарекъл „Първа Юстиниана“. Дотогава българските църкви били разпокъсани в епархии, подчинени на Цариградския патриарх, чрез Солунския екзарх. Начело на новата независима българска църква застанал архиепископ, който бил независим и от Рим и от Константинопол. Избирал се от собствения си народ – българския. За център на архиепископията бил определен град Сердика – София. По този начин Юстиниан показвал ясно кое счита за свое отечество. А го е написал още по-ясно: „Понеже ние желаем по различни причини да подтикнем нашето отечество, където Бог бе определил да дойдем на този свят, който Той създаде, искаме да го снабдим и с най-големи привилегии също и по отношение на църковния му ранг.“
Първата национална църква на Балканите е българската, и това се потвърждава от факта, че Василий, императорът, останал в историята като Българоубиец, оставя автономността на Охридската архиепископия, след като покорява България през 1018 г. Оттогава главата на българската църква се нарича Архиепископ на цяла България и „Първа Юстиниана“. Това продължава до 1767 г., когато Цариградският патриарх успява да закрие тази архиепископия.
Императорът от български произход Юстиниан е сред най-великите владетели на средновековния свят, довършил гигантската морално-етична реформа на един друг владетел от трако-български произход – Константин Велики – християнизирането на Европа.