// Вие четете...

Чувства и власт

Пръв между равни.

„Банкерите са хора като всички други, само че по-богати.“

Някои градове непрестанно променят образа си през вековете, пресъздават се в нови архитектурни стилове, заменят една религия или форма на управление с друга, понякога дори променят името си; други остават неизменни, впили корени дълбоко в историята, културата и духа на една определена епоха. Нито един град не е така упорито отъждествяван с конкретен исторически период, както Флоренция, разположена сред живописните хълмове на областта Тоскана в Северна Италия. В колективното съзнание на света Флоренция ще остане завинаги градът на Ренесанса, на Бернини и Микеланджело, на фамилиите Медичи и Савонарола. Макар да е основана векове преди Ренесанса и да е продължила съществуването си векове след него като голям и важен град на съвременна Италия, сърцето и лицето на Флоренция си остават чисто ренесансови. Основните й сгради и културни паметници датират от онази епоха, време на небивал разцвет на живописта, скулптурата, архитектурата, поезията и литературата.За жителите на Флоренция техният град е културната столица на Италия, независимо че главните политически, търговски и религиозни средища отдавна са преминали в други големи градове. Макар градът да е възникнал сравнително късно в средиземноморската история като военизирано селище за охрана на пътищата към Рим, населението му толкова се гордее със своето минало, че за тях Флоренция не отстъпва по историческа важност на никой друг град в света, а още по-малко в тесните граници на страната. Флорентинците могат да се похвалят с несравними постижения в изкуството, с изумителна архитектура, с най-чистия литературен език в Италия, с най-славната история. При тях дори безвкусната местна кухня е много по-изискана от прочутите ястия на юга, където пикантният вкус се постига с шепи остри подправки, зехтин и доматен сос.

За кратко време — от 1865 до 1871 г. — Флоренция е била столица на обединена Италия, след което правителството решило да премести седалището си в древния имперски и религиозен център Рим. Като цяло градът е произвел много повече история, изкуство и мечти, отколкото е препоръчително за едно населено място.

Днес хора от целия свят се стичат във Флоренция, за да окажат почит на историята на Ренесанса. Студенти идват за по един семестър или цяла учебна година; туристи — за по ден-два или седмица. Всички тези хора обхождат едни и същи места: катедралата, галерията „Уфици“, Академията на изкуствата, Микеланджеловия Давид. Спират за дълъг обяд в някой от многобройните ресторанти, или посядат на чаша еспресо в улично кафене; после се отправят към магазините за сувенири, предлагащи всякаква стока — от стойка за термометър във вид на светещ пластмасов Давид до кожени чанти със златен обков и старинни мебели, инкрустирани със скъпоценни камъни.

Между музеите и кафенетата, църквите и ресторантите се гушат стотици сарафски магазинчета. Това не са истински банки, което не им пречи да рекламират услугите си на много езици: Geldwechsel, Cambio, Money Exchange. Всички тези заведения обменят валута в брой или пътнически чекове — долари, марки, йени, лири стерлинги, франкове — срещу привидно огромни суми в италиански лирети. Понеже работното време на официалните банки е прекалено кратко, след затварянето им обменните бюра начисляват тлъста комисиона за своите услуги. Освен с обмен на валута те се занимават с продажба на различни видове златни монети: южноафрикански крюгерранд, китайски панда, канадски долари с кленов лист, мексикански песос, както и възпоменателни сребърни монети в чест на всевъзможни събития — олимпийски игри, коронации, мероприятия за опазване на дивите животни и природната среда.

Обменните бюра най-често представляват малки магазинчета или дори улични будки, построени от стоманобетон и армирано стъкло. Те не се помещават в импозантни ренесансови сгради като големите банки; нямат пищни фоайета с парадни стълбища, мраморен под и позлатени балюстради. Повечето служители не носят костюми и вратовръзки или дори ливреи като охраната в най-престижните банкови институции. Хората, които се занимават с обмяна на валута, се държат подчертано като плебеи

Обмяната на валута е занаят, стар като самите пари. Сарафски дюкяни са изниквали около всеки пазар, на който са се събирали търговци от различни земи; през последните десетилетия те присъстват неизменно край всички по-важни туристически забележителности по света. Колкото и скучни, неромантични, дори презрени да са техните услуги, истината е, че най-могъщите банкерски фамилии на Флоренция са започнали дейността си именно като сарафи; по-късно тези фамилии и основаните от тях институции са довели до безпрецедентно развитие не само на световните финанси, но и на изкуството, науката и архитектурата.

Към 1422 г., когато Флоренция вече била достигнала своя апогей като банково средище, в нея се намирали седалищата на седемдесет и две „международни банки“. От всички тези банкерски фамилии обаче нито една не останала в аналите на историята с такава слава, както фамилията Медичи. Семейно име Медичи се среща в градските регистри на Флоренция още от дванайсети век, но Медичите се изявили като банкери сравнително по-късно от останалите фамилии. Основоположник на банковото дело във фамилията бил търговецът Джовани ди Бичи де Медичи (1360—1429). От двамата му синове, известни като Козимо Стари и Лоренцо Стари, тръгнали два клона на рода, които практически поставили началото на Ренесанса, като дали на историята най-важните търговци и банкери на тази епоха; някои от тях станали градоначалници на Флоренция, а други се издигнали до кардинали и папи. Дъщерите на Медичите се омъжили за крале и благородници, а две от тях — Мария и Катерина — станали кралици на Франция и майки на френски крале.

След като консолидирали влиянието си, Медичите пуснали в обръщение легендата, че родът им произхождал от рицаря Аверадо, който според тях бил тръгнал на поклонение в Рим, но по пътя спрял в Тоскана, за да победи в бой злия великан, тероризирал от незапомнени времена селяните по онези места. В знак на признание за подвига му Карл Велики, император на Свещената римска империя, го възнаградил с благороднически герб, върху който били нарисувани три златни кръга — символ на трите удара, които великанът нанесъл с меча си по щита на героя. Източници извън фамилията оспорват това тълкование; твърди се, че трите кръга символизират кълбата, с които някога се обозначавали заложните къщи; според друго обяснение това са просто три златни монети.

Фамилното име Медичи означава, че някой от предците на рода се е занимавал с медицина или фармация — през, средновековието все професии, които на стълбицата на обществения престиж почти не се отличавали от заложната търговия или бръснарството. Може да се предположи следователно, че трите кръга на фамилния герб представляват хапове или вендузи, с каквито средновековните лекари изтегляли „лошата кръв“ на повърхността на кожата.

Какъвто и да е произходът на фамилното име и герб, Медичите натрупали богатството си именно като банкери, с което увеличили политическото си влияние и придобили слава като покровители на изкуствата. Печалбите им били резултат на банкови операции и процедури, разработени през предходното столетие, но за разлика от своите предшественици в банковото дело фамилията се отличавала с голяма предпазливост. Въпреки това Медичите не се въздържали от намеса в кървавите политически интриги и нестабилните финанси на английския кралски двор. По време на Войната на розите те предоставили необичайно големи заеми на Едуард IV, а когато дворът обявил несъстоятелност по изплащането на заемите, това довело до фалита на лондонския клон на банката. Клоновете в Брюж и Милано банкрутирали по подобни причини, но Медичите съумели да си извлекат поука от опита на предишни поколения флорентински банкери с английските крале и централата на банката във Флоренция не повторила техните грешки.

При своя апогей под управлението на Козимо де Медичи банката била най-могъщото частно търговско предприятие в цяла Европа. Извън Флоренция фамилията поддържала клонове в Авиньон, Анкона, Антверпен, Базел, Болоня, Брюж, Венеция, Женева, Лион, Лондон, Любек, Милано, Неапол, Пиза и Рим. Макар персоналът на всеки от тези клонове да не наброявал повече от дузина служители, банката предлагала набор от разнообразни услуги, някои от които не съвсем типични за една финансова институция. Освен банкери Медичите били и търговци; те доставяли на европейските си клиенти подправки от Изтока, зехтин от Средиземноморието, кожи от Прибалтика, вълна от Англия, платове от Италия. Каталогът им включвал и доста необичайни стоки — свещени реликви и роби за домашна прислуга, както и някои съвсем екзотични артикули, като живи жирафи и кастрати за църковните хорове.

Въпреки обхвата на притежаваните от тях предприятия и асортимента на предлаганите услуги Медичите не завоювали монополни позиции както някога тамплиерите, нито пък съумели да поставят под контрол достатъчно голям дял от банковия пазар като своите предшественици, флорентинските банкери от предходното столетие. По времето на техния възход в Генуа, Венеция и други италиански градове, както и извън Италия вече действали голям брой банки, които не оставяли достатъчно поле за силно пазарно присъствие. Може да се каже обаче, че тъкмо липсата на монополни позиции помогнала на Медичите да оцелеят в една конкурентна среда. Те се намирали в центъра на мрежа от взаимно свързани търговски и аристократични фамилии; благодарение на тези свои позиции банкерската фамилия Медичи се наложила като първа между равни.

Банката на Медичите достигнала зенита си в периода между 1429 и 1464 г. при управлението на Козимо де Медичи — изключително ловък бизнесмен, успял едновременно да ръководи централата във Флоренция и клоновете в Рим, Милано и Пиза, както и по-далечните представителства в Женева, Брюж, Лондон и Авиньон. В допълнение към банки и земи фамилията притежавала дялово участие и в няколко текстилни предприятия, между които две работилници за обработка на вълна и една на коприна.

Банката „Медичи“ просъществувала до 17 ноември 1494 г., когато френският крал Шарл VIII превзел Флоренция. Няколко дни преди френското нашествие Медичите били изгонени от града, а с пристигането си французите конфискували цялото им имущество и оставили банката в състояние на пълно разорение. Фамилията се върнала в родния си град през 1530 г., след падането на Флорентинската република, но славното време на банка „Медичи“ вече било отминало.
Състоянието си Медичите дължали на това, което днес е прието да се нарича частен сектор — нещо, което в по-ранни времена не е представлявало сериозен икономически фактор. Фамилията Медичи, натрупала богатство, власт и слава в света на финансите, отделно от църква и държава, започнала да губи позициите си на клан от банкери и търговци, но вместо това успяла да трансформира влиянието си чрез придобиване на църковни и светски санове.

Геният на Медичите — нещо, по което те нямали равни сред останалите банкерски фамилии на Флоренция — се проявил в способността им да инвестират богатството и търговския си успех за придобиване на политическа власт и благороднически титли. Чрез серия от изгодни женитби, ловки политически назначения и добре премерени подкупи в течение на няколко поколения Медичите се превърнали в една от най-могъщите фамилии в структурите на светската и религиозната власт.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар