Среброто ти да погине заедно с тебе. Деяния на светите апостоли, 8:20

Древните руини на Римската империя са пръснати из центъра на днешния град Рим като кости на кит, изхвърлени от прибоя и оглозгани от птиците и гризачите, които живеят на скалистия бряг. Най-голямата от тези славни руини е Колизеят — символичен фокус на римската цивилизация, блестящ образец на нейната архитектура и отвратителен пример за пълния й морален упадък. Според нуждите на поредния кървав спектакъл римските инженери са можели да превърнат арената в изкуствено езеро, където са се водели истински морски битки, леела се е кръв, загивали са хора. Сложна система от клетки и подземни коридори пускала срещу гладиаторите диви животни, за да ги разкъсат, а специални трамплини изхвърляли изпод земята нови и нови човешки същества на ритуално заколение под радостните възгласи на прехласнатата публика.
Римските императори внасяли от чужбина лъвове, тигри, слонове, носорози, щрауси, крокодили, мечки и всякакви други екзотични зверове, за да се бият един с друг или с човешки противник. Джуджета се сражавали с мечки; африкански пигмеи с норвежки великани. На арената били изпращани и невъоръжени християни, за да бъдат посечени от гладиаторите или разкъсани от изгладнелите зверове.

Строителството на Колизея, официално наречен Римски амфитеатър, започнало през 69 г. при управлението на Веспасиан и завършило десет години по-късно, когато император бил вече Тит. Съоръжението било открито със сто дневен цикъл от религиозни процесии, гладиаторски битки и зрелища. Името Колизей — на латински Colosseum, с което амфитеатърът е известен по света още от времето на империята, произлиза вероятно от латинската дума colossus, по гигантската статуя на Нерон, издигала се някога в близост до арената.

Колизеят бил построен да побира 45 до 50 хиляди седящи зрители, а отгоре било опъвано огромно платнище, за да ги пази от палещото лятно слънце. По време на първите петстотин години от съществуването си Колизеят бил обновяван и преустройвай седем пъти, но след падането на Рим се превърнал в каменна кариера, от която поколения жители на града вадели висококачествен камък за строеж на жилища и павиране на улици. Днес е останала не повече от една трета от първоначалната маса на съоръжението.

Въпреки кървавата слава на Колизея и символичното му присъствие в християнския свят като лобно място на неизброими светци и мъченици, съществуването му е много повече симптом, отколкото причина за загниването на Римската империя. Зад реките кръв се крие една съвсем различна история — историята на налудничавата икономическа политика на Рим, направила подобни варварски зрелища и самото преследване на християните не просто възможни, а дори нормални и приемливи. За да бъдат разбрани историята на парите и начинът на функциониране на римската икономика, както и същинските причини за рухване на империята, ние трябва да насочим поглед отвъд Колизея, към Капитолийския хълм, където се намира храмът на Юпитер Капитолинус — бога покровител на гладиаторските игри.

Макар и най-малък от седемте хълма, върху които е построен Рим, Капитолийският хълм е с най-голямо значение за историята на града. Върху него са се издигали Римската цитадела и Капитолият — главният храм на империята. Капитолият е служил за дом на царя на боговете, Юпитер Оптимус Максимус, който заемал центъра на храмовия комплекс; в страничните крила се намирали храмовете на Минерва — богинята на мъдростта, и на Юнона — сестра и съпруга на Юпитер и майка на бога Марс. Юпитер, Минерва и Юнона съставлявали така наречената Капитолийска триада, като всяко от тези три божества се явявало в няколко отделни качества и под различни прозвища.

В много римски храмове се отделяло специално внимание на парите, но това особено важело за храма на Юнона Регина — най-висшата римска богиня, царица на небето по подобие на богинята Хера, жената на Зевс в гръцката митология. В това си качество Юнона представлявала гения на женствеността и била покровителка на жените, женитбата и майчинството. В друго свое качество — като Юнона Пронуба — тя бдяла над брачния договор; като Юнона Луцина била закрилница на бременните; а като Юнона Соспита подпомагала жените в родилните мъки и акта на майчинство.

Като продължение на нейната роля на закрилница на жените и пазителка на семейното огнище Юнона била богинята покровителка на Римската империя. Според древните историци уплашеното крякане на стадо свещени гъски, живели на Капитолийския хълм, предупредило римските стражи през четвърти век пр.н.е. за подготвяното нападение на галите, които под прикритието на нощта се опитвали да изкачат стените на цитаделата. След това знаменателно събитие богинята придобила още едно прозвище — Юнона Монета (предупреждавам).

Като покровителка на империята Юнона участвала в ръководенето на държавните дела, включително в основната държавна дейност на издаване на пари. През 269 г. пр.н.е. римляните пуснали в обръщение нови сребърни пари, наречени римски денарии, които се изработвали в монетната работилница при храма на Юнона Монета. Парите били щамповани с лика на богинята покровителка на Рим и с нейното прозвище — Монета. Името на богинята е достигнало до наши дни в две широко използвани думи в европейските езици. От първото й име Юнона произлиза названието на месец юни, смятан за особено подходящ за сключване на брак и зачеване на деца. А от Монета идва самото понятие за метална пара — монета; думите money и argent, означаващи пари съответно на английски и френски; както и английската дума tint, или монетен двор.

Любопитно е да се проследи тясната връзка между парите, от една страна, и божественото и женственото начало, от друга. Тази връзка, възникнала по времето на великите антични империи, се проявява в няколко модерни европейски езика, използващи думи от женски род за понятия, обозначаващи пари или тясно свързани с парите. Така например испанската дума за монета е la moneda, а германската е die Minze; нещо повече, германската национална валута също е от женски род — die Mark.

Честото претопяване и преиздаване на различни деноминации пари е създавало доста работа на монетната работилница в храма на Юнона Монета. Ново отсечените монети сякаш изтичали от храма като метален поток; оттам коренът на латинската дума currere — тичам или тека, може лесно да се разпознае в модерните английски думи currency — валута, и courier — куриер, пратеник.

Днес на мястото на храма на Юнона Монета, извор на буйния някога поток на римската имперска валута, се издига неугледна тухлена черква. Руините на древния храм са използвани за основи на черквата; за съжаление при толкова много други римски забележителности, пръснати из целия град, туристите не се интересуват много от останките на древния монетен двор.