„Вие слушайте, а ние ще мълчим.“

През 1972 година Харолд Путоф е включен в лазерно изследване в Станфордския научен институт (СНИ), сега СНИ Интернешънъл, в Мелано Парк, Калифорния. По онова време в усилие да осигури субсидии за изследователска работа в областта на квантовата биология той разпространява писмено предложение. В него повдига въпроса дали физичната теория, каквато е позната на всички, е в състояние да опише жизнените процеси, и предлага някои измервания на растения и нисши организми.

Клийв Бакстър получава едно копие от предложението. В момента той се занимава с измерване на електрическата активност на растения с помощта на стандартно полиграфско оборудване в Ню Йорк. Инго Суан, приятел на Бакстър, веднъж му идва на гости в лабораторията и вижда предложението. По-късно, на 30 март 1972 година, той пише на Путоф, че ако наистина се интересува от тази тема, би трябвало да проведе някои парапсихологически експерименти. Освен това включва в писмото си разкази за някои от своите успехи в психокинезата с д-р Гъртруд Шмидлер в нейната лаборатория в Сити Колидж, Ню Йорк. Путоф поканва Суан да посети СНИ за една седмица през юни същата година, за да демонстрира тези свои способности.

Преди гостуването на Суан Путоф скрива старателно един магнитометър под пода на сградата. Същият уред е бил използван в експерименти за улавяне на кварки. Но уредът като че ли смущава Суан. За изненада на Путоф, той „вижда“ скрития магнитометър и описва сравнително подробно вътрешния му механизъм. Впечатлен от госта си, Путоф пише доклад за случилото се и го разпространява сред колегите си.

Няколко седмици след публикуването на този доклад в СНИ идват служители на ЦРУ. Те вече са проучили подробно биографията на Путоф и знаят за работата му като офицер от военноморското разузнаване, а след това като цивилен с Агенцията за национална сигурност (АНС) няколко години преди това. Казват му, че ЦРУ все повече се притесняват от изследванията на Съветския съюз в областта на парапсихологията и от това, че ги финансират КГБ и ГРУ. Тъй като западната научна общност в най-добрия случай счита парапсихологията за нещо съмнително, ЦРУ търсел някой научен институт извън главното академично течение, в който да проведе дискретно финансирана и поверителна изследователска програма. Те питат Путоф дали не желае да направи още експерименти с Инго Суан, като му дават да разбере, че ако резултатите са окуражаващи, евентуално ще му се възложи провеждането на пилотна програма за задълбочаване на изследванията.

Путоф се съгласява и урежда серия от тестове. По-късно той отбелязва: „Тъй като разузнавателните служби имат смесена репутация сред общото население, неведнъж са ми задавали въпроса защо съм се съгласил да съдействам на ЦРУ и други елементи от разузнавателната общност. Отговорът ми е съвсем прост. От предишните си контакти с тази общност се убедих, че войната почти винаги се дължи на слабо разузнаване и следователно най-силното оръжие на мира е доброто разузнаване.“

Първите тестове в СНИ са прости и успешни. Офицерите от ЦРУ, които идвали в лабораторията, искали от Суан да им описва скрити в кутия предмети. В резултат от тези предварителни тестове през октомври 1972 година е договорена осем месечна програма за пилотни изследвания с бюджет от 49 909 долара. Известна е под името „Програма за измерване на биомагнитни полета“ и е продължила от януари до август 1973 година.

Към екипа се присъединява и един от колегите на Путоф, Ръсел Тарг, който също отдавна се занимава с парапсихология. В това пилотно изследване трима наети от ЦРУ наблюдатели участват като субекти, за да преценяват протоколите. Те описват седем от петдесет и петте експеримента, някои от тях с удивително качество.

През 1975 година Путоф и Тарг вече могат да докладват, че: „Развиването на тази способност в СНИ достигна такова ниво, че посещаващите ни служители на ЦРУ, които никога не са имали досег с такива понятия, се представят добре при контролирани лабораторни условия“ (т.е. дават достатъчно качествени описания на мишената, за да се позволи сляпо свързване на описанията с мишените от независими експерти).

Може би най-интригуващият от петдесет и петте експеримента е номер 46. Това е вторият значителен опит от осем месечното, финансирано от ЦРУ пилотно изследване. Целта му е била: „Опит да се установи дали виждането на дълги разстояния може да стигне до изключително голямо разстояние; да се запише колко време е отнело, докато започнат да се получават впечатления, и да се сравнят впечатленията с публикуваните научни данни.“

Избраният обект е планетата Юпитер, а датата на експеримента – 27 април 1973 година. „Пайъниър 10“ на НАСА вече е на път за планетата, но твърде далече, за да изпрати данни до контролния си пункт на Земята, камоли в Лабораторията за самолетни двигатели. Субекти в експеримента са Инго Суан в Калифорния и Харолд Шърман в Арканзас.

Целта е да се види дали, ако двамата медиуми са на 2000 мили един от друг, впечатленията им ще съвпадат – и това се оказва така. По време на този експеримент е открит пръстен около Юпитер. „Много високо в атмосферата има кристалчета, те блещукат. Може би тези ивици да са като пояси от кристали, нещо като пръстени на Сатурн, макар да не са особено далече от планетата. Много близо в атмосферата. Обзалагам се, че биха отразили радиосондите. Възможно ли е това, ако имате облак от кристалчета, обстрелвани с различни радиовълни?“ Съществуването на пръстена е открито и потвърдено в началото на 1979 година, шест години след този експеримент. Копия от дългия 300 страници доклад за този експеримент са изпратени на различни научни институции, включително на НАСА.

На Коледа през 1962 година Съветският съюз провежда последното от 65-те си изпитания на ядрени оръжия. Тези изпитания са започнали на 1 август 1962 година, във и над планините на Семипалатинск и сред ледовете на Новая земля. В началото на 1963 година Съветите подписват договор за забрана на ядрените опити и тази тяхна програма става тайна. Големият въпрос за САЩ е: какво ще става в бъдеще? Американската разузнавателна общност не разполага с достатъчно информация за съветското производство на ядрени материали, начините на тяхното използване, бъдещите им приложения и тенденциите.

През юли 1974 година Пат Прайс е помолен да огледа чрез виждане от разстояние (ВР) изпитателния район до Семипалатинск. Това е първият официален ВР проект с обект Съветския съюз.

За да се определи ползата от ВР при оперативни условия, беше проведен експеримент с виждане на далечно разстояние на посочен от спонсора обект, който понастоящем представлява интерес – неидентифициран изследователски център в Семипалатинск, СССР. Експериментът беше извършен на три етапа и под прекия контрол на ТПВ [технически представител на възложителя].

В първата фаза на експериментаторите бяха предоставени географските координати и единствената допълнителна информация, че става дума за научноизследователски център. След това експериментаторите проведоха двойно сляп ВР експеримент със субект 1 [Пат Прайс]. Резултатите от експеримента бяха предадени на представителите на клиента за оценка.
Ако резултатите не бяха обещаващи, експериментът щеше да се прекрати на този етап. Все пак бе преценено, че резултатите са с достатъчно добро качество. Започна втората фаза, в която субектът се съсредоточи в генерирането на физически данни, които можеха да бъдат проверени от клиента, като същевременно се направиха и измервания. Краят на втората фаза постепенно премина в третата – генериране на непроверяеми данни, които не са достъпни за клиента, но въпреки това представляват интерес за него. В момента тече оценка на данните от клиента.

Някои от резултатите от ВР експериментите бяха удивителни. В телевизионното предаване „Найт лайн“ на 28 ноември 1995 година представител на ЦРУ, известен само като „Норм“, бивш технически консултант на заместник-директора Джон Макмаън, заяви за използването на ВР програмите в средата на 80-те: „Е, ако искате да говорите за това какви резултати се получават след осмото мартини, аз не искам.“ „Резултатите след осмото мартини“ е вътрешен термин, който показва, че резултатите от ВР тестовете са били толкова добри, че всички са загубили усещане за реалност. В същото предаване Робърт Гейтс, бивш директор на ЦРУ, добавя че ВР има обещаващо бъдеще.

Инго Суан разказва за един резултат тип „след осмото мартини“, който се е получил между 1975 и 1976 година. Помолили са го да огледа чрез ВР съветски подводници. Според Суан „около мен седяха какви ли не фуражки. Путоф беше от лявата ми страна, а от дясната имаше двама-трима генерали с по три звезди. Страшно се притеснявах, докато ми даваха координатите. Това беше един от онези «големи тестове» и помещението беше пълно със свидетели. Докато се занимавах с моята си работа, изведнъж зърнах нещо, заковах се на място, вгледах се в него и рекох: «Боже господи!» После прошепнах в ухото на Хал: «Хал, не знам какво да правя. Мисля, че тази подводница е свалила НЛО и НЛО-то е стреляло по нея. Какво да правя сега?»“

Путоф пребледня като смъртник, погледна ме и прошепна: „Леле боже! Ама представлението си е твое. Прави, каквото знаеш.“ Така че аз скицирах това НЛО, а фуражката, дето седеше от дясната ми страна, грабна листа и рече: „Какво е това, г-н Суан?“ Отвърнах му: „Сър, мисля, че е очевидно.“ Той стана с листа в ръка и всички останали се изправиха, без мен и Путоф. Генералът излезе от стаята и другите го последваха. Двамата с Путоф се върнахме в хотела и аз казах: „О, боже, провалихме програмата.“ Затова излязохме и се напихме с маргарити и тем подобни, а сетне се върнахме в хотела. Три дни по-късно на Путоф му се обадиха и го попитаха: „Добре, колко пари искате?“

Програмите „Аномални умствени феномени“, провеждани в СНИ от 1973 до 1989 година били продължени в МКНП от 1992 до 1994 година. Меморандумът от 25 юли 1995 от д-р Едуин К. Мей дава заглавия и подробности за десетте експеримента, извършени в МКНП. Заглавията им са: „Зависимости на мишената“; „АС с бинарно кодиране“; „АС Ясни сънища“, основни; „АС Ясни сънища“, пилотни; „ERD АС Поведение, Ентропия II.“ Други експерименти, провеждани в МКНП, са: „АС на двойни мишени“; „MEG Копиране“; „Наблюдаване на разстояние“; „ERD EEG Изследване“.

Както вече споменахме, един от оперативните раздели на ВР програмата е бил проектът „Грил Флейм“ на МО. Няколко организации – членки на американската разузнавателна общност, ми отказаха достъп до документи. В крайна сметка на 1 февруари 1996 година успях да получа съответните документи за този малко известен проект. Бяха открити и разсекретени по искане от 7 декември 1995 година на Управлението за разузнаване и сигурност на СВ.

Оперативните аспекти на СТАРГЕЙТ – цялостната програма – датират от 1977 година, когато американските СВ започват да използват ВР за да научат за врага неща, които не могат да бъдат открити по обичайните начини. Помощникът на заместник началник-щаба по оперативните въпроси, отдел „Агентурно разузнаване“ (ПЗНЩОВ — АР), чрез своя отдел за специални акции, получава мисия. До 1978 година вече е основан отряд „G“, който по-късно е зачислен към Управлението за разузнаване и сигурност на СВ [УРС] под името ГРИЛ ФЛЕЙМ. Сега на СВ е дадена нова мисия: да използват ВР като средство за събиране на разузнавателна информация. По това време цялата ВР програма на МО е прехвърлена под шапката на ГРИЛ ФЛЕЙМ – съвместна работа на няколко американски министерства и агенции под надзора на РУМО.

През 1983 година отряд „G“ [ГРИЛ ФЛЕЙМ], чийто персонал и операции са подготвяни от Инго Суан, се разделя с него. Майор Ед Деймс е успял да създаде екип, очевидно способен да осигурява исканите данни. Тази раздяла предизвиква яден спор между двамата, който продължава и до днес.

Новият екип под наименованието СЕНТЪР ЛЕЙН продължава своите операции. През 1986 година, след няколко противоречия, новоназначеният командващ на УРС по нареждане на своите началници прехвърля тази част към РУМО. Частта се слива със СЪН СТРИЙК, който е под контрола на Отдела за научно-техническо разузнаване (ОНТР) на РУМО.

В началото на 90-те години на XX в. е прекласифицирана от ПСД (Програма със специален достъп) на ЛИМИДС (Ограничено разпространение) и отново е преименувана, този път на СТАРГЕЙТ с 40 души персонал, служили през цялото времетраене на програмата, 23 са били военни. През 80-те години, когато е в разцвета си, програмата държи 7 медиуми на пълен работен ден, заедно с екипи от административен и оперативен персонал.
В историята на ВР има не една свръхсекретна операция. Ето няколко от тях: БЛУБЪРД, която е насочена срещу либийския лидер Муамар Кадафи; „Брокер на земя“, срещу панамския генерал Мануел Нориега; проектът „Трън“, който се занимава с НЛО и проектът „Магазин за стрели“, за който се знае твърде малко.

Втората фаза на проекта СТАРГЕЙТ който е главно под контрол на РУМО, използва трима души, двама от които жени. Може да се каже, че краят на програмата се дължи, на ПВР, Писмено виждане на разстояние, което е въведено през 1988 година. За изненада на първите ВР медиуми, новата програма бързо се превръща в хит на месеца.

ПВР е комбинация от така нареченото провеждане и автоматично писане, както и използване на карти таро. ПВР дава много по-ненадеждни резултати от разработените в СНИ КВР (Координирано виждане на разстояние) и ВДР (Виждане на далечни разстояния), описвани като метод хибрид между релаксация и медитация.

Разузнавателната общност веднага възприема ПВР като свой главен способ в тази област, макар че, за разлика от КВР и ВДР, той не е тестван лабораторно. По времето на своето прехвърляне от РУМО в ЦРУ, през юни 1995 година, в програмата СТАРГЕЙТ остават само трима медиуми, двама от които използват ПВР и само един КВР. Освен това през последните си години програмата страда и от лошо управление.

От началото си през 1986 г. (първата фаза) до прекратяването си през пролетта на 1995 година (втората фаза), програмата получава над 200 задачи от оперативни военни организации, които ги молят чрез ВР да получат информация, невъзможна за придобиване с други средства. С течение на времето подкрепата за СТАРГЕЙТ намалява, макар програмата да е постигала значителни успехи. Както отбеляза един източник от разузнаването: „В историческите досиета също има голям брой клиентски оценки от организации като Тайната служба, АНС, военните служби, Обединеният комитет на началник-щабовете и колкото и да е странно, от ЦРУ. В тези оценки се съобщава (понякога с доста пламенни думи) за ползата от ВР като разузнавателно средство.“

През последните 22 години ВР програмите, подкрепяни от продължителни изследвания и неколкостотин учени от различни области, натрупаха истинско богатство от ценна научна информация. Не бива да бъдат отхвърляни поради сегашната политическа обстановка. Освен явните си военни и разузнавателни приложения, голямото количество събрани данни свидетелстват, че хората не са ограничени само до петте си сетива.