Разпространението на звуковите колебания в морската вода представляват сами по себе си сложно явление, зависещо от разпределението на температурата и солеността, изменението на налягането, дълбочината на морето, мътността на водата, от примесите от органичен и неорганичен произход, както и от наличието на разтворените  газове в нея.

Морската вода е акустически нееднородна среда. Тази нееднородност се заключава преди всичко в изменение на плътността в резултат на което с изменение на дълбочината се изменя и скоростта на звука, а разпространението на звуковите колебания става не по права, а по много по-сложна траектория. Това явление се нарича рефракция. Наличието в морската вода на газови мехури, безтегловни частици и планктон предизвикват разсейване и поглъщане на звуковата енергия при нейното разпространение.
Освен това, при изследване на разпространението на звука в морска вода се налага да се отчита отразяването на звука от морската повърхност и дъното, които се определят от състоянието на повърхността (вълнението) и характера на грунда.
Указаните обстоятелства усложняват строгото математическо решаване на задачата за вълновата акустика върху разпространението на звука в морската вода, поради което обикновено се използват косвени или приблизителни методи за практическо приложение.