// Вие четете...

Морал и Православие

Присъда за унищожаване.

„Тъмните дела се боят от светлината.“

По онова време подобна присъда създаваше всеобщ страх и смут. Придружаващите я церемонии бяха организирани така, че да всяват всред народа поразяващ ужас. А народът гледаше на папата като на представител на самия Бог, който държи ключовете на Небето и ада и притежава властта да раздава както земни, така и духовни присъди. Смяташе се, че портите за Небето са затворени за анатемосаната страна, че докато папата не благоволи да оттегли забраната, мъртвите са изключени от обиталищата на блаженството.

Бог позволи голяма светлина да озари умовете на двамата избрани мъже Хус и Йероним да им разкрие много от заблудите на Рим; но те не получиха цялата светлина, която трябваше да бъде дадена на света. Чрез тези Свои служители Бог извеждаше народа си от мрака на романизма. Но те щяха да срещат още много и големи пречки, затова ги водеше внимателно, стъпка по стъпка според възможностите им. Хус и Йероним не бяха подготвени да получат изведнъж цялата светлина. Както пълната слава на обедното слънце би ослепила дълго пребивавалите в мрак, така и светлината, ако им бе представена изцяло, би ги накарала да я отхвърлят. Затова Бог им я разкриваше малко по малко, в мярката, в която би могла да бъде приета от народа. В следващите столетия трябваше да последват други верни работници, които да заведат народа още по-нататък в пътя на реформата.

Сега трима папи се бореха за върховенство и борбите им пораждаха в християнския свят престъпление и смут. Неудовлетворени от хвърчащите една срещу друга анатеми, те прибягнаха до светски оръжия. Всеки от тях се стремеше да си осигури армия и да наеме войници. Разбира се, нужни бяха пари и за тази цел в продажба бяха пуснати даровете, длъжностите и благословенията на църквата. А и свещениците, подражавайки на своите водачи, възстановиха симонията и започнаха война, за да смирят съперниците и да засилят властта си. С нарастваща всеки изминат ден дързост Хус изобличаваше гръмко пороците и злоупотребите, толерирани в името на религията, а народът открито обвиняваше римските водители като причинители на залялата християнския свят окаяност.

Прага сякаш отново бе на ръба на кървав конфликт. Както и в предишните векове, Божият служител бе обвинен за смутител “на Израиля”. Градът пак бе отлъчен от църквата и Хус отново се оттегли в своето родно село. Така вярното свидетелстване от любимата му църква на Витлеем се прекрати. Преди да отдаде живота си като вестител на истината, той трябваше да говори от една по-голяма катедра, в много по-голям мащаб – на целия християнски свят.

За да се излекуват злините, смутили Европа, по желанието на император Сигизмунд в Констанс бе свикан общ събор чрез Йоан XXIII, един от тримата папи – съперници. Свикването на такова сборище съвсем не бе приятно за папа Йоан, чийто характер и политика не подлежаха на каквото и да било разследване, даже и от прелати, толкова морално разпуснати – такива бяха тогавашните духовници. Но той не посмя да се противопостави на волята на Сигизмунд.

Главните цели на събора бяха да се излекува разколът в църквата и да се изкоренят ересите. Затова бяха призовани да се явят пред него двамата папи противници, както и главният разпространител на новите идеи Ян Хус. Папите по съображения за безопасността не посетиха събора, а изпратиха свои представители. Въпреки че сам го свикваше, папа Йоан дойде с много опасения. Подозираше, че тайното намерение на императора е да го свали от престола и се страхуваше, че ще бъде принуден да отговаря за пороците, с които бе опозорил папската корона, както и за престъпленията, които бе извършил, докато я получи. И все пак влезе в Констанс с голяма помпозност, придружен от духовници от най-висш ранг и последван от цяло шествие от придворни. Духовенството и големците на града, заедно с огромна тълпа граждани излязоха да го посрещнат. Над главата си имаше златен балдахин, придържан от четирима видни магистрати. Пред него носеха нафора, а богатите одежди на кардиналите и благородниците още повече увеличаваха блясъка.

В същото време към Констанс наближаваше друг пътник. Хус съзнаваше очакващите го опасности. Бе се сбогувал с приятелите си, сякаш никога повече нямаше да ги срещне, и тръгна с чувството, че отива на клада. Макар да бе получил охраняваща грамота от краля на Бохемия и по време на пътуването си още една грамота от император Сигизмунд, той се разпореди за всичко в случай на смърт.

В писмото му до един от приятелите в Прага пише: “Мои братя…, аз тръгвам с охрана от краля, за да посрещна моите многобройни и смъртни врагове… Уповавам се напълно на всемогъщия Бог, на моя Спасител. Вярвам, че Той ще чуе вашите горещи молитви да изпълни устата ми с благоразумие и мъдрост, за да успея да им се съпротивя; че Той ще ме дари със Своя Свят Дух, за да ме укрепи в истината Си, та да мога да посрещна с кураж изкушения, затвор и ако е необходимо жестока смърт. Исус Христос пострада за Своите възлюблени. Трябва ли тогава да се учудваме, че ни е оставил Своя пример и ние самите да понасяме с търпение всички неща за собственото си спасение? Той е Бог, а ние сме Негови създания; Той е Господ, а ние сме Негови слуги; Той е Учителят на света, а ние сме нищожни смъртни. И все пак Той пострада! Защо тогава да не пострадаме и ние особено, когато страданието е за наше очистване? Затова, възлюблени, ако моята смърт трябва да послужи за Негова прослава, молете се тя да дойде по-бързо и Бог да ми даде сили да издържа с твърдост всички бедствия. Но ако е по-добре да се завърна между вас, нека се молим на Бога да се завърна без петно, т.е. да не потъпча нито една от най-малките истини на Евангелието, за да оставя на моите братя превъзходен пример за следване. Затова може и да не видите никога вече лицето ми в Прага. Но ако волята на Всемогъщия позволи да се върна при вас, нека да напредваме със сърца още по-затвърдени в познанието и в любовта на Неговия закон”.

В друго писмо до свещеник, станал ученик на Евангелието, Хус говори с дълбоко смирение за собствените си слабости, обвинявайки се, че “със задоволство” е носил “богати дрехи” и е “прахосвал часове в незначителни занимания”. След това прибавя следните покъртителни увещания: “Дано Божията слава и спасението на души, а не притежанието на блага и имоти изпълнят ума ти. Внимавай да не украсяваш къщата си повече, отколкото душата си; а над всичко друго отдай всичките си старания за духовната постройка. Бъди благочестив и смирен с бедните и не прахосвай средствата си за приключения. Ако не подобриш живота си и не се въздържаш от излишества, страхувам се, че ще бъдеш тежко наказан, както съм аз самият… Ти знаеш моето учение, защото си приел наставленията ми още от детинство, затова е безполезно да ти пиша повече. Но те заклевам в милостта на нашия Господ да не ми подражаваш в никоя от тези суети, в които си ме виждал да падам.” На плика на писмото е добавил: “Заклевам те, приятелю мой, да не счупваш този печат, докато не си напълно сигурен, че съм мъртъв”.

По време на пътуването си Хус виждаше навсякъде доказателства за разпространението на своите учения и благосклонността, с която бе посрещано делото му. Народът се тълпеше пред него, а в някои градове магистратите го придружаваха по улиците.

В Констанс на Хус бе дадена пълна свобода. Към императорската грамота за безопасност бе прибавено и лично уверение за закрила от папата. Но тези тържествени и постоянно повтаряни декларации бяха нарушени след много кратко време. Реформаторът бе арестуван по заповед на папата и кардиналите и хвърлен в отвратителна тъмница. По-късно бе преместен като затворник в непристъпен замък на Рейн. Всъщност папата не можа много да се възползва от тази своя вероломност, защото скоро след това и той бе хвърлен в същия затвор. На събора бе осъден за най-долни престъпления, включително и убийство, симония, прелюбодейство и “грехове, неподходящи дори да бъдат споменати”. Така заяви съборът накрая и папата бе лишен от короната и затворен. И двамата враждуващи папи бяха свалени и на тяхно място бе избран нов понтифекс.

Въпреки че папата бе провинен в много по-големи престъпления, отколкото Хус бе обвинявал някога свещениците и заради които искаше реформация, същият събор, свалил понтифекса, издаде присъдата за унищожаването на реформатора. Хвърлянето на Хус в затвора възбуди голямо негодувание в Бохемия. Влиятелни благородници отправиха към съвета сериозни протести срещу грубото нарушаване на закона. Императорът, който не бе склонен да допусне престъпването на издадената грамота за охрана, се противопостави на действията срещу Хус. Но враговете на реформатора бяха злобни и решителни. Те използваха императорските предразсъдъци, страховете и ревността му към църквата. Приведоха обширни аргументи, за да докажат, че “не трябва да се спазва обещание спрямо еретици, нито спрямо личности, заподозрени в еретизъм, макар да са снабдени с охрана на императори или крале”. Така те надделяха.

Изнемощял от болест и от престоя в затвора – защото влажният и мръсен въздух там го разболя от треска, която за малко не отне живота му – Хус накрая бе изправен пред събора. Окован в тежките вериги, той стоеше в присъствието на императора, заклел му се в честта и в добрата си вяра, че ще го покровителства. През време на дългото разследване реформаторът твърдо поддържаше истината и в присъствието на събраните големци на църквата и държавата изрече тържествен и истински протест срещу покварите на свещеническата йерархия. Когато поискаха да се откаже от ученията си или да понесе смърт, прие участта на мъченик.

Божията благодат явно го подкрепяше. Небесен мир изпълваше душата му през последвалите седмици на страдание преди окончателната присъда.

“Пиша това писмо – обръщаше се към свой приятел – в затвора с оковани ръце, очаквайки утрешната си смъртна присъда… Когато с помощта на Исус Христос се срещнем отново на онова прекрасно място в бъдещия живот, ти ще научиш колко милостив е бил Бог към мен и колко много ме е подкрепял в моите изкушения и изпитания”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар