// Вие четете...

Чувства и власт

Прилики в икономиката на бедните.

„Бедните имат деца, богатите – добитък.“

Неформалната икономика. Хората, обитаващи гетото на книжните пари, са много по-склонни от средния американец да извършват различни услуги „на черно“ — срещу недекларирано заплащане в брой. Често те вършат това в допълнение към друга, редовна работа извън квартала, в който живеят — било като наемни служители в легитимно предприятие или домашна прислуга у богато семейство. Най-често те се наемат на час, за изпълнение на определена задача. Мъжете висят на групички по тротоара пред бюрата за предлагане на работа или около държавната агенция за преквалификация с надеждата, че някой работодател ще отбие колата си до бордюра, ще направи знак на един или двама да се качат и ще ги откара да разтоварят някой камион, да изчистят паркинг, да изринат сняг, да изкопаят басейн или да свършат нещо друго, за което в края на деня да получат една надница — разбира се, в брой.

Други се специализират в определен вид услуги, с които стават известни сред съседите в квартала. Един разбира от ремонт на коли, друг от подстригване; един поправя перални машини, друг свързва нелегално допълнителни „абонати“ към кабелната телевизия или знае как да декодира платените канали. Един доставя дърва за огрев и дървени въглища за скари; друг прави сандвичи и пирожки и ги продава по празниците. Един е готов да ви услужи с колата си вместо такси срещу скромно заплащане; друг ще дойде да наглежда децата ви цял ден или ако се наложи, цял месец. В сравнение с богатите предградия в бедните квартали много повече хора продават стоки от врата на врата или с колички по улицата срещу заплащане в брой; там се устройват много повече дворни разпродажби, битпазари, панаирджийски сергии или натурална размяна на употребявани или направо крадени вещи.

Подобни системи на продажба или размяна на стоки и услуги съществуват като един вид неформална или паралелна икономика до голяма степен извън надзора на държавните институции и контрола на закона, както и извън нормалните финансови структури и правила. Тези системи успяват да поддържат своята гъвкавост и независимост главно като функционират изцяло на базата на заплащане в брой, в книжни пари. По същество те представляват не толкова черен пазар, колкото сив, като действат не толкова против, колкото извън или по-точно встрани от закона.

Парите в брой до такава степен играят решаваща роля в живота на бедните, че през последните десетилетия американското правителство се видя принудено да въведе един нов вид платежно средство — така наречените талони за храна, които могат да се разменят в определени супермаркети само срещу хранителни и други стоки от ежедневна необходимост и които представляват нещо като парите на бедните. В гетото на книжните пари тези талони са всъщност много примамливи за търговците, които се надпреварват да привличат клиенти, заплащащи с тях. Понякога отделни търговци са готови, в нарушение на закона, да приемат талони за храна и срещу нехранителни стоки; разбира се, в такива случаи купувачът заплаща на търговеца доста солена комисиона заради поетия риск и заради привилегията да купи с второразредните си „пари“, да кажем, бутилка уиски или сешоар за жена си. На улицата талоните за храна се разменят срещу истински пари — разбира се, по курс, доста по-нисък от номиналната им стойност.
Стойността на парите. В живота на бедните хора парите в брой запазват ролята си на желан подарък при особени случаи. Подаръци в пари се правят за рождени дни и други празници; в случаи на нужда бедните събират пари помежду си, за да помогнат на изпаднал в беда приятел или роднина. На сватби, особено в селските или по-необразованите общности, е напълно в реда на нещата на булката да се даряват пари, като сумите се обявяват публично или понякога дори се закачат с карфици за роклята й. Сред американските индианци е прието при церемонии за подпомагане на близки да се изпълнява „танцът върху одеяло“, като присъстващите хвърлят банкноти в краката на танцуващия. При алтернативен вариант на церемонията с пари се покрива тъпанът, под чийто акомпанимент се извършва танцът.

Когато бедните искат да спестят пари, те обикновено ги влагат в стоки и предмети, каквито лесно могат да се препродадат или заложат в случай на нужда. Всеки път, когато им се намират свободни средства, по-бедните мъже в Близкия изток купуват гривни и синджири от чисто злато за жените в семейството си. Тези златни украшения се купуват основно на тегло, за да могат бързо да бъдат реализирани в случай на нужда. В периоди на финансови затруднения или когато имат намерение да придобият някоя по-крупна стока — впрегатен добитък или парче земя — мъжете могат да продадат златните украшения (чиято чистота е обозначена с щемпел върху самите тях) на тегло в най-близкия дюкян, а с получените пари да си свършат работа. В същото време бедните хора избягват да влагат парите си в диаманти и други скъпоценни камъни, чиято стойност се определя от тяхната чистота, бистрота и прецизност на обработката — все критерии, които подлежат на оспорване и опит за измама.

Докато държавите по света все още емитирали националните си валути в златни и сребърни монети, хората обичали да се кичат с тях, като ги навързвали на огърлици и други украшения. Младите жени пришивали златни монети към дрехите си или ги използвали за обици, гривни или токи за коланчета. По този начин монетите можели едновременно да се държат под око, да се показват като знак за богатство и обществено положение, а в случай на нужда просто да се откъснат от съответния накит и да се използват по предназначение като разменно средство. Много жени, особено в Близкия изток, носели семейните финанси по себе си във вид на бижута; по подобен начин безстрашните гаучоси — аржентинските каубои — си поръчвали кожени поясоци, широки по две педи, и ги обковавали с грамадни сребърни монети от Перу и други находища в Южна Америка.

Откакто правителствата през двайсти век започват да девалвират националните си валути чрез премахване на златния и сребърния стандарт, бедните хора все по-малко могат да си намират златни или сребърни монети за украса. Вместо това те влагат парите си в златни и сребърни бижута, които вършат същата работа, но имат и безспорното предимство, че запазват стойността си независимо какво правителство идва на власт, каква окупационна армия, политическа партия или религия се появява или изчезва от сцената.

Селяните и други бедни хора в много общности по света днес си влагат парите в престижни и луксозни стоки. Те си купуват скъпи часовници, дори да не познават часа, или пък телевизори и смарт телефони и часовници, макар да нямат електричество в колибите си. Подобни покупки може да изглеждат налудничави на страничния наблюдател, но те представляват солидна инвестиция за онзи, който ги извършва. Понеже закупената стока има значителна стойност като знак на обществен престиж, тя винаги може да бъде продадена в случай на нужда. Един швейцарски часовник или японски телевизор, дори да е практически неизползваем за собственика си, може да се окаже изгодно капиталовложение, запазващо стойността си по-дълго време от парите, похарчени за него. Основната цел, разбира се, е придобиването на такъв вид вещи, които да могат хем да се ползват при нужда, хем веднага да бъдат реализирани и превърнати в пари.

Икономиката на гетото, на бариото и фавелата, на всеки бедняшки квартал, независимо къде се намира — от Мексико Сити до Милуоки и от Сиатъл до Истанбул, — се върти около книжните пари. Същите книжни пари, които движат икономиката на бедните, поставят прегради пред тяхното участие в много по-широката икономика, основаваща се на банкови сметки, кредитни и дебитни карти, чекове и електронни импулси. Обществото издига високи стени пред книжните пари на гетото, като не им позволява да проникнат в икономиката на средната класа. Макар и невидими за повечето хора в тяхното ежедневие, тези прегради създават острови на бедност — като ивицата около Юнивърсити Авеню — навсякъде в големите градове на съвременния свят.

В Съединените щати и останалите западни държави движението на големи суми пари в брой е много трудно или практически невъзможно при съществуващите закони и икономически правила. За всякакви операции в брой, надхвърлящи 10 000 долара, банката е длъжна да докладва на властите, докато за операции с кредитни карти, чекове или електронни преводи подобни ограничения не важат. Федералната данъчна служба и Федералното бюро за разследване на САЩ гледат с особена подозрителност на юридически лица и индивиди, в чиито банкови сметки е прекалено висок относителният дял на операциите — тегления и депозити — в брой.
Всеки, който притежава банкова сметка в чужбина, има право да прехвърля по тази сметка милиони долари дневно без каквито и да било ограничения и контрол от страна на държавата. В същото време всяко физическо лице, което при влизане в САЩ носи в себе си над 10 000 долара в брой, е длъжно да ги обяви на митницата; необявени суми пари, надхвърлящи тази цифра, подлежат на конфискация. Много по-лесно е да се преведат един милиард долара по банков път от Токио в Атланта, отколкото пътник да вземе самолета от Ванкувър за Далас с 10 000 долара в джоба.

Понеже живеещите в гетото на книжните пари разчитат изцяло на пари в брой, но същевременно им е много трудно да ги превеждат в легитимни финансови институции, често у тях се събират прекалено големи суми налични пари. В допълнение към сумите, притежавани от всевъзможни сутеньори, наркопласьори, букмейкъри и всякакви други незаконни или полузаконни предприемачи, в касите на магазините и на други легитимни заведения в бедните квартали и гетата се държат относително много повече пари в наличност, отколкото в аналогични заведения в по-заможните предградия.

Жителите на гетото често носят със себе си много по-големи суми в брой, отколкото населението на буржоазните квартали, където всички покупки, надвишаващи няколко долара, се извършват с кредитни и разплащателни карти. Мъжете в гетата често носят по джобовете си дебели пачки пари, пристегнати с ластик. Жените пък държат парите си в портмонета, които крият под дрехите си. Живеещите в бедните квартали са много по-склонни да съхраняват значителни суми пари в домовете си, натъпкани в буркани или кутии от бонбони, зашити в дюшека или затворени в пословичния буркан за курабии.

В рамките на културата на гетото много лесно е да се предположи кой би могъл да има повече пари. Освен бакалите и управителите на дребни заведения пари имат и онези, които получават редовно суми от държавата. Това са самотните майки на социална помощ, пенсионерите с редовна пенсия — всички, които веднага осребряват чековете си и ги превръщат в книжни пари. Всички те, и най-вече възрастните хора, които живеят сами без семейства, са и най-честите жертви на престъпления.

Някои възрастни индивиди излизат от домовете си само през деня; други — никога. Обикновено най-зле са живеещите в общински жилища, особено ако сред съседите им в блока са настанени изписани пациенти на психиатрични клиники, наркомани или алкохолици, подложени на режим за отвикване, или бивши затворници, пуснати под гаранция. В някои многоетажни общински блокове възрастните пенсионери изобщо не смеят да напускат апартаментите си или да се возят в асансьорите от страх, че могат да бъдат нападнати и обрани, понякога от тринадесет годишни деца. Ако нямат близки роднини, които да се грижат за тях, подобни индивиди се принуждават да наемат някого срещу заплащане — обикновено мъж на средна възраст, който да им осребрява чековете и да им пазарува, да им купува лекарства от аптеката и други неща от първа необходимост. Тези хора са на практика затворници в собствените си жилища, заточеници в гетото на книжните пари.

Крадците ходят там, където знаят, че са парите; а голяма част от парите — или поне от книжните пари — в големите градове са концентрирани в най-бедните квартали. Често един крадец може да открадне толкова пари в брой от местната бакалия или от магазина за алкохол в гетото, колкото от един банков клон в буржоазните предградия. Освен това обирът на банка е федерално престъпление и като такова е под юрисдикцията на ФБР, докато обирът на бакалия или на бюро за осребряване на чекове се смята за престъпление, с което се занимава градската или най-много щатската полиция.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар