„Което вреди, поучава.“

Исторически така са били поставени нещата, че самата дума „прогноза” се асоциира преди всичко с предсказване на времето. Доколкото такова предсказване е далечно и не винаги може да се счита успешно, отношението на широките слоеве от населението, включително и специалисти с различен профил, доста често се оказват достатъчно скептични: струва ни се, че не си заслужава да се разчита на прогнозите, по-добре е да се отчита фактическата информация.

Но с времето се е достигнало до разбирането, че прогнозирането се явява не само дело на едни хидрометеоролози, а осъзнато или не осъзнато, се осъществява буквално от всеки човек. На практика, всяка дейност на човека се състои от последователно планиране на своите дейности, които той е намислил да извърши, и изпълнява всяка от тях. При това, доколкото при планирането винаги се отчита бъдещето, тоест отнасящо се към момента на изпълнение на действието, ситуацията, тогава човек е принуден да се ползва от прогноза. Тази прогноза в простия случай той дава сам, често пренебрегвайки преди всичко възможното изменение на съществуващата при планирането ситуация, дори не подозирайки, че се ползва от така наречения метод на инерционно прогнозиране. Поради това не е удивително, че в последно време все по-често се появяват публикации, посветени на методологията и на други по общи въпроси за прогнозирането, извън връзката с прогнозирането на хидрометеорологичните условия.

Много от съдържанието на тези публикации повтарят положението, отдавна известно на хидрометеоролозите, в това число и на такива, които в публикации с хидрометеорологичен профил, са формулирани недостатъчно определено. Към тях, в частност, се отнася и понятието предел на предсказване или по-друга терминология хоризонт на прогнозата.

Но преди това е необходимо да бъде уточнен самия термин „прогноза”. В различните източници под прогноза се разбира твърдение засягащо бъдещето, формирано по научни методи. Словосъчетанието „научни методи” е достатъчно неопределено и позволява съвсем субективно да се отнасят един или друг метод към категорията, научен или не научен.

Например, в монографията „Не линейна динамика и проблеми на прогнозирането” се доказва, че извън земните явления влияят несъществено на състоянието на земната атмосфера и, следователно, не трябва да се отчитат при прогнозиране на времето. Но в друга статия се говори, че те трябва да се отчитат, макар и предложения в нея метод да не се опира на доказани теоретични положения и може да бъде оценен като не научен. В същото това време изпитанията по този метод са довели до извода за неговата практическа значимост и може ли само заради това да бъде наричан метод за прогнозиране.

По този начин, прогноза следва да се нарича всяко твърдение засягащо бъдещето, независимо от това, по кой метод то е формулирано.

Но за това, по което може да се съди за качеството на прогнозите по дадения метод е необходимо да се разполага с значения на показателите, характеризиращи това качество. Обикновено, макар и не единствено възможни, способите за получаване на оценка на такива значения се явяват сравненията на текстовете на прогнозите с фактическите данни, отнасящи се към срока на действие на прогнозата. Доколкото погрешността на прогнозите са по същество случайни величини, то, подлагайки резултатите на сравнение на стандартна статистическа обработка, може да се получи закона на разпределение на погрешността, която, както е известно, се явява пълна характеристика на свойствата на случайните величини.

На практика закона за разпределение не се определя преди всичко защото, като първо, за това по-често не достигат данни, а и като второ от това няма необходимост, доколкото използването на закона на разпределение за практически цели е неудобно, ако не и невъзможно. Така например, не може да се сравняват методите за прогнозиране на едни и същи величини, ако тяхното качество се характеризира с различни закони на разпределение на погрешността. Поради това се ограничава разчета на една от числовите характеристики на разпределение: средното квадратично отклонение, когато се прогнозира величина, или сбъдването, когато се прогнозира събитие (тоест фазата на явлението). При това първата от посочените характеристики се явява повече от универсална, тъй като може да бъде използвана и при прогнозиране на фазата на явлението по пътя на налагане на непрекъснатата функция на зависимост на фазите на прогнозирания параметър (предиктор). Но в метеорологичната практика постъпват точно обратно: използват понятието оправдаваемост (сбъдваемост).

Например, за оправдана се счита прогнозата на температурата на въздуха, ако предсказаното значение не се различава съответното от наблюдаваното значение на повече от 2 градуса на ¾ от метеорологични станции в дадения район. Броят им е съвършено произволен и очевидно е, че ако изменим например, на 3 и 2/3 съответно, то оправдаемостта (сбъдваемостта) на прогнозата ще се окаже много по-висока. Поради това, ползвайки се от данните за такава „сбъдваемост”, имаща широко преминаване през различни хидрометеорологични органи в никакъв случай не бива да се ползва.

Ще покажем още един способ за оценка качеството на прогнозата. Той се основава на изчисляване на оценката за корелация между прогнозите и съответните фактически значения на величините. Очевидно е, че колкото е по-голям коефициента на корелация, толкова е по-високо качеството на прогнозата. Но е видно, че към такъв показател за качество има малък интерес за практическото хидрометеорологично осигуряване заради това, че той не се отличава с нагледност за ползвателя и не може да бъде използван при количествено усвояване на хидрометеорологичната информация в процеса на осигуряване и при вземане на решение.

От изказаните по-горе съображения за това, какво трябва да се разбира под понятието прогноза следва, че предела на предсказуемост в абсолютен смисъл не съществува: по принцип може да се предсказва всичко и за какъвто и да е период предварително. Но в относителен, сравнителен смисъл съществуването на такова понятие е напълно правомерно. При такъв подход предела за предсказване на определена величина или събитие по дадените методи се явява с не голям период на предварение на прогнозирането, който не е по-малък от аналитичната прогноза по други методи.

Например, споменатата по-горе инерционна прогноза на хидрометеорологичните условия притежава малък предел на предсказуемост, тъй като наричаните методически прогнози (основани на специално разработени методи) го превъзхождат по качество, често достигаща до няколко часа. Обратно, климатичните прогнози, когато за предсказвано значение се приема средното многогодишно значение (климатичната норма), притежават практически неограничен предел на периода на предсказване.