„Който знае за приближаващата се опасност, той я е избегнал.“

Предатели или продажници?

Неоспорими са доказателствата за това, кои стои зад тази гигантска конспирация, са показани в изследванията на Bat Ye’or. В тези изследвания се описват всички безотговорни безумия, извършени още в 70-те от деветте страни на Европейската икономическа общност.
През 1973 г. на среща на страните от ОПЕК, те вдигат цените на петрола и обявяват ембарго за износ на петрол за всички страни, които не са съгласни с политическите им искания. Исканията им бързо са удовлетворени и последват редица конференции, които довеждат до основаването на Парламентарна асоциация за евро-арабско сътрудничество.
На среща в Страсбург тя създава комитет от 360 члена със седалище в Рим. Така пред очите на всички, под светлините на прожекторите, камерите, се сключват редица договори от прочути политици и държавни ръководители, които извършват предателство срещу собствените си държави и поданици, дори срещу собствената си цивилизация.
Европейската икономическа общност подписва Страсбургската резолюция, в която пише следното: „Трябва да се установи средносрочна и дългосрочна политика за износ на европейски технологии за арабските страни срещу внос на суров петрол и арабска работна ръка”. (Работна ръка означава имигранти). „Вносът на работна ръка ще доведе до оползотворяването на петро доларите и до пълната икономическа интеграция между Европа и Арабския свят”.
И още: „Парламентарната асоциация за евро-арабско сътрудничество призовава европейските правителства да вземат специални мерки, за да осигурят безопасно и свободно движение на арабските работници, които ще имигрират в Европа, както и спазване на основните им права, които трябва да бъдат същите, като на европейските граждани”. „На арабските имигранти и семействата им трябва да бъде дадена възможност да водят религиозния си и културен живот”. Както и: „За да се създаде благоприятен климат на живот на имигрантите и семействата им, трябва да се използва пресата и различни информационни средства”
И в заключение: „Спешно чрез пресата и академичния свят да се разгласи огромния принос на арабската култура за европейското развитие”. На конференция в Кайро от Комитета от експерти, темата се обсъжда така: „Съвместно с неотменимото право да практикуват религията и традицията си и да поддържат близки връзки с родните си страни, имигрантите имат правото да изнасят културата си в Европа. Това значи да пропагандират и разпространяват ислямската религия и традиции”.
На конференцията в Кайро Комитетът от експерти изяснява, че освен технологично сътрудничество, европейското сътрудничество трябва да се разпростре и във финансите и банковото дело, в научната, ядрената, индустриалната и търговска област. Има и по-лошо: този комитет, заяви, че освен изпращане на „работна ръка” в Европа, арабските страни ще закупят от Европа „големи количества оръжие”.
Саудитска Арабия имат толкова пари след ембаргото, че се поява спешен проблем – как да ги изхарчат. Затова изготвят план как да изхарчат (вложат) 140 милиарда долара за пет години в Европа. За тях например, е изключително важно да купят водата ни и вярват, че рано или късно ние ще им я продадем, разбира се това ще направят нашите управници. Въпросът е само жизнено важната вода ли продаваме или и културата си, ценностите и постиженията, нашия език, нашата религия и светски принципи, нашата история и нашата същност и цивилизация. Нашият живот.
До тук стана ясно, че управниците ни не са само предатели, те са и продажници. Но какви са медиите след като и те правят същото като управниците ни.
Медиите – вестниците и телевизионните станции, които от страх или заради пари проповядват политическа коректност. В резултат на горепосочените резолюции и след проведен семинар в университета „Фоскари” във Венеция през 1977 г. делегати от 10 европейски и 10 арабски страни, излиза резолюция за „разпространението на арабския език” и за признаване на „превъзходството на арабската култура”.
През 1983 г. на Симпозиум в Хамбург за евро-арабския диалог, германският министър на външните работи държи едночасова реч в прослава на милостивата ислямска религия и безкористния научен и хуманен принос на ислямската цивилизация, която определил като „факел от светлина, осветяващ Европа от векове, светлина, която помогна Европа да се спаси от варварството”. На симпозиума почти всички се извиниха за жестокостите (кръстоносните походи, колониализма и пр.) и изразиха презрение към тези, които все още имат предубеждения към исляма.
Подобни са заключенията и на друга конференция, този път организирана от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, проведена в Париж през 1991 г. Темата е „Приносът на ислямската цивилизация за европейската култура”. Арабски представители дори не си правят труда да присъстват и за ужас, всички европейски делегати единодушно и възторжено възхваляват исляма и приноса му във всички сфери на науката.
Единствен противник на случващото се, се оказва представителят на Норвегия, който отказва да одобри окончателния доклад на конференцията в Страсбург и взема думата. Заявява, че няма да гласува за доклад, в който нищо не се споменава за човешките права в мюсюлманския свят, за трагедията на мюсюлманските жени. Мюсюлманите постоянно вдигат шум за човешките права по света, но никога не ги спазват в техните страни. Вие прикривате престъпленията на ислямския фундаментализъм и всички отрицателни черти на исляма. За какъв диалог между европейци и араби ми говорите? Вие не водите диалог, а монолог. Вашият доклад не е културен документ. Той е политически документ, изготвен единствено, за да служи на интересите на мюсюлманите в Европа. В името на демокрацията искам този доклад да бъде преразгледан, обсъден, поправен..”
Предложението му, както е известно, е отхвърлено и докладът е приет единодушно, като се препоръчва по-търпимо отношение към имигрантите и призовава за изземване на учебници от западните училища, с недостатъчно почтително съдържание към исляма, както и за въвеждане на часове по изучаване на корана във факултетите по право, теология, философия и история.