// Вие четете...

Истината е в избора

Преговорите в замяна на принудата и наказанията.

„Който заповядва, не познава умора.“

В живота често става така, че виним други за своето нещастие и се опитваме да контролираме околните, въпреки че това не е в наш интерес. За илюстрация отново ще използваме примера, който дадохме по-рано. Наказвате сина си, защото не си е написал домашните. В резултат той изобщо престава да учи. Започва да се мотае с „лоши“ приятели и гордо признава, че пуши марихуана, а после го хващате да се измъква от къщата през уикенда въпреки забраната.

Пропилели сте много време за наказания и караници, но синът ви не само не се е „поправил“, ами е станал дори по-лош, отколкото е бил преди да започнете да му налагате изправителните си мерки. Тогава решавате, че той няма да излиза от къщи не само през уикенда, но и през всички останали дни от седмицата. С течение на времето обаче започвате да проумявате, че това и други подобни наказания, които са давали все пак някакви резултати преди, когато сте имали по-добри взаимоотношения със сина си, вече изобщо не действат. Сега той е престанал да говори с вас, а от училище ви съобщават, че е започнал да бяга от часовете.

Наказанието очевидно не върши работа, но вие все така вярвате, че онова, което правите, е правилно. Поради това продължавате да държите момчето под ключ. На даден етап обаче забелязвате, че нямате никакво влияние над него. Когато се опитвате да го заговорите, то само извърта очи, сякаш да ви каже: „Кой ли пък те слуша?!“

За сина си вие вече сте почти празно пространство. Преди да започнете да налагате наказания, все пак сте имали поне някаква връзка със сина си макар и неудовлетворителна. Сега нямате никаква. Той няма нищо общо с момчето, което е бил допреди година, а вие сте на ръба на нервна криза. Собственото ви дете ви възприема като враг. Макар и да не знаете какво всъщност не е наред, усещате как отчуждението трайно се настанява между вас.

С известни различия този сценарий може да се наблюдава във взаимоотношенията на много родители и учители с подрастващото поколение. Бракът също е благоприятна среда за трайно състояние на нещастие, така както и неудовлетворителната работа. Но този тип нещастие подлежи на контрол. То е различно от болката при трагични събития, за които нямате никаква вина и не бихте могли да предотвратите или да промените, каквито са например смъртта на любим човек или загубата на добра работа. В между личностните връзки нещастието може да бъде предотвратено или изцелено, защото имате право на избор – в случая можете да прекратите наказанието на тийнейджъра, с когото искате да сте в добри отношения, както и да се научите да си служите с такъв тип поведение, което ще направи излишни проявите на неподчинение от негова страна.

В случая с вашия син наказанието не носи полза, независимо дали е заслужено или не. Преди да му забраните да излиза, той все пак е изпълнявал част от задълженията си в училище, но сега не върши абсолютно нищо. Преди можехте поне да му говорите, сега обаче се разминавате така, сякаш не съществувате един за друг. От хора с добри взаимоотношения сте се превърнали в противници. Причина за нещастието ви е собственият ви избор да следвате второто и третото убеждения, които ви диктува психологическата практика на външния контрол, тоест че можете и дори сте длъжни да принуждавате сина си да изпълнява нарежданията ви. Ако сте в състояние да направите друг избор и да се откажете от принудата – дори в свят, издигнал външния контрол за свое знаме, – вие със сигурност ще спрете да подхранвате собственото си нещастие и нещастието на онези, върху които се опитвате да се налагате. Като знаете, че те се нуждаят от вас точно толкова, колкото и вие от тях, спокойно можете да не им оказвате натиск, дори когато те се опитват да го правят спрямо вас. Само в този случай нещата имат шанс да тръгнат към подобрение.

До тук аналогията на поведение е пълна с управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ.

Но можете да направите и нещо повече от това. Можете да замените принудата и наказанията с преговори. Кажете на сина си, че няма да го наказвате повече – в смисъл, че за вас добрите ви взаимоотношения с него са много по-важни от успехите му в училище – и че искате да започнете пак да правите заедно онези неща, които са ви радвали преди. Той знае, че вие искате да си пише редовно домашните, защото вече отдавна сте му го казали. А удрянето с юмрук по масата се е оказало крайно непродуктивно. Ако двамата успеете да възстановите близостта си, шансовете той да започне да си пише домашните и да изпълнява голяма част от другите ви изисквания стават далеч по-високи, отколкото са сега при настоящето ви почти пълно отчуждение един от друг.

Трябва да разберем, че прекаленото притискане на човека срещу нас може да доведе до необратими процеси, включително и до трайно отчуждение. Лишени от близост, някои деца започват да късат връзките с близките си и се хвърлят в само разрушителния маратон за търсене на удоволствия заместители, който продължава цял живот. За да постигнем и съхраним между личностните връзки, от които имаме нужда, за да бъдем щастливи, трябва да престанем с принудата, грубата сила, наказанията, наградите, манипулирането, изнудването, критикуването, оплакването, отлъчването и оттеглянето. Тези разрушителни типове поведение трябва да бъдат заменени със загриженост, изслушване, подкрепа, преговори, окуражаване, обич, приятелство, доверие, приемане, приветстване и уважение. Тези думи дефинират разликата между психическата нагласа и психологическата практика на външния контрол и теорията на избора.

Ето това трябва да правят българските управляващи, а не да принуждават народа да изпълнява под заплаха и принуда неща, с които хората не само не са съгласни, но и ги правят най-бедната и най-нещастна нация в ЕС.

Ако има истина за човешките взаимоотношения, която не подлежи на съмнение, тя несъмнено звучи така: Успехът на всяко начинание е правопропорционален на добрите взаимоотношения между хората, ангажирани в него. Макар тази истина да е най-очевидна в брака и семейството, тя е валидна както в училището, така и на работното място. Учениците, които се разбират със своите преподаватели, а и помежду си, почти винаги имат добър успех и примерно поведение. За съжаление те са едва половината от общия брой на учениците, а в по-бедните квартали бройката им спада до драстичните 10%. В тамошните почти не функциониращи учебни заведения парите не само потъват като в черна дупка, но и част от тях се използват за дисциплинарни програми, които нанасят трайна вреда върху добрите взаимоотношения, необходими на учениците за постигане на успех в образованието.

Трябват ни общонационални усилия за изграждане и управление на училища, в които и учениците, и преподавателите да се чувстват удовлетворени и щастливи. Но за целта трябва да потърсим корена на проблема и да се опитаме да изградим общество от щастливи хора – в семейството, в училището, на работното място, навсякъде.

За да сме щастливи, трябва да общуваме с други щастливи хора. Оттук следва, че колкото по-малко са щастливите хора около нас, толкова по-малък е и нашият шанс за щастие. Също така е изключително важно, за да има щастливи хора в една държава, управляващите трябва да са разбрали основните правила за избора на поведение и управление на държавата.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар