// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Превземането на морската крепост Корфу от Ушаков.

„В боя побеждава онзи, който не се бои да загине.“

Показвайки голямо умение в морските битки, Ушаков с не по-малък успех провежда военни операции, свързани с блокадата на вражеското крайбрежие, десанти, атакува крепости и др. В тях, както и в морските битки, той бил враг на инерцията и рутината. Добър пример за това е обсадата и превземането на остров Корфу, който се смятал за непревземаема крепост.
Ушаков завладява крепостта в момент, когато едрата търговска и промишлена буржоазия, дошла на власт във Франция, засилва своята агресивна политика. Френската експанзия е насочена предимно срещу Англия, но в същото време заплашва и Русия и Турция. След като получил след поражението на Австрия венецианските владения – Йонийските острови и няколко крепости в Албания, Бонапарт се опитал с всички сили да ги задържи за себе си. В доклада си до Директорията от 27 август 1797 г. той пише: „Островите Корфу, Занте и Кефалония са по-важни за нас от цяла Италия заедно“. Бонапарт взема предвид преди всичко стратегическото положение на Йонийските острови, овладяването на които му улеснява придвижването към Египет, Мала Азия, Балканите и черноморските владения на Русия. Освен това, установявайки се на Йонийските острови, Бонапарт става съсед на Турция и може да упражнява силен политически натиск върху нея. Това е важно да се подчертае, защото Франция вече имала доста голямо влияние в Турция и тя вече клоняла към съюз с Бонапарт срещу Русия.
Напълно разбираемо е, че тези обстоятелства предизвикали сериозно безпокойство в руските управляващи среди. Тревогата се засилила още повече, когато станало известно, че французите в Тулон и Марсилия усилено се подготвят за провеждане на активни бойни действия. Разнася се слух, че френският флот под турски флаг ще влезе в Черно море и ще започне военни действия срещу Русия. Но скоро посоката на френската експанзия в Средиземно море била донякъде изяснена. Изоставяйки активните действия директно срещу Британските острови, Бонапарт през май 1798 г. предприема египетската си кампания, чиято основна цел е да завземе Египет и оттам да застраши британските владения в Индия. С нахлуването си в Египет французите извършват пряка агресия срещу Турция, чиято провинция Египет е по това време, и създават пряка заплаха за Турската империя, принуждавайки последната да поиска помощ от Русия.
Египетската кампания на Бонапарт също засегнала интересите на Русия. След като установили господството си в Египет, французите можели постоянно да заплашват черноморските проливи и следователно черноморските владения на Русия. Освен това било съвсем очевидно, че без помощта на Русия Турция не би могла да защити проходите към Черно море.
По този начин френската експанзия в Средиземно море създава изключително трудна военна и политическа ситуация не само в средиземноморския регион, но и в цяла Европа. Сложността на тази ситуация се утежнявала от факта, че по това време в Италия се разгръща остра вътрешна борба: властта на Бурбоните е свалена, а кралят на Италия е принуден да избяга и да поиска помощ от руския цар Павел I. В тази ситуация Русия се противопоставила на Франция.
За участие във войната в Средиземно море е отделена ескадра под командването на адмирал Ушаков, която напуска Севастопол на 13 август 1798 г., състояща се от 6 кораба, 7 фрегати и 3 куриерски кораба. Корабите превозвали 1700 морски пехотинци. При пристигането на ескадрата в Дарданелите турска ескадра, състояща се от 4 кораба, 6 фрегати и 14 канонерски лодки, влязла в подчинение на Ушаков. На 12 септември Ушаков изпратил 4 фрегати и 10 канонерски лодки под командването на капитан 2-ри ранг Сорокин, за да блокират Александрия и да унищожат френските батареи в Абукир, тъй като английската ескадра на Нелсън след победата над французите самата се оказала толкова изтощена, че вече не можела да решава бойни задачи и възнамерява срочно да замине за Сицилия. На 20 септември руските и турските ескадри напускат Дарданелите. За кратко време, от 28 септември до 5 ноември, Ушаков изгонил французите от островите Цериго, Занте, Кефалония и Санта Маура. След това той предприел ефективна блокада на остров Корфу с цел превземането му.
Корфу отдавна е смятан за ключ към Адриатическо море. В продължение на пет века той е бил собственост на венецианците, които са направили много за укрепването му. След превземането на острова от Наполеон френските инженери значително усилили укрепленията на Корфу, превръщайки го в непревземаема крепост. До началото на обсадата на крепостта тя е въоръжена с до 650 крепостни оръдия, гарнизон от 3000 души и шестмесечен запас от храна. Откъм морето крепостта била прикрита от два острова – Видо и Лазарето; на първия от тях имало мощни укрепления с голям брой артилерийски оръдия.
На 20 октомври отрядът на капитан 1-ви ранг Селивачев се приближил до Корфу, който по заповед на Ушаков започнал да прилага блокадата. На 9 ноември Ушаков се приближил до Корфу с основните си сили. Ескадрата хвърлила котва южно от крепостта. Съюзническият флот изпитвал остър недостиг на храна. Освен това нямало достатъчно десантни войски за атака на крепостта. Обещаните от Турция войски не пристигат, а получаването на подкрепления се забавило от дългите преговори.
Въпреки всички трудности Ушаков установил плътна блокада на Корфу, лишавайки френския гарнизон от възможността да получава външна помощ. Освен това, за да спрат опитите на французите да си набавят провизии чрез ограбване на местните жители, на Корфу бил стоварен малък десант, а в краищата на острова били установени батареи. Батареята, построена на северната страна на острова, още от ноември 1798 г. започва систематично бомбардиране на френските укрепления.

На 22 ноември шхуна и две бригантини с храна пристигнали при Ушаков от Севастопол. На 30 декември контраадмирал Пустошки пристигнал от Севастопол с два нови 74-оръдейни кораба. До 1 януари 1799 г. Ушаков вече разполагал с 12 кораба, 11 фрегати и няколко малки кораба. До 25 януари пристигнали допълнителни сили.
Целият период на обсадата на остров Корфу, който продължил три месеца и половина, бил пълен с многобройни бойни сблъсъци между корабите на руската ескадра и френските кораби, разположени близо до острова. Тези двубои на корабите, както и систематичният обстрел на крепостта от руските батареи, изтощили врага. Въпреки това решителният щурм срещу крепостта изисквал съгласувани действия на всички сили. Междувременно турското командване не изпълнило задълженията си за доставки и забавило изпращането на обещания десант, което поставило Ушаков в трудно положение.
Въпреки това Ушаков активно се подготвял за нападението. След като проучил подстъпите към остров Корфу, той правилно заключава, че остров Видо е ключът към крепостта. В същото време той разбира, че ще бъде изключително трудно да се превземе силно укрепеният остров Видо само с десанти, но Ушаков твърдо решава да го превземе. Общият сигнал за щурма на остров Корфу е планиран да бъде даден едновременно с щурма на остров Видо. В навечерието на щурма е свикан съвет на адмирали и командири на кораби, на който Ушаков обявява своето решение и план за действие.
Подготвяйки се за атаката, Ушаков провел серия от учения, по време на които обърнал специално внимание на производството на обсадни стълби и фашини и умението да ги използват. Много внимание било отделено и на комуникационните въпроси, за което била разработена таблица от 130 условни флагови сигнала.

Атаката срещу остров Видо започнала на 18 февруари 1799 г. в 7 сутринта. Фрегатите, плаващи под платна, открили огън по батареите и крайбрежните съоръжения на острова. Последвал мощен огън по живата сила и бреговите батареи на противника и от останалите кораби, които застанали на котва по ред в диспозиции. Няколко кораба били отделени в отделен отряд със задачата да обстрелват рейда и да противодействат на всички подкрепления, докарани до остров Видо. Същият отряд бил инструктиран да стреля по вражеските кораби и фрегати, разположени от западната страна на остров Видо.
Ушаков на кораба „Св. Павел“, придружен от фрегата, лично проверил правилното разположение на корабите според диспозицията и след това, приближавайки се на разстояние на картечен изстрел до най-голямата батарея, заедно с фрегатата я унищожил за кратко време. Към 11 часа огънят на противниковите батареи бил значително отслабен. На флагманския кораб бил вдигнат сигнал: „да започне стоварването на десанта“. Общо над 2000 души били стоварени на сушата. Обстрелът на корабната артилерия продължил и по време на десанта. До 14 часа остров Видо бил превзет. От гарнизона, наброяващ до 800 души, 422 души са пленени.
По същото време започнал генерален щурм на крепостта Корфу. Войските, стоварени на острова, веднага се втурнали да атакуват външните отбранителни съоръжения на крепостта. Първата атака е отблъсната и едва когато са получени подкрепления, втората атака завършва с успех. Френският комендант изпраща на Ушаков писмо с молба за примирие за 24 часа, през което той се задължава да подпише капитулация. На следващия ден френският генерал Шабо пристигнал на кораба на Ушаков „Свети Павел“ и подписвал условията за безусловна капитулация.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар