// Вие четете...

Човешката душа

По пътя към състраданието.

„По-добре хляб с вода, отколкото баница с беда.“

Предизвикателствата на живота. Пътят ни към състраданието започва с усилията да вникнем внимателно във факта, че сме същества, възникнали от потока на живота и част от еволюцията. Когато опознаем начина, по който са възникнали и еволюирали съзнаниято и телата ни, ще можем да разберем по-добре предизвикателствата в личния ни живот и тези, които срещаме в опитите си да изградим по-състрадателни общества.

Старите мозъци и тела. Първото предизвикателство е да осъзнаем потока и разнообразието на живота на нашата планета, в нашата Слънчева система и в нашата Вселена и да си дадем сметка, че съзнанието ни е продукт на този поток. Нарича се еволюция. Мозъкът ни съдържа в себе си спектър от потенциални чувства, образи и желания, чийто произход е далеч назад в времето, възникнал в потока на живота. Много животни, изглежда, изпитват /макар със сигурност по много по-различен начин/ първични емоции като гняв, тревожност и удоволствие, от които се ръководят. Редица изследвания сочат, че областите в мозъка, които регулират на тези емоции при животните, са много подобни на съответните области при хората.

Науката разкрива още, че нашия мозък съдържа поне три типа големи емоционални регулационни системи. Всяка от тях има различно предназначение, но те работят и заедно, като свързана система, в непрекъснат баланс и противовес помежду си. Нашето преживяване на емоциите и желанията произлиза от моделите, които те създават в мозъка и тялото ни. Когато изпитвате определен тип мисъл или чувство, в мозъка ни светва област от милиони клетки, но когато се почувствате по друг начин, ще се задейства друг модел /област/. Човек е в състояние да упражнява повече контрол върху мозъчните модели, отколкото си мислим. Те играят съществена роля за начина, по който мислим за състраданието и за обучението в състрадание.

Три типа регулационни системи на афектите. Това е един опростен поглед върху тези иначе многокомпонентни и сложни системи. Въпреки това той може да ни предложи полезна рамка за изследване на начина, по който мозъкът ни поражда различни чувства, желания и импулси като гняв, страх, вълнение, всевъзможни желания и страсти, както и състрадание. Затова нека разгледаме накратко всяка от системите.

1. Система за заплаха и самозащитата. Функциите на тази система е бързо да регистрира на заплахите и в резултат да поражда чувства като тревожност, гняв и отвращение. Те обхващат цялото ни тяло, предупреждават ни и ни карат да предприемем съответното на заплахата действие – самозащита.

Тази система или ни активира /бием се или бягаме/, или ни възпира /замръзваме на място, предаваме се или просто спираме да правим дадено нещо/. Тя се задейства и когато е налице заплаха към хора, които обичаме, към наши близки или членове на групата. Макар да е източник на болезнени и трудни чувства /тревожност, гняв и отвращение/, не бива да се забравя, че тя е еволюирала като защитен механизъм. Може би ще се изненадате да научите, че мозъкът отдава по голям приоритет на справянето с заплахите, отколкото на нещата които носят удоволствие. Системата на заплахите оперира с определени мозъчни мрежи, една от които е „бадемовидното ядро“, амигдалата/от латинската дума за „бадем“. Всеки човек има по една такава група неврони от двете страни на мозъка си, зад ушите. Амигдалата е бързо действащ процесор, който подбира важните за нас неща, особено тези, които представляват заплаха. Хормонът на стреса, кортизол, също играе основна роля за чувствителността ни към заплахите и начина, по който ги преживяваме, както и за цялостното ни чувство на тревожност.

2. Система на желанията и търсенето на средства и ресурси. Функцията на тази система е да ни дава положителни чувства, които да ни насочват, мотивират и насърчават да намираме средствата, които ще бъдат нужни за нас и на хората, които обичаме и за които сме загрижени, за да оцелеем и просперираме. Човек се мотивира и извлича удоволствие от търсенето, консумирането и търсенето на хубави неща /като храна, секс, комфорт, приятелство, признание/. Когато спечелим състезание, вземем изпит или излезем на среща с желания от нас човек, обикновено преживяваме чувство на вълнение и наслада. Ако спечелите от лотарията и внезапно се превърнете в милионер, вероятно ще почувствате такъв прилив на енергия, че ще ви бъде трудно да спите, мислите ви ще препускат или ще искате да празнувате ден и нощ. Причината за това е, че вашата система на желанията и търсенето на средства и ресурси е в дисбаланс и превъзбуда. Хората с маниакална депресия често имат проблеми с тази система, тъй като прагът на нейното активиране рязко варира от много нисък до много висок. Когато обаче е налице баланс с другите две системи, тя ни води към важните цели в живота. Представете си какъв би бил животът без нея: няма да изпитвате никаква мотивация, енергия или желания. При депресия хората губят чувствата, осигурявани от тази система. При свръх стимулиране пък тя ни кара да искаме още и още, което води до фрустрация и разочарование. Когато препятствията пред нашите цели и желания се превърнат в „заплаха“, се активира системата на заплахите и самозащитата и поражда тревожност или фрустрация/гняв.

3. Система на успокояването и доволството. Това е най-трудната за описание система. Тя ни дава възможност да утешим себе си, да постигнем мир и покой, което помага за възстановяване на баланса в човешката психика. Когато животните не се отбраняват срещу заплахи и проблеми и когато не изпитват необходимост да постигнат или вършат нещо, защото имат достатъчно от всичко, те са доволни. „Доволството“ означава да бъдеш щастлив от настоящото състояние на нещата, да се чувстваш в безопасност, да не се стремиш и да не искаш нищо. Става въпрос за вътрешното спокойствие, което е позитивно чувство, съвсем различно от свръх възбудата на чувството за „стремеж и успех“, породено от системата на импулсите и търсенето на средства и ресурси. То се различава обаче от чувствата, които често свързваме със скуката и празнотата. Хората практикуващи медитация и „забавяне на хода“, споделят, че тъкмо това са чувствата, които изпитват: „нежелание“, вътрешен покой и свързаност с другите.

Това, което усложнява тази система и същевременно е от голямо значение за нашето изследване върху състраданието, е, че тя е свързана с обичта и добронамереността. Така например, когато едно бебе или дете е разстроено, родителската обич го утешава и успокоява. Обичта и добронамереността от страна на другите хора помагат и на нас, възрастните, да се утешим, когато сме разстроени, и ни дават усещане за сигурност в ежедневието. Чувствата за утеха и сигурност, изглежда, работят посредством мозъчни мрежи, подобни на тези, които пораждат спокойните чувства, свързани с удовлетворението и доволството. За това спокойно усещане за благополучие съществено значение имат веществата в мозъка, наречени ендорфини. Хормонът окситоцин се свързва с чувството за социална сигурност и заедно с ендорфините ни изпълва с благополучие, произтичащо от усещането, че сме обичани, желани и сигурни с другите хора. Системата на успокоението ще бъде основен предмет на нашето внимание във връзка със състраданието, тъй като тя е от жизнено важно значение за чувството ни за благополучие. Между другото използваме термина „сигурност“, за да опишем преживяването на безопасността. Безопасността и стремежът към нея са аспект на системата на заплахите и самозащитата.

От разбирането на природата и произхода на нашите емоции тяхното предназначение и функции възникват няколко ключови момента.

Първото от тях е, че редица негативни емоции като тревожност, гняв, отвращение и тъга са нормална част от емоционалния ни репертоар. Тези защитни емоции са сериозни играчи на арената на мозъка и лесно могат да надделеят над позитивните: Ако примерно с удоволствие похапвате в парка и изведнъж се появи лъв, бързо ще изгубите интерес към обяда си и ще избягате. Тези негативни емоции са еволюирали, за да ни помогнат да регистрираме и да се справяме със заплахите, но в нашето общество, особено от идеята за щастие, понякога ни се струва, че щом ги изпитваме, значи нещо не ни е наред. Важно е да отбележим, че мозъкът ни не е еволюирал за щастие, а за оцеляване и възпроизвеждане, затова трябва да се научим да приемаме, толерираме и работим с трудните емоции и с лошото си настроение. Те вероятно не са знак, че нещо не ни е наред, а нормални реакции на нещата от живота.

Второ, възможно е нашите емоционални системи да работят съвсем нормално, но да има проблеми с входящите сигнали. Ако човек се чувства впримчен във връзка, в която няма любов, той може да се депресира. Депресията може да бъде нормално последствие от тази ситуация. Както ще видим състрадателното поведение понякога изисква смелост, за да осъществим промяна в живота си. Живота на някои хора действително е напрегнат и стресиращ или пък са преживели трагедия и загуба, които ги карат да се чувстват тъжни и скърбящи. Разбира се винаги можем да направим нещо, за да подобрим качеството на живот и чувствата си, и ние ще обърнем специално внимание на начина по които могат да ни помогнат състрадателното мислене, чувства и поведение. Но важно е да знаем, че част от неприятните чувства и реакции често са съвсем нормални и не бива да се срамуваме от тях.

На трето място, трябва да разберем, че изпитваме стрес и дистрес, когато се наруши равновесието между трите системи (системата на импулсите и търсенето на средства и ресурси и системата на заплахата/ самозащитата от една страна, и системата на успокояването и доволството, от друга). Щастието обаче не се крие в свръх стимулирането на определени мозъчни модели, а в балансирането, в приемането на възходите и спадовете в живота, и стимулирането, и развитието на системата за успокоение. Последната ражда чувство за покой и помага за регулирането, а провокираните от заплахата емоции като тревожност, гняв, отвращение и потиснатост, както и на прекомерните желания от страна на системата на импулсите. Успокояващата система реагира на добронамереността. Учейки се да се фокусираме върху добронамереността към себе си и към другите, ние я стимулираме.

И така корените на емоциите водят далече назад в еволюционното ни минало – към древните влечуги и бозайници. Ние естествено знаем, че емоциите могат да бъдат прекрасно нещо, че дават цвят и плътност на живота ни – благодарение на тях изпитваме насладите на любовта, музиката и залезите докосват душата ни, забавляваме се, когато някой приятел ни разкаже виц, вълнуваме се, когато излизаме на среща с нов човек. Но в същото време могат да пораждат и тревожност, и гняв. Според някои теоретици емоциите са ключът към разбирането на цялата природа на съзнанието; за тях съзнанието се гради върху емоциите. Всъщност емоциите са толкова важни, че играят фундаментална роля изобщо в способността ни да функционираме.

Както обаче става с всичко, което се развива по силата на еволюцията, емоциите също срещат различни предизвикателства. Колкото и прекрасни, и важни да са за нас, те могат също така да ни докарат и сериозни неприятности, особено когато се оставим да ни завладеят. Хората се тълпят пред кабинетите на психо терапевтите именно заради проблеми с чувствата и емоциите си. Винаги има хора, които се държат ненормално към другите, постъпват жестоко заради определени чувства, а понякога и заради липсата на чувства. Хилядолетия наред философи и религиозни мислители са разсъждавали над проблемите в човешкото поведение, предизвикани от поддаването на примитивни емоции, и са се питали какво може да се направи, за да се предотврати това.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар