По устойчивост на теченията.

Постоянни течения се наричат, течения, чийто скорост и направление не се изменят или се изменят в малка степен за сезон или година. В строгия смисъл на думата постоянни течения не съществуват. Всички течения са подложени на изменения и поради тази причина под постоянни течения обикновено се разбират теченията, които винаги се наблюдават в един и същи район на океана. Тези течения зависят от характера на разпределение на плътността и преобладаващото разпределение на ветровото поле.
Периодични течения, това са течения, чийто изменения са свързани с определен период. Към тях се отнасят приливните течения.
Временни (непериодични) течения, това са течения, чийто изменения носят непериодичен характер. Те са обусловени от вятъра и са най-сложни от гледна точка на разчитане.

По дълбочина.

Повърхностни течения, тези течения се наблюдават в така наречения навигационен слой, тоест в слоя съответстващ на газенето на надводните кораби (0 – 10 м).

Дълбочинни течения, наблюдават се на някаква дълбочина между повърхностните и при дънните течения.
При дънни течения, наблюдават се в слоя прилежащ към дъното . Значително влияние им оказва дъното.

По характера на движение.

Тези течения се делят на криволичещи, праволинейни и на криволинейни. Последните могат да се подразделят на циклонични, тоест кръгови течени с посока на въртене обратна на часовата стрелка в северното полукълбо и антициклонични, движещо се по посока на часовата стрелка.

По физикохимичните свойства.

По този признак различават топли, студени, солени и опреснени течения. Характерът на течението се определя от съотношението на температурата или съответно солеността на водните маси, формиращи течението и окръжаващата вода. Ако тяхната температура е по-висока от температурата на окръжаващата вода, течението се нарича топло, а ако е по-ниска то се нарича студено. Аналогично се определя солените и опреснените течения.